ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Презентация по темата: "ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ"— Препис на презентация:

1 ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
Урок № 13 начало план на урока ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ за ДЕВЕТИ клас 1 2 3 4 доку- менти изобра- жения 9.клас изобра- жения Филм слайд № 1

2 България между демокрацията и авторитаризма
Раздел: Светът от Първата световна война до 1945 г. Урок № 13 България между демокрацията и авторитаризма начало план на урока 1 2 3 1. Следвоенна криза и Ньойски мирен договор 2. Управление на БЗНС 3. Управление на Демократическия сговор (1923 – 1931 г.) и на Народния блок (1931 – 1934 г.) 4. От демокрация – към безпартиен авторитарен режим 4 доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Речник: Абдикация, Коалиционно правителство, Ньойски договор, Национална катастрофа, Репарации, Аграрна реформа, Държавен преврат. слайд № 2

3 Цар Фердинант Сакскобургготски(1861-1948)
1. Следвоенна криза и Ньойски мирен договор Цар Фердинант Сакскобургготски( ) A. Цар Фердинанд абдикира (3 окт г.) Като главен виновник за въвличането на България във войната на страната на Централните сили е сочен цар Фердинанд. На 3 октомври 1918 г. той е принуден да абдикира в полза на първородния си син цар Борис lll (1918–1943) и да напусне страната. Урок № 13 начало план на урока Б. Правителството на Александър Стамболийски (1919 г.) Първите следвоенни избори през август 1919 г. донасят голяма побе- да на левите сили и преди всичко на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). При тези резултати през октомври 1919 г. неговият лидер Александър Стамболийски съставя коалиционно правителство. Една от най-тежките задачи на новия премиер е сключването на ми- рен договор между България и победителките от Антантата. 1 2 3 4 В. Последиците от Ньойския мирен договор за България Подписаният на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор се възприема като втора национална катастрофа след тази, която страната пре- живява в резултат от Втората балканска война. С него България повторно губи Южна Добруджа, която е дадена на Румъния. Западна Тракия, заедно с Беломорското крайбрежие, е при- съединена към Гърция. От западните части на страната са откъснати селища от Кулско, Царибродско, Трънско, Босилеградско и Струми- шката околия, предадени на Югославия. България е натоварена с непосилни за нея репарации, лишена е от редовна армия. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 3 Ньойски мирен договор

4 2. Управление на БЗНС A. Самостоятелното правителство на БЗНС (1920 г.) Популярността на Стамболийски в условията на следвоенната криза му дава самочувствие да се стреми към самостоятелно управление. След нова победа на инициираните от него парламентарни избори, през май 1920 г. той съставя самостоятелно правителство на БЗНС. Кабинетът обявява, че политиката му ще бъде в интерес преди всичко на селяните (около 80% от населението), и подхваща амби- циозна реформена програма. Урок № 13 начало план на урока 1 2 Б. Реформите Тя предвижда аграрна реформа, която да гарантира по-справедливо разпределение на обработваемата земя. Въвеждането на трудова повинност задължава младежите и девой- ките да полагат общественополезен труд в строителството. Съдебната реформа предвижда гледане на делата на първа инстан- ция дори в селата. Правописната реформа трябва да опрости азбу- ката. Въведено е задължително 7-годишно образование. 3 4 Александър Стамболийски ( ) БЗНС В. Деветоюнски преврат 1923 г. Правителството не успява да осъществи всички реформи, но те му създават много врагове. Срещу БЗНС се обявяват всички полити- чески партии, Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), военните и голяма част от градските съсловия. Напрежението нараства и заради недемократичните действия на управляващите в нарушение на конституционните принципи. Най-радикалните среди от опозицията започват подготовка за пре- врат. На 9 юни 1923 г. Стамболийски е свален от власт и убит. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Филм слайд № 4

