БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ ВОЕННИТЕ ГОДИНИ

Презентация по темата: "БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ ВОЕННИТЕ ГОДИНИ"— Препис на презентация:

1 БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ ВОЕННИТЕ ГОДИНИ

2 Българското общество през военните години
1. Българската армия. 2. Надежди и покруса. 3. Бежанците.

3 Да си припомним! Посочете причините за Балканската и Междусъюзническата война. Какви са очакванията на българското общество от войните? Защо България участва в Първата световна война? Какви условия се поставят пред България с Ньойския договор?

4 Главнокомандващ на армията е монархът.
1. Българската армия. Българската армия се създава през 1878 г. със заповед на княз Александър Дондуков – Корсаков. През същата година е открито и Военно училище в София, в което се подготвя офицерския състав на младата армия. Висшите военни се обучават в академии в Русия и Западна Европа. Военната служба е задължителна за всички младежи на възраст от 20 до 30 години. Главнокомандващ на армията е монархът. Всички, които служат във войската, полагат военна клетва. Знаме на I Софийски полк на Н.В. княз Александър полк

5 ген. Иван Колев – създател на българската кавалерия (конница)
Българските офицери са крепители и защитници на държавата и на монархията. Обособяват се като отделна група в обществото. Материално са добре осигурени, бързо могат да напредват в службата, радват се на ред привилегии. Прочетете текста. Какво място в обществото заема българския офицер? ген. Иван Колев – създател на българската кавалерия (конница)

6 Генерал-лейтенант Никола Иванов, командващ Втора българска армия, в своя щаб по време на Балканската война Генерал-лейтенант Климент Бояджиев, командващ Първа армия, г Държавата полага специални грижи за армията. В началото на ХХ век тя разполага с най – добре въоръжената и многочислена войска на полуострова. За поддържането ѝ се харчат повече от 20% от бюджетните приходи.

7 2. Надежди и покруса. Голямата част от българското общество е убедена, че за да се превърне България в мощна европейска държава и да завърши националното обединение е необходимо да се води война срещу Османската империя. Обявяването на военно положение, което предшества Балканската война е посрещнато от целя народ възторжено. Мобилизацията се извършва за три седмици. Лекари, учители, художници, актьори, писатели, занаятчии, селяни поемат пътя към военните си части. Сформира се Македоно – Одринско опълчение. Войната е обявена за освободителна. (Защо?) Вниманието, надеждите, материалните ресурси на цялата страна са насочени към фронта. За десет месеца България участва във две войни. Загубите са жестоки – души са убити, повече от са ранени. Материалните щети са огромни.

8 Военното поражение в Междусъюзническата война и крайно несправедливия Букурещки договор попарват българските надежди за обединение. Ново възраждане на вярата, че решение на националния проблем може да има, настъпва с началото на Първата световна война. Но сега политически партии са разединени в позициите по отношение на участието на България във войната и по въпроса кои да са съюзниците. Очертават се три политически линии. Разгледайте схемата. Обяснете отношението на различните политически сили към влизането на Царство България във войната. Цар Фердинанд поддържа идеята за участие във войната на страната на Централните сили. През септември 1915 г. е обявена мобилизация. Кога България влиза във войната?

9 Най – голямото изпитание в новата българска история са шестте военни години, в които човешките и материали ресурси на държавата са изведени на границите на възможното. През 1917 г. състоянието на фронта е много тежко, производството в страната замира, настъпва глад. Дажбата на войниците е 250 гр. хляб на ден. Различни болести върлуват в редиците на армията. Липсват лекарства, превързочни материали, топли дрехи, обувки. Недостигат лекари и медицински персонал. Заразите се разпространяват и сред цивилното население. Ранени войници в Александровската болница в София, 1918 г.

10 Пост и землянка на връх Пелистер, 1917 г.,
Фронтова баня г. Български войници се хранят на позиция в окопите, 1918 г. Българи военнопленници, Белград, 1918 г.

11 „През Морава“, 1917 г., худ. Димитър Гюдженов
Когато на 15 септември 1918 г. в българските позиции при Добро поле се прави пробив от противниковите части, войнишкото недоволство изригва. Десет хиляди души поемат към столицата, за да потърсят сметка от управляващите за въвличането на страната във войната. Бунтът е сурово потушен. Правителството се принуждава са сключи примирие в Солун, с което се спират военните действия. Арестувани войници в бунта от есента на 1918 г.

