Камелия Петкова, Румяна Стоилова, Александър Герганов

Презентация по темата: "Камелия Петкова, Румяна Стоилова, Александър Герганов"— Препис на презентация:

1 Камелия Петкова, Румяна Стоилова, Александър Герганов
Какво прави българите щастливи? Фактори за щастието в съвременното българско общество Камелия Петкова, Румяна Стоилова, Александър Герганов Институт за изследване на обществата и знанието, Българска академия на науките ЕВРОПЕЙСКО СОЦИАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА БЪЛГАРИЯ , София

2 Въведение: 1/1 Изследването на щастието никога няма да загуби своята актуалност и значимост още повече поради това, че всеки индивид се стреми към него; Щастието е широко изследвана категория още от древността: “Щастието не е посоката, в която се пътува, а е по-скоро начинът, по който се пътешества” (Аристотел) Проблем, привличащ силен интерес на изследователи (философи, психолози, социолози, икономисти), коментатори, експерти, политици, журналисти и т.н. Налице са множество изследвания на щастието: още през 70-те проф. Ийcтъpлин доказва, че щacтиeтo нe зaвиcи oт aбcoлютния дoxoд на глава от населението, a oт oтнocитeлния: “нe oт тoвa дaли cи бeден, a дaли си близo дo дънoтo в coбcтвeнoтo cи oбĸpъжeниe”;

3 Въведение 1/2 Идeятa, чe пapитe нe мoгaт дa ĸyпят щacтиe се oпpoвepгaва през г., когатo в дънoтo нa cĸaлaтa нa щacтиeтo се оказва България ĸaтo ce взeмe пpeдвид дoxoдa нa глaвa oт нaceлeниeтo. България е най-тъжното място на света, имайки предвид връзката между доходите на глава от населението и удовлетворението от живота, сп. "Икономист" , 2010, в статия, озаглавена "Богатите, бедните и България". Ерик Уайнър 2012, кн." География на блаженството. Един мърморко търси най-щастливите места на света". Това, което е валидно за всички пост социалистически страни, които са като цяло по-нещастни от западните , е чувството за несправедливо забогатяване, за корупция и злоупотреба с власт, за субективно обедняване, особено сред пенсионерите.

4 Теоретични постановки -1/1
Налице са два подхода към измерване на щастието, към характеризиране на “щастливия човек”: “диференциращият подход”: колкото хора има – толкова са и представите и разбиранията за щастието: хората са щастливи по различен начин, според техните социално – демографски специфики; характеристики в структурите на заетост и наетост, професия и длъжност, доходи и имущество, тип на селището по местоживеене, етнокултурни традиции, семейна среда. “обобщаващият подход”: щастието се свързва най-често с младостта, доброто здраве, доброто образование, добрата  сигурна и интересна работа, добрите доходи, добрия дом и семеен живот, признанието и радостта от пълноценното общуване, спокойния, без стресове живот и др.

5 Теоретични постановки -1/2
На фона на множеството съществуващи в научната литература дефиниции за щастие, обединяващото в социологическите интерпретации у нас, е че щастието не е мимолетно състояние, провокирано от определени обстоятелства, а е събирателен и концентриран образ на постигнатия успех, основна страна на качеството на живот (Тилкиджиев 2006, 2009), постигната интегративна по своя характер жизнена ценност (Фотев 2009). Според известният социолог проф. Руут Венховен: щастието е важен субективен индикатор на качеството на живот. На базата на дългогодишните му изследвания върху щастието той достига до изводът, че различията в щастието на нациите са по-скоро въпрос на индивидуална способност, отколкото на социална позиция.

6 Теоретични постановки -1/3
Ние си поставяме за задача да проверим доколко разликите в усещането за щастие зависят от индивидуалната способност да се справяш в живота, а не толкова от социалната позиция на индивида.

7 Емпиричните измерения на щастливите хора
На индивидуално ниво, през призмата на някои социални- демографски характеристики, определени като статистически значими в тествания регресионен модел; На ниво състояние на обществото през призмата на доверието в институциите и религиозността.

