І. Договор за имуществено застраховане „Финансов риск”, сключен от кредитор

Презентация по темата: "І. Договор за имуществено застраховане „Финансов риск”, сключен от кредитор"— Препис на презентация:

1 ДОГОВОРИ ЗА ЗАСТРАХОВКА, ОБЕЗПЕЧАВАЩИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДОГОВОРНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

2 І. Договор за имуществено застраховане „Финансов риск”, сключен от кредитор
Кодексът за застраховането (КЗ) - в сила от г., не преуреди възникнали при действието на отменения КЗ (ДВ, бр. 103 от г.) юридически факти, пораждащи търговски правоотношения по договори за имуществено застраховане, респ. за доброволна застраховка „Живот” и „Злополука” (арг. § 22 от ПЗР на КЗ) - правните последици при настъпило до момента на влизане в сила на действащия КЗ застрахователно събитие по договори за застраховка, обезпечаващи настъпване на финансов риск, се уреждат от правните норми на отменения КЗ. Съгласно чл. 200 КЗ (отм.), респ. чл. 399 КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде и парично вземане, възникнало на договорно основание (т. нар. договори за застраховка “Финансов риск”). - при тези договори застрахователят поема правното задължение да покрива през уговорения срок настъпването на застрахователния риск – неточно или непълно изпълнение на договорно задължение, като при неговото настъпване се поражда правното задължение да се заплати уговореното застрахователно обезщетение.

3 - макар и кредиторът да притежава иск за реално изпълнение срещу недобросъвестния длъжник, при сключването на този застрахователен договор е налице застрахователен интерес (правно призната необходимост от защита срещу последиците от застрахователно събитие по смисъла на дефинитивната правна норма, уредена в § 1, т. 34 от ДР на КЗ (отм.), респ. 349, ал. 1 КЗ) – обезпечава се точното изпълнение на договорно задължение. - след възникване на покрития застрахователен риск и заплащане на уговореното застрахователно обезщетение – възникване на регресно право на застрахователя срещу недобросъвестния длъжник (арг. чл. 213, ал. 1 КЗ, отм., респ. 410, ал. 1, т. 1 КЗ – “срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение”)

4 Обичайно, застраховани и застраховащи (по смисъла на § 1, т
Обичайно, застраховани и застраховащи (по смисъла на § 1, т. 2 КЗ – “застраховащият може при условията на застрахователния договор да бъде и застрахован или трето ползващо се лице) по договор за имуществено застраховане “Финансов риск” са кредитори – банки (кредитни институции) и лизингодатели. В КЗ (отм.) – оскъдна правна уредба на възникващите правоотношения по договор за имуществено застраховане “Финансов риск” (чл. 199а и чл. 242 КЗ, отм.). В действащия КЗ – подробно са регламентирани обществените отношения, възникващи от сключен договор за имуществено застраховане “Финансов риск” (чл. 382, чл. 383, чл. 384 КЗ и чл. 456 КЗ).

5 1. Договор за застраховка “Финансов риск”, сключен от банка
С този договор банката обезпечава изпълнението на породените от договора за банков кредит парични задължения. - при неизпълнение на породените парични задължения по договор за банков кредит от кредитополучателя – съобразно уговореното в застрахователния договор, настъпва покрития застрахователен риск и възниква изискуемостта на правното задължение за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение (в 15-дневен срок от представяне на всички необходими документи – арг. чл. 208, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ). Когато се сключват договори за застраховка „Финансов риск”, с обект живота, здравето или телесната цялост на физическо лице - кредитополучател, които по принцип са предмет на застрахователна закрила по личните застраховки – „Живот” и „Злополука” (чл. 242 КЗ, отм., респ. 456 КЗ), лицето, чиито лични права са обект на застраховката, трябва да даде изрично предварително писмено съгласие за това – чл. 199а, ал. 2 КЗ, отм., във вр. с чл. 233, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 443, ал. 1 КЗ.

