Концепция за модерна система на психиатричната помощ в България

Презентация по темата: "Концепция за модерна система на психиатричната помощ в България"— Препис на презентация:

1 Концепция за модерна система на психиатричната помощ в България
ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ОТГОВОРНОСТ- Кръгла маса на 18 май 2015 г. в Народното събрание, Зала Запад Концепция за модерна система на психиатричната помощ в България доц. д-р Христо Хинков, директор на НЦОЗА, д-р  Гълъбина Тарашоева, управител на ЦПЗ «проф. Н. Шипковенски», гр. София

2 Кое определя специфичното място на психиатрията в медицината?
Кое определя специфичното място на психиатрията в медицината? Тежката психична болест има характеристики, които я отличават от соматичната: липсата на съзнание за болест липса на мотивация за лечение вероятност за рисково поведение тежкото инвалидизиране при липса на поддържащо лечение и проследяване медицински + социален + правен проблем

3 Интегративен модел на психично-здравно обслужване - Психиатрия в общността:
Основополагащи принципи при изграждане на модела (според Торникрофт и Танзела): Автономност на клиента Приемственост Ефективност Достъпност Всеобхватност Справедливост Отчетност Координация Икономичност Според Торникрофт и Танзела девет са водещите принципи или ключови характеристики на психиатрията в общността – Автономност на клиента Приемственост, Ефективност, Достъпност, Всеобхватност, Справедливост, Отчетност, Координация и Икономичност.

4 Елементи в системата на модерната психиатрична помощ:
спешна болнична амбулаторна Психосоциална рехабилитация психотерапевтична

5 Спешна психиатрична помощ (СПП)
Болен в спешно състояние Идва доброволно Доброволна хоспитализация Насочване към амбулаторни програми Доведен недоброволно Хоспитализация по чл. 154 от ЗЗдр

6 Спешна психиатрична помощ (СПП)
По ЗЗдр. СПП трябва да се изпълнява от всички ЛЗ за болнична психиатрична помощ (БПП), като ръководителят на лечебното заведение взема решение лицето да бъде настанено против волята му временно за лечение за срок не по-дълъг от 24 часа.

7 Спешна психиатрична помощ (СПП) – проблеми:
Реално, само доброволната се осъществява от всички, недоброволните случай са водят от МВР, ЦСМП или близки единствено в ЦПЗ Недоброволната СПП е тежка, рискова, изисква голям екип, специално оборудване, времеемка е и непривлекателна Недоброволната СПП се финансира по методика с 1/3 от реалната й себестойност.

8 Спешна психиатрична помощ (СПП) – решения:
За икономически оправдано се смята откриването на специализирана структура за 24 часова СПП на район с души население Регламентиране в ЗЛЗ и стандарт по Психиатрия на специализирана структура за СПП Финансиране на СПП адекватно на инвестираните ресурси

9 Спешна психиатрична помощ (СПП) – решения:
Регламентиране на дейността по Програмата за кризисни интервенции при лица с психични разстройства “Мобилна психиатрия”, разработена и пилотно приложена от Националния план за действие за осъществяване на политиката за психично здраве в Република България за периода 2006 – 2012г.

10 Болнична психиатрична помощ (БПП) – елементи:
БОЛЕН, НУЖДАЕЩ СЕ ОТ ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ ЦПЗ ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ В МБАЛ ДПБ ПСИХИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ В УМБАЛ

11 Болнична психиатрична помощ – проблеми:
Различна собственост на ПЛЗ – общински, държавни Различно финансиране от бюджет –ДПБ по методика на МЗ – ЦПЗ, МБАЛ, УМБАЛ Липса на диференциране по дейност - по ЗЛЗ – всички трябва да извършват всички дейности Липса на места за – геронтопсихиатрия, за соматична коморбидност, за делири и т.н.

12 Болничната психиатрична помощ - решения:
Диференциране на ЛЗ за БПП – съответно на различните потребности на болните: ЦПЗ – за остро настъпилите състояния, нуждаещи се от краткосрочно хоспитализиране и бързо ресоциализиране Психиатрични отделения в МБАЛ, разполагат с отделения по различните соматични специалности: за случаите на коморбидност на психични разстройства със соматични болести делири и делириозно-аментивни състояния – алкохолни и неалкохолни геронтопсихиатрия Клиника в УМБАЛ – високо ниво на компетентност - за трудни за диагностициране и/или трудни за терапевтично повлияване случаи ДПБ – при необходимост от продължително лечение, недоброволно лечение, с решение на районен съд

13 Необходимост от нормативни промени:
Необходимост от нормативни промени: В ЗЛЗ - Диференциране на различните по профил ПЛЗ с ясно очертан профил, структура, необходим персонал и алгоритми В ЗЗО - Остойностяване по дейности в различните ПЛЗ, съответно на инвестираните ресурси Стабилност и дългосрочно планиране при финансирането

14 Амбулаторна психиатрична помощ (АПП) – елементи:
ОПЛ СИМП – психиат-рична - кабинет в ДКЦ в МЦ Индиви-дуална практика Частна психиат-рична практика Амбулаторен кабинет в ЦПЗ - КДН (комплексно диспансерно наблюдение) - ДО (диспансе-рен отчет) Амбулаторен кабинет в: - УМБАЛ и - МБАЛ

