ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ Урок № 2 начало план на урока 1 ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ за ОСМИ клас 2 3 4 запомни изобра- жения 8.клас Филм слайд 1

Нации и национални движения на Балканите Раздел III Векът на национализма (XIX в.) Урок № 2 Нации и национални движения на Балканите начало план на урока 1 2 3 1. Възникване на националната идея 2. Първите национални държави на Балканите 3. Зараждане на националната идея сред българите 4. Борба за независима българска църква 4 запомни изобра- жения Филм Речник: Ферман, слайд 2

1. Възникване на националната идея A. Историята и националното осъзнаване Създаването на националната идеология на Балканите започва с интереса към миналото. Историята е знанието, което трябва да даде отговор на въпросите: “Кои сме ние?” и “Кои са били наши- те предци”?. Националното съзнание върви по две линии: първо, да се установи националната индентичност; и второ, осъзналата се общност да определи своите цели – извоюване на политическа самостоятелност и наци- онална държава. Урок № 2 начало план на урока 1 2 3 4 Б. Разграничаването - първостепенна задача Историята и традициите на християнските общности в Османската империя са тясно преплетени. Разделянето на османските поданици по вяра, а не по етнос (бълари, гърци, сърби, власи и др.) прави разгра- ничаването първостепенна задача на националната идеология. Отделните “национални” истории, не само се разли- чават, но и нерядко си противоречат. “Античното” и “византийското” минало на гърците им дава основание да разглеждат другите балкански народи като “варвари”. Сърбите и българите пък разглеждат Византия като тиранична империя и величаят своите средновековни държави, когато са били най-обширни (при цар Симеон Велики и при цар Стефан Душан). Балкански полуостров запомни изобра- жения Филм слайд 3 България IX в. Сърбия XIV в.

2. Първите национални държави на Балканите A. Утвърждаване на сръбската държавност В началото на XIX в. в сръбските земи избухва Първото сръбско въста ние (1804-1813) начело с Кара Джордже Петрович. Второто сръбско въстание е водено от княз Милош Обренович (1815-1817). Сръбската държавност се утвърждава постепенно в зависимост от между- народната обстановка и решенията на великите сили. След руско-турската война (1828/29) Османската империя подписва Одринския мирен договор (1829), който признава Сърбия за автономно васално княжество. Урок № 2 Кара Джордже Петрович княз Милош Обренович начало план на урока 1 2 3 Б. Независимостта на гръцката държава Гръцката война за независимост се води 1821-1829 г. и в нея участват хиляди доброволци, в т. ч. и много българи. Русия, Великобритания и Франция оказват натиск вър- ху султана за автономия на Гърция, което става с Одрин- ския мирен договор 1829 г., но независимостта е утвър- дена с Лондонския договор на великите сили от 1832 г. 4 В. Обединението на Влахия и Молдова Във васалните на Портата дунавски княжества Влахия и Молдова също протича процес на обединение. През 1859 г. княз Александру Йоан Куза I (1859-1866) обявява създаването на държавата Румъния. Призната на Цариградската конференция на великите сили 1861 г. запомни изобра- жения Филм Г. Черна гора Черна гора се трансформира в наследствено княжество 1852 г. и така до нач. на 60-те г. на XIX в. на Балканите възникват четири национални държави: Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния. След разграничаването на балканските нации се проявяват първите конфликти. слайд 4

Паисий Хилендарски (1722-1773) 3. Зараждане на националната идея сред българите A. Идеите за национално осъзнаване сред българите. Докато сърбите са на границата между две империи и получават външна подкрепа, а гърците са защитени от непристъпни планини и хиляди изолирани острови, българите населяват най-плътно континенталните области на Османската империя в бли- зост до столицата. През XVIII въпреки неблагоприятното положение, идеите за нацио- нално осъзнаване започват да се разпространяват и сред българите. Урок № 2 начало план на урока 1 2 Б. Делото на Паисий Хилендарски В началото на този процес е делото на монаха Паисий Хилендарски. Документите от атонските манастири, заедно с вече отпечатаните исторически съчинения, стават основа на “История славянобългар- ска” (1762). Тя е първият достъпен разказ за българското минало, който обикно- вените хора могат да прочетат и препишат. За българите тя възстановява загубената връзка със собствената им история, затова често е наричана програма за българското пробуждане. 3 4 Паисий Хилендарски (1722-1773) В. Основите на българското светско образование Постепенно идеята за национална общност на българите обхваща все по-широки групи. През 30-те г. на XIX в. се полагат основите на българското светско образование - основен фак- тор за укрепване на националното самосъзнание. Изучаването на български език и история в сто- тиците класни и взаимни училища е опора за формирането на българската индентичност. запомни изобра- жения Филм слайд 5 Васил  Априлов Васил  Априлов

4. Борба за независима българска църква A. Исканията на българите Следващата стъпка е борбата за независима Българска църква. Противоречията с Гръцката патриаршия тлеят още от края на XVIII в., но през 20-те години на XIX в. българите поставят пряко въпроса за за богослужение на български език и за назначаването на българи за митрополити. През 1844 г. Неофит Бозвели поставя българските искания пред султана и Патриаршията, заради което е заточен. На Великденската служба на 3 април 1860 г. в църквата “Св. Стефан” в Цариград духовникът Иларион Макариополски пропуска името на гръцкия патриарх, с което подчертава българската самостоятелност. Урок № 2 начало Неофит Бозвели план на урока 1 2 3 4 Иларион Макариополски Б. Уреждане на българския църковен въпрос Едва когато отношенията между Портата и Патриар- шията се изострят и през 1867 - 1868 г. българските чети разтърсват Дунавския вилает, османската власт предприема реални стъпки за уреждане на българ- ския църковен въпрос. На 28 февруари 1870 г. е издаден ферман за създава- нетона Българска църква начело с екзарх, с център в Цариград, която обхваща по-голямата част от българ- ските епархии на Балканския полуостров. Така официално чрез Екзархията е признато съще- ствуването на българската нация в рамките на Османската империя. запомни изобра- жения Филм слайд 6

Помислете, обяснете, обсъдете 1. Сравнете и открийте общото и различното между сръбската, гръцката и българската национална идея. 2. Кой тип национализъм се развива на Балканите – германският или френският? 3. Изяснете факторите за създаване на нацинални държави на балканите в контекста на Източния въпрос: въстания, руско-турски войни , споразумения на великите сили. 4. Обсъдете защо е било необходимо “разграничаване” на националните култури и истории на Балканите. Урок № 2 начало план на урока 1 2 3 4 запомни изобра- жения Филм слайд 7

Ферманът, с който е учредена Българската екзархия 28 февруари 1870 г. Урок № 2 начало план на урока 1 2 3 4 запомни изобра- жения Филм Слайд 8