6 При смърт на кредитополучателя или заболяване, вкл
При смърт на кредитополучателя или заболяване, вкл. телесна повреда, които са причинили трайна намалена работоспособност, настъпва покритият застрахователен риск, като за банката се поражда притезателното право да получи застрахователно обезщетение, равняващо се на неизпълнените парични задължения по сключен договор за банков кредит. Следователно, макар и при този договор за застраховка неин обект да е неимуществено благо на кредитополучателя, основанието на застрахователния договор (по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД) представлява неизпълнението на породените парични задължения по договора за банков кредит. Този договор поражда облигационни задължения по имуществено застраховане, а не по договори за лични застраховки – при настъпване на уговорения застрахователен риск се заплаща застрахователно обезщетение, което е в размер на остатъчния размер на неизпълнение главни и акцесорни парични задължения по кредитното правоотношение, а не застрахователна сума, каквато е насрещната парична престация при настъпване на застрахователен риск при личните застраховки „Живот” и „Злополука”. При настъпване на този застрахователен риск всички остатъчни парични вземания на банката, възникнали по договора за банков кредит (главница, изискуеми към момента на настъпване на застрахователното събитие възнаградителни лихви, такси, комисионни), следва да бъдат удовлетворени именно от уговореното застрахователно обезщетение – чл. 199а, ал. 1, изр. 1 КЗ, отм., респ. чл. 382, ал. 1 КЗ.

7 В случай че при настъпил покрит застрахователен риск кредитополучателят (при настъпила трайна намалена работоспособност) или неговите наследници (при смъртта на длъжника) продължат да изпълняват паричните задължения по договора за банков кредит, те могат да искат заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, макар и да не са страна в застрахователното правоотношение. В този смисъл те встъпват в правото на банката по застрахователното правоотношение - чл. 242, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 456, ал. 1 КЗ. Това суброгационно право възниква и в полза на всяко трето лице, което при възникнал правен интерес („на законно основание”) е изпълнило паричните задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит – арг. 242, ал. 1, изр. 2 КЗ, отм., респ. чл. 456, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 74 ЗЗД (поръчители, други солидарни длъжници, ипотекарни и заложни длъжници и пр.). Следователно, при настъпил застрахователен риск (смъртта на длъжника) наследниците на кредитополучателя са поставени в твърде обременително материалноправно положение – за да възникне в техния патримониум уреденото в чл. 242, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 456, ал. 1 КЗ притезателно право за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да настъпи и една допълнителна материална предпоставка, а именно последващо изпълнение на породените по договора за банков кредит парични задължения.

8 Макар и обичайно уговорените застрахователни премии да са за сметка на кредитополучателя, като те са част от общия разход по кредита за потребителя съгласно определителната разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, кредитополучателят или неговите наследници, които не са страна по застрахователния договор, не са материалноправно легитимирани да искат заплащане в тяхна полза на уговореното застрахователно обезщетение от застрахователя при настъпило застрахователно събитие (смърт или трайна намалена работоспособност на длъжника). - те се суброгират в правата на застрахования само за сумата, която надвишава остатъчния размер на кредита, ако е уговорена в застрахователния договор по-висока застрахователна сума – арг. чл. 199а, ал. 1, изр. 2 КЗ, отм., респ. чл. 382, ал. 1, изр. 3 КЗ. Следователно, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на непогасената част от дължимите главни и акцесорни парични задължения по договор за банков кредит те не притежават право на пряк иск срещу застрахователя – не са страни по договора за застраховка “Финансов риск”.

9 Въпрос: Притежава ли право на косвен (сурогационен) иск по чл. 134, ал
Въпрос: Притежава ли право на косвен (сурогационен) иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД наследникът на починал кредитополучател срещу застраховател при бездействие на банката – при действието на чл. 199а, ал. 1 КЗ, отм.? За да обосноват правния си интерес от предявяване на чуждо материално право (за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката по сключения договор за застраховка), е достатъчно процесуалните субституенти да наведат фактически твърдения, че са наследници на длъжника, поради което са встъпили в задължението на застрахования кредитополучател по договора за кредит, както и че техният наследодател е кредитор на банката по договор за банков кредит и като негови наследници могат да черпят права от застрахователния договор. Обстоятелството дали наследниците на кредитополучателя са кредитори на банката, респ. носители на права по сключения между банката и застрахователното дружество договор за застраховка „Живот”, и други релевантни въпроси обуславят не възникването на процесуалното право да предявят сурагационен иск, а неговата основателност. Съобразно релевираните в исковата молба факти се обуславя липсата на материална или процесуално легитимация на ищците – наследници на починалия кредитополучател:

10 1. Наследниците на кредитополучателя не са материалноправно легитимирани да предявят косвен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а КЗ (отм.) Съдебна практика 2. Наследниците на кредитополучателя не притежават процесуално право на сурогационен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД Съдебна практика Разграничението между материалната и процесуалната легитимация на ищеца-процесуален субституент по иска с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 199а, ал. 1 КЗ (отм.) са изяснени с Решение по чл. 290 ГПК

11 При предявен сурогационен иск ищецът-кредитор действа като процесуален субституент (при процесуално застъпничество), поради което носителят на спорното материално право (банката) следва служебно да бъде конституиран от съда като съищец (при съвместна процесуална легитимация, обуславяща допустимостта на иска – чл. 134, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 26, ал. 4 ГПК; те са необходими задължителни другари); Тъй като законният интерес на наследниците на починалия кредитополучател е свързан с правната възможност застрахователят да заплати на банката уговореното застрахователно обезщетение, с което изцяло да се прекрати кредитното правоотношение чрез изпълнение на остатъчните парични задължения по договора за банков кредит, законодателят уреди в действащия Кодекс за застраховането (в сила от г.) правото на пряк, респ. косвен иск на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.

12 1. Пряк иск – съгласно чл. чл. 382, ал. 1, изр
1. Пряк иск – съгласно чл. чл. 382, ал. 1, изр. последно КЗ е регламентирано субективното право на длъжника по договор за банков кредит да иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка “Финансов риск”. С тази правна норма на длъжника е признато качеството на страна – застрахован, по учреденото застрахователно правоотношение, т.е. той на самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на разликата между остатъчните задължения по договора за банков кредит и уговорената застрахователна сума – „по повод изплащането на обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението”.

13 2. Косвен иск - с нормата на чл. 382, ал
2. Косвен иск - с нормата на чл. 382, ал. 3 КЗ е уредено правното задължение на кредитора при смърт на длъжника-застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо да предприеме с грижата на добър стопанин (по отношение на банките в чл. 302 ТЗ е регламентирана по-висока мярка на дължимо поведение – грижата на добрия търговец) всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. Следователно, това законово задължение е част от предметното съдържание на договора за банков кредит, поради което кредитополучателят, респ. наследниците на кредитополучателя притежават непарично вземане по отношение на банката да изискват от нея да предяви т. нар. застрахователна претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, равняващо се на непогасената част от задължението. Тъй като за тази сума наследниците не придобиват качеството на застраховани (съгласно чл. 382, ал. 1 изр. последно КЗ те имат всички права на застрахован, “освен правото да получат обезщетението до размера на погасената част от задължението”), те могат да предявят косвен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 382, ал. 1 КЗ. В този смисъл е и нормативната воля на законодателя, която се изяснява от мотивите на Законопроекта на КЗ

14 ІІ. Договор за имуществено застраховане „Финансов риск”, сключен от длъжник в полза на кредитора (в полза на трето лице). Този договор се подчинява на общите нормативни правила, уредени в чл. 22 ЗЗД и чл. 398 КЗ. - в чл. 383 ГПК са уредени специални правила за този вид договори за имуществено застраховане. - застраховащ може да бъде както длъжникът по кредитната сделка, така и трето лице, което е учредило лично (персонално) или реално (вещно) обезпечение за точното изпълнение на обезпеченото вземане. - страни по стипулационния договор са кредитополучателят и застрахователното дружество, като банката-бенефициер, в чиято полза е сключен застрахователният договор, има право да удовлетвори остатъка от паричните задължения по договора за банков кредит от застрахователното обезщетение при настъпил покрит застрахователен риск (смърт или трайна намалена работоспособност на кредитополучателя). Застраховащият (длъжникът) може да отмени уговорката в полза на третото ползващо се лице (банката) и без негово съгласие (в отклонение от общото правило, уредено в чл. 22, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), освен ако застрахователното събитие е вече настъпило (чл. 398, ал. 5 КЗ).

15 В случай че при настъпил покрит застрахователен риск банката като бенефициер по договора за застраховка не упражни своите субективни права срещу застрахователя, кредитополучателят като страна (стипулант) по договора за застраховка може да предяви иск срещу застрахователя (промитента) за реално изпълнение (арг. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) на договорното задължение да бъде заплатено уговореното застрахователно обезщетение на бенефициера (банката). По този начин ще се постигне обезпечителната цел на този договор за имуществено застраховане, като договорът за банков кредит ще бъде прекратен поради цялостно изпълнение на паричните задължения на кредитополучателя.