15 Амбулаторна психиатрична помощ (АПП) по НЗОК - проблеми:
КДН – 6 – 12 прегледа в годината, според диагнозата В ЦПЗ В УМБАЛ или МБАЛ СИМП – 2- 3 прегледа в годината В ДКЦ или МЦ Индивидуална практика ОПЛ

16 АПП – проблеми: Ограничен е свободният достъп на пациента до амбулаторен психиатър в ЦПЗ, МБАЛ и УМБАЛ – трябва да бъде насочен от психиатър в СИМП Нарушено е правото му на КДН, т.к. насочването му към КДН е против икономическия интерес на психиатър в СИМП Специалисти психиатри (от СИМП и от ЦПЗ, УМБАЛ, и МБАЛ), равностойни по компетентност се поставят в йерархична и финансова зависимост / конфронтация Отнет е достъпът на болни с 65 диагнози до КДН

17 АПП – решения: Да се отмени решението на надзорния съвет на НЗОК – РД–НС–04-08 от за медицинско направление бл. МЗ-НЗОК №10 За да се гарантира правото на свободен избор на пациента, и психиатрите от СИМП, и психиатрите от ЦПЗ, МБАЛ, УМБАЛ трябва да могат да изпълняват и дейностите по СИМП и по КДН, след като имат договор с НЗОК. Възстановяване на правото достъп на всички психично болни до КДН Адекватно финансиране на КДН, съответно на необходимия ресурс, вкл. и за домашен патронаж

18 Психосоциална рехабилитация:
Етапи на рехабилитация: вътреболнична извънболнична социална Социални служби дневни центрове за психосоциална рехабилитация защитени домове домашна грижа социални предприятия

19 Вътреболнична психосоциална рехабилитация – проблеми:
Ограничен финансов ресурс, водещ до непълни екипи Липса на начални инвестиции за развитие на дейност Нормативни ограничения за реализиране на продукция от трудо-терапия, провеждана в ПЛЗ

20 Извънболнична психосоциална рехабилитация - проблеми:
Дейности, които са от изключителна важност, и реално се изпълняват, не се финансират нито по методика на МЗ, нито от НЗОК: Психологично консултиране и съветване Работа със семействата на болните Обучения на пациентите в социални умения Специализирани програми за работа с болни с различни заболявания

21 Извънболнична психосоциална рехабилитация - проблеми:
Особено място в ресоциализацията заема Задължителното амбулаторно лечение, което на практика се изпълнява само от съдебно психиатричните кабинети в ЦПЗ. Проблеми: Липсва мотивация на болния за лечение Много диагнози не са включени в КДН Необходима е много по-голяма честота на прегледи от осигурените по КДН Често болните са социално слаби, здравно неосигурени и дори и да бъдат мотивирани да се лекуват, не могат да си осигурят лекарствата

22 Социална ПСР – проблеми:
Социална ПСР – проблеми: Финансира се от МТСП Липса на ефективно взаимодействие между МТСП и МЗ за реализиране на социална ПСР Крайно недостатъчни до липсващи защитени домове, социални служби социални предприятия Недостиг на квалифициран персонал поради неадекватното заплащане на труда

23 Психосоциална рехабилитация – решения:
Адекватно остойностяване и финансиране на дейностите за вътреболнична и извънболнична ПСР, съответно на изискванията на Стандарта по Психиатрия Средства за първоначалните инвестиции Нормативна база, ясно регламентираща трудо- терапията и реализацията на продукцията от ПСР в ПЛЗ Финансирането на социалната ПСР да премине от МТСП към МЗ

24 Задължително амбулаторно лечение - решения
Осигуряване на безплатни лекарства за болните на задължително амбулаторно лечение, вкл. и на неосигурените Регламентиране финансирането на Задължителното амбулаторно лечение с честота на прегледите, осигуряваща превенция на рисковото поведение

25 В Националната програма за психично здраве на гражданите на Република България 2013 – 2020г
Център за психично здраве в общността = основна единица в системата на модерната психиатрична помощ спешна помощ, психосоциална рехабилитация домашна грижа ранно откриване на психични разстройства проследяване и управление на случаите връзки със социалните, образователните и правозащитните служби, връзка с ОПЛ и СИМП създаване на база данни промотивни и профилактични дейности предоставяне на психично здравна информация на гражданите

26 ЦПЗ – комплексност, приемственост и ефективност:
СПП БПП Дневен стационар Амбулаторно лечение и проследяване Психосоциална рехабилитация връзки със социалните, образователните и правозащитните служби, домашна грижа създаване на база данни промотивни и профилактични дейности

27 Световният опит План за действие на СЗО Пакта за психично на ЕК
Националната програма за психично здраве на гражданите на Република България 2013 – 2020г е изработена в съзвучие с: План за действие на СЗО Пакта за психично на ЕК

28 Благодарим за вниманието!
Благодарим за вниманието! доц. Д-р Христо Хинков Д-р Гълъбина Тарашоева