„Стъпки в превенция на агресията при децата от ПВ“

Презентация по темата: "„Стъпки в превенция на агресията при децата от ПВ“"— Препис на презентация:

1 „Стъпки в превенция на агресията при децата от ПВ“
„Възрастните трябва да посочат на децата кои са приемливите пътища за изразяване на чувствата и да им покажат безопасни и достойни начини за ликвидиране на гнева"

2  Агресията е специфична форма на поведение, която се изразява в демонстрация на неприязън, а често и в груба сила спрямо другите с намерение да им причини вреда, болка или двете едновременно. Тя е проява на социално недоволство и протест. Първоначално детската агресия се проявява в непослушание, а след това – в желанието на детето да нанесе някаква вреда на своите връстници. Агресията е специфична реакция на потиснатото дете. Агресията може да бъде предизвикана също и от някаква психическа травма в ранното детство. Ако детето е тревожно и повече от останалите деца е затворено и обидчиво, подобна травма може да се превърне в комплекс, а той на свой ред да прерасне в агресивно поведение при децата в предучилищна възраст.  Агресивността е нападателност, социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използването на сила с цел да се нанесе повреда на хора или предмети.  Трябва внимателно да следите всички фактори, които влияят върху асоциалното поведение на детето. Вслушвайте се и се вглеждайте как реагира на вежливите забележки и на какви основи стоят взаимоотношенията му с връстниците.

3 Ако при проявено агресивно, антисоциално поведение на децата - родители и възпитатели противодействат своевременно, от това печелят не само самите подрастващи, но и хората около тях и обществото.  Яростта, гневът и упорството са част от развитието на детето, така както и радостта и любопитството. Но днес много деца се държат като малки тирани, карат се, бият се, беснеят.  Повечето от тези деца, след като са преминали една изразено агресивна фаза до петгодишната си възраст, постепенно губят склонността си към непрекъснати битки. Но при някои това поведение продължава и през следващите години, както доказват редица научни изследвания. При тези деца склонността към гневни изблици се запазва: по-късно те имат сериозни проблеми в работата, в семейния си живот или при възпитанието на собствените деца. 

4 Още в предучилищна възраст се срещаме с вербалната и физическа форми на агресия.  Вербалната агресия се проявява като:  непряка – различни обвинения и заплахи към връстници, оплаквания, („Пепи ми разваля играта”, „Митко си разсипа чая” и др.); демонстративни викове, („Махай се, пречиш ми!”); агресивна фантазия („Щом ми разваляш играта, ще се обадя в полицията, да те приберат” пряка – обиди и вербални форми на унижение на другия - дразненето и използването на лоши думи. Физическата агресия също бива пряка и непряка. Непряката е насочена към нанасяне на материални щети на другия с непосредствени физически действия: разрушаване на продукти на дейността му, унищожаване или повреда на чужда играчка. Пряката физическа агресия -отправяне на заплахи, непосредствено физическо нападения – бой, ухапвания, драскотини, хващане за косата, използване в ролята на “оръжие” на пръчки и т.н.

5 Агресивният акт има определена причина и се осъществлява в конкретна ситуация. Сред ситуациите, провокиращи агресивно поведение у децата, откриваме следните: привличане на вниманието на връстниците към себе си;  потискане на достойнството на другия, подчертавайки своето превъзходство; защита и отмъщение; стремеж да бъде главен;  стремеж да получи желания предмет. Повечето прояви на агресия се наблюдават в ситуация на защита на собствените интереси и защита на своето превъзходство, когато агресивни действия се използват като средство за достигане на определени цели. След постигане на желаната цел – било то внимание на връстници или привлекателна играчка – агресивните действия се прекратяват.

6 При някои деца, обаче, се наблюдават агресивни действия, нямащи определена цел; те целят единствено причиняване на щета на другия. Например, момчето хвърля играчка на момичето зад оградата на детската площадка и се смее над нейните сълзи. Физическа болка или унижение на връстници предизвиква при тези деца удовлетворение, а агресията в този случай е самоцел. Основната задача при работата на преподаватели и психолози с агресивните деца трябва да стане формирането на общност с другите, разкриването на възможностите им да виждат и разбират своите връстници. Главното тук е да се помогне на детето да вижда във връстниците си не врагове или конкуренти, а интересни и пълноценни деца, партньори в диалога и съвместната дейност.

