По-интересни астрономически явления през 2019 г.

Презентация по темата: "По-интересни астрономически явления през 2019 г."— Препис на презентация:

1 По-интересни астрономически явления през 2019 г.
Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория „100 часа астрономия“ 100 години от основаването на Международния астрономически съюз 12 януари 2019 г. София Тех Парк Пенчо Маркишки

2 Начало на сезоните за 2019 г., перихелий и афелий
Астрономическа пролет: 20 март в 23:58 ч. Астрономическо лято: 21 юни в 18:54 ч. (най-дългия ден: 15 часа и 20 минути) Астрономическа есен 23 септември в 10:50 ч. Астрономическа зима: 22 декември в 06:19 ч. (най-късия ден: 09 часа и 3 минути). Земята ще бъде в перихелий – най-близо до Слънцето по своята орбита (на km) на 3 януари в 07:20 ч. Земята ще бъде в афелий – най-далеч от Слънцето (на km) на 5 юли в 01:11 ч.

3 „Синя Луна“ за 2019 г.: 19 май „Синя Луна“ имаме в два случая:
1. Ако в началото и в края на някой календарен месец настъпват пълнолуния, което значи, че лунният синодичен месец, траещ 29 денонощия, 12 часа, 44 минути и 3 секунди ( денон. средно) се побира изцяло в някой от календарните месеци; 2. Ако в някой от годишните сезони настъпят четири пълнолуния, то третото от тях се нарича „Синя Луна“. Пълнолунието на 19 май е трето от общо четири за пролетта на 2019 г.

4 Суперлуния за 2019 г. „Супер Луна“ имаме при близки във времето пълнолуние (или новолуние) и перигей (когато Луната се приближава най-много до Земята, обикаляйки по своята елиптична орбита). Времето между две последователни преминавания на Луната през перигея е средно денонощия – т.нар. аномалистичен месец. Времето между две последователни едноименни лунни фази, например от пълнолуние – до следващото пълнолуние, е средно денонощия – синодичен месец. Разликата между двата типа месеци се натрупва във времето и води до съвпадение на пълнолуние (или новолуние) с перигей веднъж на около денонощия. 21 януари в 07:16 ч. – пълнолуние и пълно лунно затъмнение. Перигей на Луната – в 22:00 ч., на km от Земята. (Разстоянието от км е прието за гранична стойност.) 19 февруари в 17:54 ч. – пълнолуние. Перигей на Луната – в 11:03 ч., на km от Земята.

5 Видим диаметър на Луната при супер Луна (в перигей) и при
микро Луна (в апогей)

6 Слънчеви и лунни затъмнения

7 Частично слънчево затъмнение на 6 януари 2019 г.
Видимо от Североизточна Азия, Япония и северната част на Тихия океан.

8 Явлението няма да бъде видимо от България.
Характерни моменти от затъмнението: Начало на частичното затъмнение: 01:34:02 ч. Максимална фаза: 03:41:22 ч. Край на частичното затъмнение: 05:48:44 ч. Максимална фаза на затъмнението: 0.715, т.е. такава част от диаметъра на слънчевия диск ще бъде закрит от Луната. По време на максималната фаза ще бъдат закрити 62% от площта на слънчевия диск.

9 Пълно лунно затъмнение на 21 януари 2019 г.
Това е първото затъмнение за 2019, което ще бъде видимо от България. То ще се наблюдава от Европа, Западна Африка, Атлантическия океан, Северна и Южна Америка, източната част на Тихия океан и Арктика. Характерни моменти от явлението Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 04:37 ч. Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 05:34 ч. Начало на пълното затъмнение (контакт U2): 06:41 ч. Максимална фаза: 07:12 ч. Край на пълното затъмнение (контакт U3): 07:43 ч. Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 08:51 ч. Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 09:48 ч. Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 3 часа, 16 минути и 45 секунди. Продължителност само на пълното затъмнение: 1 час и 02 минути. Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 1.195

10 Максимална фаза на затъмнението от сянката: 1.195
Максимална фаза в 07:12 EET (при развиделяване) Максимална фаза на затъмнението от сянката: 1.195

