Интелектуално възпитание

Историческо развитие На интелектуалното развитие и възпитание се обръщало внимание още от древността. За това говори голямото богатство от народни мъдрости в различните култури по света, които са се предавали от поколение на поколение.

Конфуций, Сократ, Аристотел, Квинтилиан Античност Конфуций, Сократ, Аристотел, Квинтилиан Това са времена на развито кастово общество. В началния етап на своето възникване училището било резултат от класовата диференциация на обществото и съответно приоритет на господстващата каста.

Конфуций В неговото учение има много интересни идеи за проявите и последствията от невежеството и мъдростта: „Безумният се оплаква, че хората не го познават, а мъдрецът – че не познава хората.“

Сократ Себепознанието според Сократ стои в основата на всяко друго знание за света и неговите обекти и явления, тъй като според него висшата цел на знанието е усвояването на изкуството да се живее: „Познай себе си!“

Аристотел Той разделя възпитанието на физическо, нравствено и умствено в съответствие с 3-те аспекта на душата в неговото учение: растителна душа (хранене, размножаване) животинска душа (усещания, желания) разумна душа (мислене)

М. Ф. Квинтилиан Според него трябва да се набляга на осмислянето при четене, на подбора на подходящи четива, както и да се редуват интелектуалните занимания с труд и почивка – хигиена на душата.

Средновековие Тома Аквински През този период умственото възпитание било подчинено на схоластиката – християнска философска школа, търсеща взаимовръзка между вярата и знанието.

Тома Аквински (XIII в.) Той счита, че общите понятия съществуват независимо от опита и от познанието на човека, но все пак са постижими посредством разума.

Ренесанс Франсоа Рабле, Еразъм Ротердамски, Томас Мор, Мишел Монтен, Жан-Жак Русо Тази епоха бележи навлизането на нова концепция във възпитанието: идеите на хуманизма, поставящи в центъра на възпитанието човека и човеколюбието като водещ нравствен принцип.

Класицизъм Рене Декарт Класицизма възниква във Франция като интерес към класическите творби от античността, служещи за изобличаване на пороците в обществото и поставяне на категоричен образец за подражание.

Рене Декарт (1596 – 1650) Той се счита за един от създателите на класическата механика, аналитичната геометрия и математическия анализ. Автор е на крилатата фраза“ „Мисля, следователно съществувам.“

Ян Амос Коменски, Емануел Кант, Й. Х. Песталоци Просвещение Ян Амос Коменски, Емануел Кант, Й. Х. Песталоци Епохата на Просвещението се характеризира с процъфтяване на науката и философията на емпиризма.

Я. А. Коменски (1592 – 1670) Той класифицира децата според тяхната любознателност, възприемчивост и интелигентност, разграничавайки 6 типа. Също така обособява 4 възрастови периода в детското развитие.

Е. Кант (XVIII в.) Според него идеите са вродени, но постижими като познание от човека чрез компонентите на човешката разумност: сетивност разсъдък разум

Й. Х. Песталоци (1746 – 1827) Определя 3 фундаментални сили в основата на умственото възпитание: силата за произнасяне на звуковете (дума, реч) сетивната сила на представите (образ, форма) надсетивната сила на представите (единица, число)

Основни понятия: ум – способност на човека да разсъждава, да познава, да помни интелект – способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека интелигентен – който е с високи интелектуални способности знание – съвкупност от факти от една област, които едно лице е усвоило мислене – процес на поява на мисли логика – наука за законите и формите на мисленето памет – способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление

Същност Интелектуалното възпитание е целенасочен, системен процес на педагогическо въздействие и взаимодействие, насочени към формирането и развитието на интелектуалните заложби, сили, навици, способности и поведение на човека.

Мисловни операции: П. Бърнс, Дж. Брукс анализ абстрахиране класифициране оценка обобщение сравнение

Видове мислене: Л. Димитров диалектическо логическо абстрактно обобщено теоретическо индуктивно дедуктивно системно

Ин. Развитие – Етапи Сензомоторен до 2 г.; слабоактивна способност за мислене Предоперационален – (2 – 7 г.); наченки на мисловни разсъждения Конкретно-операционален – (7 – 11 г.); развитие на логическото мислене Формално-операционален – след 11 – 12 г.; развитие на абстрактното мислене

Ин. умения според учебната дейност: общи – уменията за четене, слушане, писане и др. специални – за разчитането и писането на специални знаци като ноти, числа, формули и т.н.

Ин. възпитание – Задачи разбиране и овладяване на определен комплекс от знания за човека, обществото, природата и т.н. формиране на система от убеждения, възгледи, отношение към заобикалящата действителност и др. разгръщане на интелектуалния потенциал (сили, способности) и развитие на мисловните умения

Ин. възпитание - Задачи изграждане на интелектуални умения култивиране на навици и потребности за учебно-познавателна дейност, саморегулация и самоконтрол развитие на творческите сили и способности на интелекта чрез продуктивна дейност

Ин. възпитание - Методи за въздействие върху съзнанието: словесни, нагледни и словесно-нагледни за организация и формиране на поведението: практико-приложни и ситуативни (упражнение, казус, мозъчна атака) за регулиране на поведението: коригиращи психологически (оценка, одобрение, поощрение, договаряне, съревнование

Ин. възпитание - Форми индивидуални и групови училищни и извънучилищни класни и извънкласни организирани и самостоятелни и т.н.

Ин. възпитание - Фактори Биологични – генетични, анатомични, физиологични Културно-социални – семейство, приятели, обществения кръг от познати, етническа принадлежност и др.

Ин. възпитание - Фактори психологически – често влияещи се от биологичните и социалните информационни – източниците на знания: училище, книги, медии

Основни изводи: Ин. Възпитание Същност: Основни понятия: целенасочен, системен процес на пед. въздействие и взаимодействие Основни понятия: ум, интелект, интелигентен, мислене, логика, памет Възпитание, разгръщащо интелектуалния потенциал и развиващо личността

Приказка за начина на мислене Сляпо момче, седяло на стълбите на една сграда с шапка на колене те си. То държало табелка, на която пишело: „Аз съм сляп. Моля помогнете.“ Имал само няколко монети в шапката. Покрай него минал един мъж. Той извадил няколко монети от джоба си и ги пуснал в шапката. После взел табелката, обърнал я, и написал на гърба няколко думи. След това я сложил обратно, така че всеки, който минава да може да види новите думи. Скоро шапката започнала да се пълни. Все повече хора идвали и давали пари на сляпото момче. Следобед мъжът, който обърнал табелката дошъл да види как вървят нещата. Момчето го познало по стъпките и го попитало: „Вие ли ми обърнахте табелката, тази сутрин? Какво написахте?“ Мъжът казал: „Написах само истината. Това, което ти беше написал, но по различен начин.“ Това, което той бил написал: „Днес е хубав ден и аз не мога да го видя.“

Благодаря за вниманието!