7 Възможността да сподели своята болка – е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това , че е лош, а защото се нуждае от помощ.    Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.     Агресивността- това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.

8 Работа с гнева. Тестове и игри:
Работа с гнева. Тестове и игри: Има различни игри за превенция на агресията: *Ÿ Изобразителни игри –стимулирамне на децата да рисуват по дадена тема, която е свързана с вътрешните им емоционални състояния. Подходящи са темите: „Моят гняв – моето спокойствие“, „Моят страх – моята сила“, „Моята тъга – моята радост“; „Моята обида – моето щастие“. *Литературни игри. - добре подбран литературен материал, центриран върху конфликтните преживявания на героите от съответните художествени произведения. Книга съдържаща такива материали е „Защо все аз?“ ( *Игри на чувства - На децата се раздават снимки или картинки с деца и хора, които са в различни негативни и позитивни емоционални състояния. Всяко дете трябва да помисли и да създаде кратко разказче за картинката, което да разкрива какво преживява героят от снимката. Когато дадено дете разкаже своята идея за случка с героя, учителката го пита: „Какво би направил ти, ако беше там?“. Целта е да се научат децата да говорят за чувствата си. *Торбичка за викове - Преди началото на заниманието всеки желаещ може да вземе „Торбичка за викове“ и колкото се може по-високо да извика в него. По такъв начин детето се „избавя“ от своят вик по време на занятието.

9 Ролеви игри - Децата са разделени по двойки
*Ролеви игри - Децата са разделени по двойки. Всяка двойка получава картинка с популярни герои от приказка. Например една двойка деца получава картинка с героите – Червената шапчица и Вълкът, Котаракът в чизми и Принца, Пепеляшка и Мащехата и т.н. Целта е двете деца в двойката да играят различно героя си – Вълкът да помогне на Червената шапчица, а Мащехата да бъде добра с Пепеляшка. Важно е учителят да стимулира децата към креативност и експериментиране. *Игра „ Как се чувстваш”. За нея е нужно кълбо прежда. Всички деца се нареждат в кръг, а учителят застава в центъра. Той подава кълбото на всяко дете и му задава някои от следните въпроси: „Как се чувстваш, когато си болен Когато си обиден, нагрубен?” „Когато са ти взели играчката?“ Детето връща кълбото прежда на учителя и отговаря. Когато даде възможност на повече деца да участват, учителят казва, че се е оплел в паяжина от лошо настроение. Той моли децата да го освободят от тези лоши настроения, като им предлага да намотават кълбото и да отговарят на следните въпроси: „Как се чувстваш, когато си намериш нов приятел?“ „Когато някой ти даде своята играчка  * „ Пъзел“ –Използват се карти, които представляват разрязани на две части изображения на емоционални състояния.Половината от картите се раздават на децата, а останалата половина се поставят на една купчинка пред децата. Всяко дете тегли карта от купчинката и проверява дали може да сглоби пъзела. Ако не може – връща картата обратно и си взима нова карта. Така, докато сглоби изображението. Което дете е готово, разказва на останалите какво е изобразено на картинката и се обосновава защо смята така.  5. "Довърши изречението" –    Например  “Какво  би  те зарадвало най-много?”; „Какво би те натъжило?“; „Какво би те разсмяло?“Избират се фрази,които предполагат изказване на отношение по дадена тема ("Когато влязох в детската градина, бях весел, защото.....", "Очаквам с нетърпение да дойде утрешния ден, защото....").

10 "Децата се нуждаят от точно дефиниране на приемливото и неприемливото поведение". Иначе настъпва хаос в търсенето на така необходимите им „граници", в които се чувстват спокойни По отношение на поведението на помощ идват и така наречените от Фриц Редъл „три зони на дисциплината", които могат да се онагледят като червения, жълтия и зеления цвят на светофара. ·                     Червена зона: „поведението, което е изцяло недопустимо и трябва да бъде възпряно" - напр. физическата разправа; ·                     Жълта зона - поведение, „което не одобряваме, но допускаме поради специфични причини". Според автора това са снизходителността и усложнените ситуации, но можем да добавим и някои особености на младежката субкултура; ·                     Зелена зона - тук е „желаното и одобрявано поведение", към което всъщност искаме да водим детето.

