Методологическа рамка

Презентация по темата: "Методологическа рамка"— Препис на презентация:

1

2 Методологическа рамка
Целта на настоящото изследване е да систематизира и анализира съществуващата информация относно: формите на координация; степените на сътрудничество; капацитета за ефективно партньорство между Прокуратурата на Република България и институциите на изпълнителната и законодателната власт при противодействието срещу корупцията.

3 Изследвани институции
Обект на изследване са всички специализирани звена и институции, ангажирани с осъществяване на политики и мерки, насочени към намаляване на броя и ограничаване на обхвата на корупционните престъпления. Изпълнителна власт – институции Комисия по превенция и противодействие на корупцията към Министерски съвет Министерство на вътрешните работи Министерство на финансите: Агенция за финансово разузнаване, Агенция за държавна финансова инспекция, Агенция за държавни вземания Министерство на околната среда и водите Министерство на земеделието и горите Министерство на регионалното развитие и благоустройството Съдебна власт – институции Върховна касационна прокуратура (“Инспекторат”, “Противодействие на организираната престъпност и корупцията”) и Върховна административна прокуратура Национална следствена служба Комисия за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет Законодателна власт – институции Комисия за борба с корупцията на Народното събрание Други институции Сметна палата

4 Изследователски задачи
Задачите на изследването включват: подробно описание на институционалната рамка, информационната мрежа и комуникационния интензитет на антикорупционната среда, в която функционира Прокуратурата; оценка на административния капацитет на съществуващата институционална среда, досегашната практика на взаимодействие и координация, както и на готовността за развитие и приложение на модели на ефективно партньорство; определяне на обхвата и оценка на рисковете, свързани с членството на България в Европейския съюз и по-специално – равнището на готовност за формиране на потенциал за противодействие на корупционни престъпления, насочени към средства от структурните и кохезионните фондове на ЕС; формулиране на предложения за оптимизиране на съществуващите практики на междуинституционално партньорство. Методологията на изследването включва: мрежови анализ (network analysis); оценяващо изследване (assessment study).

5 Анализ на практиката за сключване на споразумения за сътрудничество
А. Характер на документите: споразумения и инструкции; по отношение на предмета на взаимодействие; по отношение на механизма на взаимодействие. Б. Форми на взаимодействие Всяка от тези форми съответства на определен интензитет и качество на взаимодействието, изразяващо се в: предоставянето на информация; обмен на информация между институциите/звената; обмен на експертни становища; съвместно изработване на политики; осъществяване на съвместни дейности по контрол върху приложението на изработените политики; оценка на постигнатите резултати и съвместно определяне на стратегически приоритети в приложението на антикорупционни подходи и политики на противодействие.

6 Резултати от анализа на съдържанието на споразуменията и инструкциите за сътрудничество В. Оценка на взаимодействието Налице са споразумения и инструкции за съвместни действия на Прокуратурата с всички основни институции, ангажирани с контрол и противодействие на корупционните престъпления Инструкциите са съдържателно и формално по-добре структурирани, отколкото текстовете на споразуменията В по-голямата част от случаите техният предмет не се различава съществено от обхвата на установените чрез закона правомощия и функции на отделните институции Най-добре разгърната част на споразуменията обхваща оперативната дейност при контрола и санкционирането на нарушенията Все още липсва формулирането на взаимни ангажименти по превенцията на корупционните престъпления Относително неразвита остава частта на споразуменията, отнасяща се до оценката на резултатите от съвместната дейност, както и планирането на съвместни инициативи

7 Резултати от анкетното проучване Кои са основните проблеми във Вашата практика при противодействието на корупционни престъпления? (представени са само утвърдителните отговори по всеки от подвъпросите) липсата на координация между институциите 76,7 % неадекватната законова база 54,7 % недостигът на добре подготвени кадри 53,5 % липса на необходимите финансови средства 52,3 % недостатъчната информация 45,3 % недостатъчната обществена подкрепа 39,5 %

8 Резултати от анкетното проучване Най-често посочвани допълнителни отговори на въпроса за основни проблеми в практиката по противодействие на корупцията Липса на специализирано професионално обучение, необходимост от усъвършенстване на обучението, обмен на информация с утвърдени европейски правни практики, обмяна на опит със сродни чужди институции от ЕС Липса на разписани правомощия за събиране на доказателства, ограничени възможности за набиране и проверка на доказателства Липса на воля за противодействие на корупцията по високите етажи на властта, “чадър” – политически, партиен и ведомствен над “наши хора” Недостатъчно популяризиране на принципите за прозрачност и почтеност

9 Резултати от анкетното проучване В коя фаза от работата Ви при установяването на факти и обстоятелства за корупция най-често възникват трудности? (представени са само утвърдителните отговори по всеки от подвъпросите) при установяването на достоверността на информацията 64,0 % при взаимодействието с другите институции, имащи отношение към случая 61,6 % при отстояването на тезата на обвинението в съда 41,9 % при осигуряването на необходимата експертна оценка 37,2 %

10 Резултати от анкетното проучване Необходимо ли е изграждането на нови специализирани отдели, които да се занимават изцяло с противодействие на корупцията?