16 Кредитополучателят като стипулант (уговарящ) не е материално легитимиран да иска от застрахователя (промитента, обещателя) заплащане на застрахователно обезщетение в своя полза. Когато обаче бенефициерът (банката) се откаже от облагата да получи застрахователното обезщетение при настъпил застрахователен риск, стипулантът (уговарящият) по договора за застраховка в полза на трето лице може както да замени отказалия се бенефициер с друг, респ. може и сам да получи застрахователното обезщетение, т.е. той се явява материалноправно легитимиран да иска от застрахователя изпълнения на това парично задължение. Следователно, при договорите за имуществено застраховане, сключени в полза на трето лице, застрахователят не може да се освободи от своята обезпечително-гаранционна отговорност при настъпил покрит застрахователен риск дори и когато бенефициерът се откаже от породеното субективно право да получи застрахователното обезщетение. Съдебна практика

17 При настъпване на застрахователния риск (смърт), когато предмет на застраховката е имуществено или неимуществено благо на длъжника, неговите наследници, съдлъжници, поръчители, ипотекарни и заложни кредитори (арг. чл. 383, ал. 4, т. 1 и 2 КЗ) притежават пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, чийто размер надвишава сборът от всички парични задължения по договора за банков кредит – арг. чл. 383, ал. 3, изр. последно (за това вземане те придобиват правата на застрахования, “освен правото да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението”). В случай че банката не изпълни своето законно задължение, което е част от предметното съдържание на договора за банков кредит, с грижата на добрия търговец да предприеме всички действия за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение, наследниците на починалия, както и лицата, учредили лично или вещно обезпечение, могат да предявят косвен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 382, ал. 1 КЗ срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката, което да се равнява на непогасената част от паричните задължения по договора за банков кредит – към момента на настъпване на застрахователното събитие.

18 ІІІ. Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключена от длъжник, обезпечаващ неизпълнението на договорно задължение. Длъжникът може да обезпечи чрез сключване на договор за застраховка своята гражданска (договорна) отговорност – при неизпълнение на своите парични задължения към банката – арг. чл. 223, ал. 1, изр. 2 КЗ, отм., респ. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, предписващ, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Застрахователят не отговаря за причинени имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение под формата на пропуснати ползи, освен ако страните по застрахователния договор не са постигнали за това изрична уговорка и застрахованият е заплатил допълнителна премия – чл. 223, ал. 3 КЗ (отм.), респ. чл. 429, ал. 4 КЗ.

19 При настъпване на застрахователното събитие – неизпълнение на договорно задължение, кредиторът по обезпеченото правоотношение може да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение – чл. 226, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 432, ал. 1 КЗ. Ако кредиторът е предявил иск за реално изпълнение срещу длъжника, той трябва да привлече застрахователя като трето лице-негов помагач, за да го обвърже със задължителната сила на мотивите при установяване на общите между тях факти – арг. чл. 224, ал. 2 КЗ, отм., респ. чл. 430, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 223, ал. 2 ГПК. Само ако застрахователят е бил привлечен в процеса, той следва да заплати в предела на поетия застрахователен лимит сторените от застрахования съдебни разноски – чл. 223, ал. 4 КЗ, отм., респ. чл. 429, ал. 5 КЗ. В случай че е уважен иск за реално изпълнение от кредитора срещу застрахования по договор за застраховка “Гражданска отговорност” длъжник, той има право на иск срещу застрахователя за заплащане на уговореното застрахователно обезщетение при настъпване на покрития застрахователен риск – чл. 229 КЗ, отм., респ. чл. 435 КЗ.

20 ІV. Регресни искове на застрахователя по договори за имуществено застраховане „Финансов риск” срещу длъжника по правоотношението, за обезпечение на което е сключен договор за имуществено застраховане „Финансов риск” Паричното вземане, породено на договорно основание, може да бъде обект на застрахователен договор за имуществено застраховане – арг. чл. 200 КЗ (отм.), респ. чл. 399 КЗ, който предписва, че предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. В случай че длъжникът не изпълни своето парично задължение, за застрахования се поражда субективното право да получи застрахователното обезщетение съгласно уговореното със застрахователя. При заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане “Финансов риск” по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ, отм., респ. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения от него кредитор по обезпеченото облигационно правоотношение (“срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение” – изрично в този смисъл чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ).