11 1/ Започват с разрешение, а не със забрана.
Техниката "Любов и логика". Името й отразява двете основания - да се изхожда от любовта към децата и от логиката на техните естествени действия. Привържениците на тази техника обръщат внимание на факта, че в общуването си с децата възрастните често използват, макар и понякога с добри намерения, изрази, които заради семантиката си се оказват всъщност безрезултатни. На тях противопоставят т. нар. изрази „любов и логика", които децата ще възприемат по-охотно, защото: 1/ Започват с разрешение, а не със забрана. Неефективни изрази Изрази "любов и логика" Няма да останеш с групата, ако продължаваш да се държиш така Можеш да останеш с нас, ако спреш с ... Не притеснявай другите Можеш да стоиш с нас дотогава, докато не притесняваш другите Престани да спориш с мен Ще дискутираме това, когато престанеш да спориш с мен. Престани да нарушаваш правилата, когато играеш Тези, които спазват правилата, ще участват в играта. Обърни ми внимание Ще разговарям с теб, когато съм сигурен, че ме чуваш (виждаш) ***При малките деца действието е по-красноречиво от думите", те успешно биват отделяни от ситуацията на агресия чрез физическо откъсване и пренасочване на вниманието.

12 „Дневникът на Емоциите“
*„Дневникът на Емоциите“?- удобен начин всяко дете лесно да сподели как се чувства в даден момент. ; Детето трябва да сподели как се чувства като нарисува своето лице и евентуално направи рисунки в останалите празни полета. Помагате на детето да се самоопознае, да се научи да мисли за своите чувства и чувствата на околните; Използвайте бланката в подходящия момент – когато забележите изразяване на силни чувства при детето, когато забележите, че то е тъжно, гневно. Първо започнете с рисунка на лицето. Това е първа стъпка от подхода RULER – Разпознаване и назоваване на чувствата и емоциите. Нека детето нарисува своето лице и гримаса в момента, за който си говорите. Задайте му задачата „Нарисувай ми как се почувства, когато…„. Добре е да му предоставите възможно повече различни цветове, с които да направи рисунката, защото подбирането на цветовете също е нещо. Останалите четири полета може да попълните по един от следните начини: С текст, написан от вас по разказ от детето; С рисунка, направена от детето.

13 Мета-момент– той помага на децата да се справят със силни емоционални състояния, с цел да могат да вземат по-добри и адекватни решения за себе си и за останалите край себе си.Мета-моментът е кратка почивка, отстъпване от ситуацията, в  което си даваме възможност да помислим, разсъдим, оценим,  преди да действаме. Мета-моментът и неговите четири стъпки за преодоляване на деструктивни емоции – е приложим в образованието на деца още от възраст над 2 години. Първа стъпка от работата с мета момента –  Разпознаване на червените чувства. Тази част включа поредица от въпроси и отговори, проведени в свободна дискусия между педагога/родителя и детето/. Какво кара нас и останалите хора да изпитват червени чувства? –Как се чувства нашето тяло, когато сме червени? Можем ли да назовем различни чувства от червената зона?   Как можем да покажем по подходящ начин, че сме в червената зона в учебна среда – училище/ детска градина?

14 2. Втора стъпка от работата с мета-момента – СПРИ и поеми дълбоко дъх три пъти!
Учителятпомага на детето да разпознае, че е в червената зона и да изрази емоционалните си състояния по подходящ начин. („Изглежда, че се чувстваш много ядосан сега…“ Учителят помага на детето напътствайки го към успокояване. ( „Нека да се опитам да спрем и да поемем дъх, още веднъж, и още веднъж. По-Бавно.“ )     3. Трета стъпка от работата с мета-момента – След като си спокоен, нека да помислим какво следва да направимУчителят помагат на детето да разпознае, че то вече е спокойно. („Изглежда, че вече си напълно спокоен.“) В този етап от мета-момента вече може да поговорите свободно. Използвайте въпроси като: – „Какво те накара да се чувстваш в червената зона/ядосан,гневен…“ – „Чувствал/а ли си се така и преди?“ Следващия важен етап е заедно да помислят за неща, които следва да направи детето. – „Сега, след като си спокоен/а – какво искаш да направиш?“ Това  вече е етапът на работа над решението на проблема, до което подтикваме детето да достигне.  4. Четвърта стъпка от работа с мета-момента  – След начертаване на план за действие в спокойно състояние – е постигането на „най-доброто АЗ“ Тук идва момент за въпроса:„Чувстваш ли се по-добре сега?“ – ако сте изяснили причината и решението на неговата емоция – то ще се почувства по-добре! 

15 Благодарим за вниманието!