11 Резултати от анкетното проучване Какво, според Вас, определя ниските стойности на обществено доверие в ефективността на институциите при противодействие на корупцията? (представени са само утвърдителните отговори по всеки от подвъпросите) недоверието в съдебната система като цяло 76,7 % недостатъчният брой присъди срещу лица, извършили корупционни престъпления 62,8 % политизирането на борбата против престъпността и корупцията 48,8 % липсата на ефективна координация между институциите 37,2 % липсата на обективна информация за дейността на институциите 32,6 %

12 Резултати от анкетното проучване Какво, според Вас, определя ниските стойности на обществено доверие в ефективността на противодействието срещу корупцията? Допълнителни акценти в отговорите Корумпирана администрация в институциите, които предоставят публични услуги или управляват средства от държавната и общинската публична собственост Страх у лицата, на които са известни корупционни практики, да сигнализират институциите Липсата на политическа воля за ефективно противодействие срещу корупцията по високите етажи на властта Ниска антикорупционна култура в обществото (голяма част от “обществото” (хората) си решават проблемите чрез “рушвет”)

13 Резултати от анкетното проучване Какво е необходимо за повишаване на административния капацитет в сегашните условия (представени са само утвърдителните отговори по всеки от подвъпросите) повишаване на равнището на заплащане 84,9 % подобряване на взаимодействието между институциите 80,2 % повишаване на образователното и квалификационно равнище на служителите 69,8 % повишаване на общественото доверие подобряване на съществуващата законова база 67,4 % осигуряване на по-добри технически условия за работа 64,0 %

14 Резултати от анкетното проучване От какво зависи в най-голяма степен успешното противодействие на корупционните престъпления? от съвместните усилия на всички власти и цялото общество 54,7 % от политическата воля на законодателната власт 23,2 % от професионалните действия на прокуратурата 19,8 % от равнището на обществена нетърпимост към корупцията 15,1 % от ефективната координация в дейността на изпълнителната власт 11,6 % от добрата организация в работата на съда 8,1 % от дейността на полицията и дознанието 5,8 %

15 Резултати от анкетното проучване В каква насока би било най-полезно да се концентрират усилията за противодействие на корупцията? усъвършенстване на нормативната база 54,7 % увеличаване на възможностите за граждански контрол подобряване на финансовата и ресурсна осигуреност 53,5 % подобряване на координацията между институциите 52,3 % повишаване на образованието и квалификацията на служителите 44,2 % изграждане на съвременни информационни системи подобряване на взаимодействието с медиите 9,3 %

16 Очаквания за промяна в нормативната уредба /1
Усъвършенстване на НПК чрез опростяване на механизма на доказване и по-специално – на способите за доказване Промени в закона за СРС. Чл. 307 от НК. Издаване на ефективни присъди за приемане на подкуп от длъжностни лица, а не административни наказания по чл. 78а. Усъвършенстване на Административно процесуалния кодекс; промени в НПК и ЗСРС; разширяване на възможностите за използване на СРС, на достъпа до лични данни, на достъпа до лична кореспонденция, телефонни разговори, електронна поща, и др. от контролните органи Прецизиране на разпоредбите на чл. 304 – 304б с цел насърчаване на даващите подкуп да съдействат за разкриване на престъплението

17 Очаквания за промяна в нормативната уредба /2
Да се определи нормативно кои сделки са свързани в Закона за мерките срещу изпирането на пари Разграничаване на отговорността на ръководителя на министерство, ведомство или друга организация от отговорността на съответните длъжностни лица Увеличаване на давностните срокове при търсене на дисциплинарна и имуществена отговорност Защита на служители, които сигнализират за злоупотреби и корупция Усъвършенстване на нормативната база в посока разширяване на възможностите за граждански контрол на етап предотвратяване извършването на корупционни действия чрез достъп до обективна и актуална информация за дейността на институциите

18 Резултати от проведените интервюта /1
Очакванията за усъвършенстване на нормативната база са концентрирани към разширяване на възможностите за набиране и проверка на доказателства Налице са очаквания за нови промени в НПК Общата оценка за равнището и качеството на осъществяваното сътрудничество с други органи и институции е добра, но липсва инициатива за неговото усъвършенстване Равнището на координация в дейността на законодателната, изпълнителната и съдебната власт се определя като недостатъчно Досегашният опит за координация в дейността на антикорупционните комисии в законодателната, изпълнителната и съдебната власт се оценява като положителен, но недостатъчен

19 Резултати от проведените интервюта /2
Запазва се високото равнище на напрежение, свързано със сигурността в работата на разследващите и контролиращите органи Доминира разбирането, че обществените нагласи не способстват за ефективното противодействие на корупционните престъпления Координацията и превантивния контрол се определят като най-ефективните средства за противодействие на корупционните престъпления, свързани с реализирането на проекти по европейските структурни и кохезионни фондове Налице е разбиране за необходимостта от повишаване на капацитета за оценка на риска преди всичко по отношение на европейските проекти

20 Основни изводи от изследването /1
Практиката за изграждане на модели на ефективно взаимодействие и партньорство в работата на прокуратурата дава реални резултати Най-съществени остават трудностите при ефективното взаимодействие с институциите на изпълнителната власт Необходимо е повишаване на административния капацитет за ефективно партньорство при превенцията и противодействието на корупционните престъпления

21 Основни изводи от изследването /2
Налице е реална подкрепа за утвърждаване на модели и практики, насочени към подобряване на координацията в дейността на прокуратурата и останалите органи и институции от изпълнителната и законодателната власт Все още липсва необходимата обществена подкрепа и доверие в ефективността на противодействието срещу корупцията, особено когато тя се възприема като политически протежирана

22 Възможни следващи стъпки
Разработване на модел за оценка на качеството на междуинституционалното партньорство Разширяване на експертния потенциал на Прокуратурата за оценка на риска и превенция на корупционните престъпления Конкретизиране и по-ефективно управление на ресурсите за планиране и оценка на резултатите в сключените и актуализиращи се в момента споразумения и инструкции Повишаване на административния капацитет за ефективна институционална и публична комуникация