5 3. Управление на Демократическия сговор (1923 – 1931 г
3. Управление на Демократическия сговор (1923 – 1931 г.) и на Народния блок (1931 – 1934 г.) A. Правителството на Александър Цанков Начело на новото правителство застава лидерът на Народния сговор проф. Александър Цанков. След преврата подкрепящите го създават своя партия -Демократически сговор. По време на преврата и след него Българската комунистическа партия (БКП) е крити- кувана от Комунистическия интернационал. На ръководството и е възложено от Мо- сква да организира въстание в България. То е вдигнато през септември 1923 г. и бързо е смазано от армията. БКП е забранена със закон, но не се отказва от методите си. Урок № 13 начало план на урока Александър Цанков 1 2 Б. Атентата. Второ правителство на Демократическия сговор На 16 април 1925г. комунисти терористи взривяват катедралата „Св.Неделя“ в София в момент, в който тя е пълна с богомолци. Атентатът развързва ръцете на правителството на Цанков не само за репресии над преките ви- новници, но и за мащабно насилие над привържениците на левите идеи. В края на 1925 г. терорът настройва срещу правителството неговите поддръжници и Александър Цанков подава оставка. Второто правителство на Демократическия сговор (1926 – 1929) е с министър- председател Андрей Ляпчев. ”Со кротце со благо” той умиротворява обществото. Амнистирани са политически осъдените, легализирана е и Комуниститич. партия тия под името „ работническа“. Вземат се мерки за стопанска стабилизация на стра- ната и за подпомагане на стотиците хиляди бежанци, дошли от загубените територии. 3 4 Катедралата „Св. Неделя“ след атентата на 16 април 1925 г. доку- менти изобра- жения А. Ляпчев изобра- жения В. Второ правителство на Демократическия сговор ( г.) и кризата Началото на световната икономическа криза през 1929 г. предрешава съдбата на Ляпчевото правителство. Изборите 1931 г. са спечелени от коалицията Народен блок, чрез която едно от крилата на БЗНС отново се връща в управлението. За министър-председател е избран лидерът на Демократическата партия Александър Малинов. Филм Филм слайд № 5

6 4. От демокрация – към безпартиен авторитарен режим
A. Превратът на „Звено“ и Военната лига (19 май 1934 г.) Управлението на Блока води и до допълнително разпокъсване на политическата система. Част от крайнодесни движения, обединени около тайния Военен съюз и политическия кръг „Звено“, започват подготовка за нов преврат. Той е извършен на 19 май 1934 г. и е съставено пра- вителство с лидера на „Звено“ Кимон Георгиев. Урок № 13 Кимон Георгиев ( ) начало план на урока 1 2 Б. Цар Борис III отстранява превратаджиите (1935 г.) Противоречията между организаторите на преврата умело са използвани от цар Борис, който за около една година съумява да изолира звенарите и да раз- цепи Военния съюз. От ноември 1935 г. превратаджиите са извадени от властта. Но монархът не възстановява действието на конституцията, която формално не е отменена. 3 4 Цар Борис III и вече укротените генерали.  В. Създаването на авторитарен безпартиен монархически режим ( г.) Създаден е авторитарен безпартиен монархически режим, който съществува до смъртта на царя (1943). През 1938 г. са проведени парламентарни избори, но без участие на партиите в тях. През целия междувоенен период България се стреми да излезе от между- народната изолация като победена страна и да постигне по мирен път ревизия на Ньойския договор. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 6 Цар Борис III ( )

7 Документи: Александър Стамболийски ( ) е роден в село Славовица, Пазарджишко. Зажършва земеделско училище и учи агрономство в Германия. Обявява се против участието на България в Първата световна война и монархията. Заради пацифизма си е осъден на доживотен затвор. В края на септември 1918 г. е освободен, за да помогне за овладяването на Войнишкия бунт срещу властта. След преврата на 9 юни е садистично унит в родното си село. Урок № 13 начало България след Първата световна война От територията на страната са откъснати 11 000 кв. км площ. Репарациите са в размер на 2,25 млрд. златни франка, или 27,5 млрд. лв., които представеляват 1/4 от националното богатсво и следва да се изплатят за 37 години. Въоражените сили на страната са сведени до 33 000 души (общо армия, жандармерия и погранична стража). България трябва да предаде на съседите си и над 70 000 глави добитък. план на урока 1 2 3 4 Българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор Вторият седнал от ляво надясно е Ал. Стамболийски, до него – Теодор Теодоров, ръководител на делегацията и министър-председател до октомври 1919 г. Подписването на договора е поставено ултимативно на България, която е лишена от възможността да изложи своя аргумент. Идеологията на БЗНС Земеделският съюз... е представител на грамадното селско съсловие и няма нищо общо нито с политическите партии, нито с монархизма, нито с анархизма. Той се стреми да пробуди съзнание у земеделците за всестранна самопомощ, самостойна земеделска борба, да ги сдружи и да направи от тях една първостепенна обществена сила, която да подобава и достойно да представлява интересните на земеделското съсловие, което съставлява мнозинството от целия български народ и върху плещите, на което се крепи изцяло държавният живот на България... Земеделския съюз е за едно пълно народовластическо конституционно-парламентарно управление...Земеделският съюз е за частната собственост...която съвпада с изискванията на достоинството и свободата на човека...отговаря на интереса на личността...и съвпада с интереса на обществото. – Александър Стамболийски, „Принципите на БЗНС“, 1919 г. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 7