12 Войнишки кръст за храброст I степен
Български войници, Първа световна война Участието в Първата световна война е най-тежкото военно усилие в историята на България. То довежда до огромно мобилизационно напрежение и изтощаване на икономическите ресурси на страната. Бойните действия са много интензивни я продължителни. Човешките трагедии са неизброими: убити, умрели и безследно изчезнали и ранени.

13 3. Бежанците. След Междусъюзническата война и Първата световна война, прогонени от властите, стотици хиляди българи напускат родните си места от Източна и Западна Тракия, Беломорска и Вардарска Македония, Южна Добруджа и поемат към България. Те оставят цялото си имущество и вземат със себе си само това, което могат да носят. Бежанските колони са нападани от разбойнически банди и от редовна войска. Много хора, предимно деца и старци, се разболяват по тежкия път и умират. Разгледайте фотографиите. Можем ли да определим тези събития като трагедия за всички българи? Подкрепете с доказателства мнението си.

14 Териториите, доскоро български, са подложени на системно и целенасочено обезбългаряване. Закриват се българските училища и църкви, забраняват се българските книги, учителите и свещениците са прогонени. Пристигнали в България бежанците се изправят пред нови проблеми – без домове, без средства за препитание, без имущество, те трябва да изградят наново живота на семействата си. Българското общество изживява тежък период на следвоенна разруха и отчаяние.

15 За да се справи с бежанския проблем след Първата световна война, правителството тегли заем (припомнете си при управлението на кое правителство е сключен бежанския заем). Бежанци от с. Булгаркьой, 1913 г.

16 Териториално разширение (кв.км)
Проучете данните от таблицата. Какви промени настъпват в тероториите на балканските държави и броя на населението им след края на Балканските войни? Направете съответните изводи за резултатите от войните за България. Държава  Териториално разширение (кв.км) Ново население Гърция 55 000 Сърбия 39 000 Черна гора 11 000 България 23 187

17 Кои са причините България да поддържа голяма и добре въоръжена армия в началото на ХХ век?
Защо българското общество приема Балканската война с въодушевление? Посочете последиците от войните за българското общество. Разгледайте картата и покажете териториите на масови изселвания към България. Какво е вашето отношение към войната? Обосновете мнението си.

18 „Бежанци“, худ. Димитър Гюдженов
Защо след Междусъюзническата и Първата световна война бежанците се насочват към царството? Какво е отношението на покрусена България към тях? Чуйте песента. Каква е личната драма на героите?

19 Прочетете документа. ●Какъв е по вид. ●Кога е издаден
Прочетете документа. ●Какъв е по вид ? ●Кога е издаден?● Кои са основните положения, залегнали в този документ?●Как бихте определили правомощията на монарха? Из Конституция на Българското княжество, приета на 16 април 1979 г. от Учредителното събрание в Търново Чл. 11. Князът е върховен началник на всички военни сили в Княжеството както в мирно, така и във военно време. Той раздава военните чинове по закона. Който постъпя във военна служба, дава клетва, че ще е верен князю. Военна клетва, полагана от всички служещи (1878 г.): Аз, долуподписаният, се кълна пред Всемогущия Бог, че призован на служба в частите на Българската земска войска, ще служа честно и усърдно, изпълнявайки заповедите на началниците си и няма да напускам своята част, докато не получа разрешение да се завърна у дома. В свидетелство на което целувам думите и кръста на Спасителя. Амин. Заклех се!

20 Кавалерийска офоцерска школа, София, 1910 г.

21 Дясна опозиция – Народна, Прогресивнолиберална и Демократическа партия
Обявява неутралитет, но не крие предпочитанията си към Централните сили (Австро – Унгария и Германия) Коалиционно правителство на либералните партии начело с д-р Васил Радославов Обявява се за обвързване с Антантата (Англия, Франция и Русия) Дясна опозиция – Народна, Прогресивнолиберална и Демократическа партия Обявява се за неутралитет. Лява опозиция – Български земеделски народен съюз, Радикална партия и БРСДП (ш.с.) и БРСДП (т.с.)

22 „Дъжд на фронта“, худ. Димитър Гюдженов, 1916 г.

23 Първа световна война 1915 – 1918 г.