24 юни Рождение на св. Йоан Кръстител

Заченат с Божията намеса, Св Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител, се ражда няколко години преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.

Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Еньовден

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Който го види при изгрева му ще бъде здрав през цялата година.

Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията.

На Еньовден се берат билките, защото се смята, че те са придобили голяма магическа сила от празничната "игра" на слънцето. А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година.

На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл „като слънцето”, билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.

В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила.

Билките във венеца трябва да са 77 и половина, колкото са и болестите. За 77 болести цяр има, само за половината болест - няма. И точно за нея е половината билка, която определени хора знаят как да намерят. Еньовденският венец се пази през цялата година до следващият празник, с неговите билки се церят болните през годината.

Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля” Най-колоритният обичай на празника е „Еньова буля”. Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което „булята” каже на този ден, ще се сбъдне.

Човек е част от Вселената и като всичко в този свят е подвластен на космическите закони.

Това време е връхна точка и за много човешки дейности - изминала е половин година, в която е вложен много труд и е изразходвана много енергия.

Както Слънцето спира на този ден в небето, за да огледа Земята, така и човек трябва да спре своя бяг, за да си даде сметка какво добро и лошо е сторил и по какъв път да продължи по нататък.

е с половин година зад себе си На този ден той е с половин година зад себе си и с половин година надежда пред себе си.

най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, На Еньовден, най-виталния ден през годината, да спрем надпреварата с времето, да откъснем стръкче росна билка, да се усмихнем на Слънцето и заредени с енергия да извървим пътя до края на годината.

Честит празник! Zveta_67@abv.bg