21 Пораждането на това суброгационно право се обуславя от възникването на следните юридически факти (материални предпоставки): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между застрахования и ищеца, по силата на което застрахователят да се е задължил да покрива финансовия риск; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на договорно основание срещу “причинителя на вредата”, т.е. вредите да са причинени от ответника чрез неговото виновно неизпълнение на договорното задължение да изпълни поетата насрещна парична престация и 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованото право, което е оценимо в пари – арг. чл. 200 КЗ, отм., респ. чл. 399 КЗ.

22 Регресната отговорност е функционално обусловена от договорната отговорност по обезпеченото облигационно правоотношение, поради което длъжникът може да релевира на суброгиралия се в правата на кредитора застраховател всички материалноправни възражения, породени от обезпеченото облигационно правоотношение. Страните по договора за имуществено застраховане “Финнасов риск” са свободни да уговорят правното действие на тази двустранна алеаторна сделка, вкл. и да предвидят, че при неизпълнение на изискуеми парични задължения по съответния договор (напр. за заплащане на уговореното разсрочено лизингово възнаграждение) размерът на застрахователното обезщетение ще включва и уговорените, но неизискуеми лизингови вноски, вкл. и тези, за заплащането на които правното задължение е прекратено – при разваляне на двустранния възмезден договор. След предсрочното прекратяване, респ. разваляне на договорното правоотношение (напр. прекратяване при доброволно връщане на лизинговата вещ, при разваляне на лизинговия договор занапред – арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 2 ЗЗД, поради субективна – чл. 87, ал. 1 ЗЗД, или обективна невъзможност – чл. 89 ЗЗД, напр. при кражба на лизинговата вещ, представляващо случайно събитие) длъжникът по обезпеченото договорно правоотношение не е носител на уговорените задължение, чиято изискуемост би възникнала след този момент. Следователно, по възникналото суброгационно правоотношение той дължи само изискуемите до прекратяване на обезпеченото правоотношение парични задължения. Съдебна практика Изискуемостта на суброгационното вземане възниква в момента на заплащане на застрахователното обезщетение (в този момент започва да тече и 5-годишната погасителна давност – арг. т. V от ППВС № 7/77 г.; респ. чл. 378, ал. 5 КЗ), като длъжникът по регресното правоотношение изпада в забава след поканата (това вземане не е срочно). Съдебна практика

23 Съдебна практика Определение № 669/ г. на ВКС по т. д. № 3089/2014 г., I т. о., ТК – “Противоречие или неяснота на чл. 199а КЗ не са налице, а мотивите на касатора се отнасят до твърдяна непълнота на нормата, подлежаща на преодоляване… Последователна е позицията на касационната инстанция за непритежавано от застрахования кредитополучател право за предявяване по реда на чл. 134 ЗЗД на иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка, сключен на основание чл. 233, ал. 1 вр. с чл. 199а КЗ, в полза на кредитодателя, вкл. с оглед изричната норма на чл. 242 КЗ - така опр. № 165 по ч. т. д. № 1263/2013 г. на II т. о. на ВКС, опр. № 243 по т. д . № 2126/2014 г. на II т. о. на ВКС . Макар да не са задължителна съдебна практика, определенията съдържат мотиви в подкрепа на последователно поддържаната такава от касационна инстанция, по въпроса за легитимираните да предявят иск за заплащане на застрахователното обезщетение, по сключена в полза на кредитор застраховка, лица. Кредитополучателят, чието неимуществено благо е застраховано, не е страна по застрахователния договор и правоприемниците му имат единствено пряк иск срещу застрахователя, в случай на плащане на кредитодателя, съгласно чл. 242, ал. 1 КЗ . Мотивите към законопроекта за изменение на КЗ, върху които акцентира касаторката, са относими към разпоредбата на чл. 199а ал. 6 КЗ, досежно правото на информация на длъжника. От съдържанието им е неизводима воля на законодателя за влагане в съдържанието на чл. 199а ал. 1 КЗ и притежание на суброгационно право за кредитополучателя. Обратно в слайда

