СРЕДНИ ЦЕНИ И КУПЕНИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ СРЕДНО НА ДОМАКИНСТВО Данни на НСИ за потреблението на домакинствата СРЕДНИ ЦЕНИ И КУПЕНИ КОЛИЧЕСТВА ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ СРЕДНО НА ДОМАКИНСТВО   2008 2009 2010 2011 Хранителни стоки коли- средна чество цена - лв. Ориз 14.902 2.19 14.430 2.60 16.3 2.35 16.2 2.44 Хляб "Добруджа" 77.333 1.28 73.203 1.18 74.8 1.11 72.7 1.25 Кайма - смес 17.162 5.26 17.794 5.67 18.9 5.56 19.4 5.61 Сланина 0.211 3.18 0.241 3.75 0.2 3.98 4.19 Колбаси малотрайни 21.686 4.96 19.360 5.49 5.46 19.8 5.52 Сирене бяло 24.836 5.02 25.297 4.74 27.6 4.78 28.1 5.28 Яйца 204.59 0.21 218.07 238.4 239.4 0.20 Маргарин 4.851 3.28 4.301 3.82 4.5 3.87 4.3 4.08 Домати 41.739 1.46 41.297 1.38 41.3 1.6 42.0 1.34 Фасул зрял 8.670 2.86 8.957 2.93 9.9 2.73 2.83 Картофи 50.239 0.76 51.790 0.80 58.1 0.79 58.9 0.87 Захар 32.174 1.64 33.188 1.56 32.5 1.48 29.8 2.22 От таблицата се вижда, че като цяло през периода потреблението, както и цените на храните ( с малки изключения) ежегодно нарастват.

Ако през 2008 г. по средни цени и купени количества на хранителните стоки домакинствата са харчели средно по 2164.39 лв., то през 2009 г. сумата е 2195.18 лв., през 2010 г. – 2263.01 лв., а през 2011 г. сумата е нараснала до 2408.39 лв.

От друга страна няма съществено изменение в структурата на разходите на домакинствата по групи. Основни пера в разходите на домакинствата са храната, комуналните разходи и транспорта, които представляват над 55% от разходите на домакинствата. Освен при храните, голямо увеличение както в потреблението, така и в цените се наблюдава при комуналните разходи. От казаното до тук следва, че за този период нараства и данъчната основа, което означава, че в бюджета трябва да са събрани повече приходи от косвени данъци (ДДС).

В действителност обаче вместо да се увеличават, приходите от ДДС намаляват

В посока ниска събираемост можем да разсъждаваме и съпоставяйки данните на БНБ за БВП, брутната добавена стойност и крайното потребление за периода 2008-2011г. От графиката се вижда, че от 2008 г. до 2011 г. БВП непрекъснато нараства, което е естествено поради инфлацията. Нараства и брутната добавена стойност – от 57,7 млрд. лв. през 2008 г., 58,7 млрд. лв. през 2009 г., 60,7 млрд. лв. през 2010 г. и 64 млрд.лв. през 2011 г.

Съпоставяйки отношението в % на събрания ДДС спрямо цитираните по-горе показатели, стигаме до следните изводи:

Като процент от брутната добавена стойност през периода 2008 -2011 г. ДДС е намалял от 13 % през 2008 г. на 10,2% през 2011г. или с над 21% понижение. Като процент от БВП през периода 2008 -2011 г. ДДС е намалял от 10,8 % през 2008 г. на 8,8% през 2011 г. или с над 18% понижение. Като процент от крайното потребление през периода 2008 -2011 г. ДДС е намалял от 13 % през 2008 г. на 11,5 % през 2011г. или с над 11 % понижение.

въпреки скъпо струващата реформа, Особено фрапантни са разминаванията при събираемостта на акцизите към 31.5.2010 г. и 31.07.2010 г. В отчетите за съответните месеци събрания акциз от горива е посочен съответно: към 31.05.2010г. – 806.1 млн. лв. към 31.07.2010г. – 1 172.7 млн. лв В отчетите за 2011 г. при съпоставянето спрямо същия месец на предходната година съответно сумите са: към 31.05.2010г. – 624.1 млн. лв. към 31.07.2010г. – 922.4 млн. лв От тук можем да допуснем: Данните през 2011 г. са манипулирани с цел да се покаже ниската събираемост в началото на 2010 г. и последващото повишение в резултат от свързването на търговците на горива с НАП. Приемайки, обаче данните от 2010 за верни, то допускането е, че въпреки скъпо струващата реформа, държавата е събрала по-малко акцизи от горива през 2011 г. спрямо същия период на 2010 г.

въпреки повишаването на цените на горивата, От графиката се вижда, че въпреки свързването на търговците на горива с НАП, въпреки повишаването на цените на горивата, събрания през 2011 г. акциз е 1 871.4 млн.лв при 2009.60 млн.лв през 2008 г.

Любопитен също така е и факта, че по данни на статистиката потреблението на цигари за периода 2008-2011 г. се е свило наполовина.