8 Документи: Нареждането на Коминтерна за въстание
Ние смятаме, че тази теория за неутралитета или е измислена нарочно, за да се скрие от очите на работниците нечуваната пасивност, проявена от партията, или, ако тази „теория“ се защитава сериозно, тя е проява на непростимо доктринерство и политическо нехайство...Гражданската война в България едва започва. Разбира се, много е загубено, но все пак нещата са поправими. Според нас вие трябва: 1. Да признаете грешката Без да скръствате ръце, да се готвите за нелегален периот на партията... Да подготвите съюза със селските елементи и в т.ч. с оцелелите водачи от партията на Стамболийски. Писмо на Изпълнителния комитет на Коминтерна до ЦК на БКП, 2 юли 1923 г. Урок № 13 начало план на урока 1 2 За управление със силна ръка А. 1. Осигуряване на гарантираните от конституцията парава и свободи на българските граждани чрез създаване на една силна и авторитетна власт, почиваща не на произвола, но на законите на страната Възтановяване на разклатеното от партийните и съсловни вражди и борби народно единство чрез изгонване на партизанството от държавното управление и насърчавание на всички общобългарски и общонародни инциативи, както и чрез подходяща политика на народното възпитание, целяща... премахването на създадение неестествен антагонизъм между селото и града. – Програма на Народния сговор, 1923 г. Б. Политическия кръг „Звено“ работи за една – единствена политическа партия на народа и надържавата и като средство за възпитание на народа в духа на обществена солидарност...Чрез една партия на народа се проявява практически равенството, което трябва да съществува между всички съсловия за излъчване на кадри, годни за управление на държавата. Чрез нея става най-добрия подбор, с който държавата може да бъде силна. Еднопартийното управление е най-годната форма, чрез която практически се осъществява обществената солидарност, с помощта на силите, с които разполага държавата и които съединяват разнородните елементи на един народ в една устойчива група, годна да се бори за своето съществуване. Програма на политическия кръг „Звено“, 1933 г. 3 4 доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 7

9 Документи: Атентатът в катедралата „Св. Неделя“
Терористичният акт е замислен и подготвен от Военната организация на БКП. Неговата цел е с един удар да ликвидира целия политически елит на страната и царя. За целта специално е убит запасният ген. Коста Георгиев – деец на Сговора, с идеята на неговото опело в църквата да бъде взривена бомба. На 16 април 1925 г. от силниян взрив загиват 134 души, а 500 умират по-късно от раните си. Атенатът ожесточава политическото противопоставяне и засилва авторитарните тенденции в българския политически живот. Жервтва на правителствения терор след атентата стават над 600 души – земеделци, комунисти, леви интелектуалци, анархисти, политици, безпартийни. – Църквата „Св. Неделя“ след атентата от 16 април 1925 г. Урок № 13 начало план на урока 1 2 3 4 доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 7

10 Изображения: Цар Фердинант Сакскобургготски (1861-1948)
Урок № 13 начало Александър Стамболийски ( ) план на урока Цар Фердинант Сакскобургготски ( ) 1 2 3 4 доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Слайд № 8 Ньойски мирен договор

11 Атентатът в катедралата Св. Неделя – 5.26 мин.
Вид е оФилми Ньойски мирен договор мин. Урок № 13 Александър Стамболийски – мин. Деветоюнски преврат 1923 г. – 2.36 мин. начало план на урока Атентатът в катедралата Св. Неделя – 5.26 мин. 1 2 19 май 1934 г. Държавният преврат на ,,Звено'' и Военния съюз – 4.27 мин. 3 Цар Борис III – мин. 4 СЕПТЕМВРИ - Гео Милев –21.04 мин. Септемврийското въстание 1923 г. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 10