24 Определение № 146/15. 02. 2016 г. на ВКС по т. д. № 1618/2015 г. , I т

25 Решение № 138/ г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ о. – “Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Застрахованият по застраховка „Живот“ или „Злополука“ кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД, а именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията. ПРОДЪЛЖАВА НА СЛЕДВАЩИЯ СЛАЙД

26 Съдебният състав не е съобразил, че в обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД: че са кредитори на [фирма], както по отношение на правото/задължението на банката да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователна сума, така и по отношение на недължимо платени от страна на ищците погасителни вноски по кредита след датата на настъпване на застрахователното събитие, които подлежат на връщане; че [фирма] бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от ЗК [фирма] по договор за групова застраховка „Живот” със застраховано лице кредитополучателя К. П. и ползващо се лице [фирма], понастоящем [фирма], въпреки множеството разговори със служители на банката и отправената покана с вх. № / г.”. Обратно в слайда

27 Мотиви към законопроекта на КЗ – „За да се гарантират правата на длъжника, който е обезпечен със застраховка, и на неговите наследници, се предлага те да имат правата на застрахован, с изключение на правото да получат застрахователното плащане относно неиздължената част от заема или кредит. По такъв начин, при липса на активност от страна на кредитора за реализиране на вземането по застраховката длъжникът или неговите наследници ще могат да предприемат активни действия пред застрахователя, в това число ще имат легитимация да заведат иск по съдебен ред. Предвижда се и изрично задължение на кредитора - в случай на смърт на длъжника, преди да насочи изпълнението към неговите наследници, да предприеме необходимите действия с грижата на добър търговец за реализация на вземането по застрахователния договор”. Обратно в слайда

28 Решение № 167/22. 12. 2014 г. на ВКС по т. д. № 3174/2013 г. , ТК, І о
Решение № 167/ г. на ВКС по т. д. № 3174/2013 г., ТК, І о. – “… третото лице - банката е заявила, че не желае да се ползва от клаузата в нейна полза, както и че за това обстоятелство е уведомен застрахователят… Този отказ е неотменим и придобитото от него право отпада с обратна сила, като уговарящият има право да замени третото лице с друго, а в хипотеза на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице, би могъл и сам да получи застрахователното обезщетение /в този смисъл Решение № 219/ г. по т. д. № 837/2010 г. на ВКС, ТК/. С отказа на третото лице да се ползва от облагодетелстващата го клауза, правото остава в патримониума на уговорителя и след като той изрично е заявил, че го претендира, не само с искова молба, но включително и във въззивната жалба и др. писмени документи по делото, сочещи и на писмена отмяна на клаузата в полза на третото лице, нему се дължи присъждане на застрахователно обезщетение по посочената имуществена застраховка”. Обратно в слайда

29 Решение № 47 от г. на ВКС по т. д. № 389/2014 г., II т. о., ТК – “След произнасяне на определението по чл. 288 ГПК са постановени решения на ВКС с характер на задължителна практика по чл. 290 ГПК - решение № 147/ г. по т. д. № 2953/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 253/ г. по т. д. № 3881/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/ г. по т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 122/ г. по т. д. № 3137/2013 г. на ВКС, II т. о., и решение № 220/ г. по т. д. № 4028/2013 г. на ВКС, I т. о. С тези решения е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпросите, свързани с обема на отговорност по чл. 213 КЗ на лизингополучателя към застрахователя по договор за застраховане на риска от неплащане на лизингови вноски, суброгирал се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за лизинг. Според формираната с решенията задължителна съдебна практика, предсрочното прекратяване на договора за лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението на лизингополучателя за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора… Дадените разрешения са мотивирани със съображения, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности - оперативен и финансов, и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за неплащане на лизингови вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите си задължения по лизинговия договор и поради прекъсване на договорното правоотношение лизингополучателят не дължи на лизингодателя лизингови вноски за времето след прекратяването/връщането на вещта. Доколкото при суброгиране в правата на застрахования лизингодател по договора за застраховка "Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски" застрахователят не може да има повече права от лизингодателя, застрахователят не може да претендира от лизингополучателя заплащането на неизискуеми лизингови вноски за времето след прекратяване на лизинговия договор, респ. след връщане на предоставената на лизинг вещ.” Обратно в слайда

30 Решение № 86/10. 07. 2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г. , I т. о