8 Групи от фактори, влияещи на самооценката за щастие
Социално - демографски фактори (пол, възраст, големина на домакинството, образование, местоживеене (град/село),статус в заетостта; Доход и материално положение; Вяра и религиозност; Доверие в институциите; Възможности за лично развитие;

9 Регресионен анализ: тествани фактори
Значими ефекти: Възраст*. По-възрастните са по-нещастни; Големина на домакинството**. Хората в по-големи домакинства са по-щастливи при равни други условия; Самооценка беден/богат**. Оценяващите се като по-бедни са и по-нещастни; Самооценка „свързвам двата края“**. Свързващите по-трудно двата края (d33b) са по- нещастни; Религиозност**. По-религиозните са по-щастливи (ra28); Доверие в институциите**. Имащите по-високо доверие в институциите (парламента, бизнеса, съдебната система, училищата и образователната система) са по-щастливи; Възможности за развитие*. Хората, които не смятат, че имат възможности за развитие (индекс на база L3 to L9) са по-нещастни;  Тествани фактори, за които не е открито значимо въздействие върху щастието: Самонаети/наети. Самонаетите не са по-щастливи от наетите при равни други условия; Село/град. Няма значим ефект на живеенето в село/селски район (при сравнение с всички останали райони); Частна/държавна организация. Няма значим ефект на работенето в частна организация (сравнено с работа в държавна); Контролирани фактори: пол, етнос (българи срещу останалите), образование, религиозна деноминация (православни срещу всички останали) * p <0.05; ** p < 0.01

10 Основни резултати 71,8% от българите се чувстват щастливи
Основни резултати 71,8% от българите се чувстват щастливи Ако направите равносметка на живота си, като цяло доколко щастлив/а се чувствате ?

11 Най-много са щастливите сред младите хора във възрастовата група 18-24 г. (90%)

12 Най-щастливи са хората, които живеят в многочленни домакинства с пет и повече членове (85%)

13 „Богатитe“ са много по-често щастливи (69%) от онези, които се самоопределят като „бедни” (38%)
* В нашето общество има богати, бедни и други, които са някъде по средата. Къде на скалата „Богати” – „Бедни” бихте поставили себе си? 00 – Богати; 10 – Бедни;

14 Болшинството от отговорилите „доста лесно“ или „много лесно“ (88%) се самоопределят като щастливи
* Като имате предвид общите доходи на домакинството ви, доколко трудно или лесно Ви е да вържете двата края? 1 - Много трудно; 2 - Доста трудно; 3 - Нито трудно, нито лесно; 4 - Доста лесно; 5 - Много лесно

15 Щастливите сред религиозните респонденти (75%) са повече отколкото щастливите сред нерелигиозните (68%)

16 79% от имащите пълно или голямо доверие в съда и съдебната система съобщават, че са щастливи
* Какво доверие имате в следните институции? Съда и съдебната система

17 Имащите голямо/пълно доверие в образователната система са по-често щастливи (79%) от нямащите никакво доверие (62%) * Какво доверие имате в следните институции? Училищата и образователната система

18 Имащите пълно/голямо доверие в бизнеса и индустрията, които се самоопределят като щастливи са (87%)
* Какво доверие имате в следните институции? Бизнеса и индустрията

19 Възможности за развитие – „Така както стоят нещата в България, хора като мен имат добри възможности да живеят добре” * Доколко сте съгласни или не с всяко от следните твърдения: „Така както стоят нещата в България, хора като мен имат добри възможности да живеят добре

20 Изводи и заключения 1/1 Резултатите от Европейското социално изследване, проведено през г. показват, че българите, които се чувстват щастливи доминират над онези на противоположния полюс; Факторите, които имат статистически значим ефект при равни (контролирани) други условия върху щастието са: възраст, големина на домакинство, самооценка беден/богат; самооценка „свързвам двата края“; религиозност; доверие в институциите; възможности за развитие (индекс на база L3 to L9- възможности да подобрят жизнения си стандарт, да осигурят на децата си нормален живот, да получат добро образование, да си намерят подходяща работа; да упражняват своите политически, граждански и социални права; да живеят добре).

21 Изводи и заключения 1/2 Доверието в институциите, разликите в усещането за щастие зависят от индивидуалната способност на всеки да се справи в живота , а не толкова от социалната позиция на индивида. Тестваните фактори, за които не е открито значимо въздействие върху щастието това са: По статут на основната работа: Самонаетите не са по- щастливи от наетите при равни други условия; По местоживеене : Село/град. Няма значим ефект на живеенето в село (при сравнение с всички останали райони); Сектор на заетост: Няма значим ефект на работата в частна организация (сравнено с работа в държавна); Контролирани фактори: пол, етнос (българи срещу останалите), образование, религиозна деноминация (православни срещу всички останали).

22 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!