11 Условия за наблюдения от България на 21 януари сутринта:
В началото на затъмнението от сянката на Земята в 05:34 ч. Луната ще бъде на височина 23.5° над западния хоризонт за наблюдател от София и на 20.3° за наблюдател от Варна. Поради това желаещите да наблюдават явлението трябва да изберат място с нисък хоризонт в посока запад. На около 8° вляво и над Луната с бинокъл ще може да се забележи разсеяния звезден куп M44 „Ясли“ в съзвездието Рак, който се открива лесно поради високата си яркост от 3.1 mag (видима звездна величина). На 21 януари Слънцето ще изгрее в 07:34 ч. за Варна и в 07:51 ч. за София. Теоретично лунното затъмнение ще може да се наблюдава от нашата страна до залеза на Луната в 07:41 ч. за Варна и в 07:59 ч. за София, т.е. до около края на пълната фаза. Но тъй като денят ще е вече настъпил, преди залеза на Луната наблюденията ще са затруднени поради дневната светлина. Вид на небето на 21 януари 2019 в посока запад по време на пълната фаза на лунното затъмнение в 07h 12m.

12 „Кърваво червената“ Луна

13 фаза при лунни затъмнения
Скала на Данжон за цветовите и яркостните характеристики на Луната по време на пълната фаза при лунни затъмнения 0 – много тъмно затъмнение. Луната почти не се вижда; 1 – тъмно затъмнение, цветът на Луната е сив или кафяв. Трудно се виждат детайли по лунния диск; 2 – затъмнената Луна е с тъмночервеникав или ръждив цвят. Централната част на диска е много тъмна, а краищата – сравнително светли; 3 – яркочервена затъмнена Луна; 4 – ярко медночервеникава или оранжева затъмнена Луна.

14 Пълно слънчево затъмнение на 2 юли 2019 г.
Ще се наблюдава като частично от южните части на Тихия океан и от Южна Америка. Ивицата на лунната сянка (т. нар. ивица на тоталитета) ще прекоси южната част на Тихия океан, Чили и Аржентина. По време на пълната фаза Слънцето ще бъде на височина едва 14° над хоризонта за наблюдател от Чили (късно след обяд). Пълна фаза с максимална продължителност 4 минути и 33 секунди ще се наблюдава от място с географски координати 17° 22′ 41″ S и 108° 58′ 48″ W – в Тихия океан, на около 1080 km северно от Великденския остров. Там ивицата, по която се движи пълната лунна сянка, ще бъде със ширина km. Затъмнението няма да бъде видимо от България.

15 Характерни моменти от затъмнението:
Начало на частичните фази: 19:55:08 ч. Начало на пълната фаза: 21:01:04 ч. Максимална фаза: 22:22:53 ч. Край на пълната фаза: 23:44:44 ч. Край на частичните фази: 00:50:34 ч. вече на 3 юли. Максимална фаза на затъмнението: 1.046

16 Частично лунно затъмнение на 16 / 17 юли 2019 г.
Също ще бъде видимо от България. Ще се наблюдава от Азия, Австралия, Индийския океан, Африка, Европа, по-голямата част от Атлантическия океан, Южна Америка и Антарктика. Характерни моменти от затъмнението Начало на затъмнението от полусянката на Земята (контакт P1): 21:44 ч. Начало на затъмнението от сянката на Земята (контакт U1): 23:02 ч. Максимална фаза: 00:31 ч. вече на 17 юли Край на затъмнението от сянката (контакт U4): 01:59 ч. Край на затъмнението от полусянката (контакт P4): 03:18 ч. Продължителност на затъмнението от сянката на Земята: 2 часа, 57 минути и 56 секунди. Максимална фаза на затъмнението от полусянката на Земята: 1.704 Максимална фаза на затъмнението от сянката на Земята: 0.653

17 Максимална фаза на затъмнението от сянката: 0.653
Максимална фаза в 00:31 EEST на 17 юли. Максимална фаза на затъмнението от сянката: 0.653

18 Условия за наблюдения от България на 16 / 17 юли:
По време на максималната фаза в 00:31 ч. на 17 юли, от България Луната ще се вижда на височина около 23° над южния хоризонт. На 7.5° вдясно от Луната ще бъде видима планетата Сатурн. Затъмнението ще се наблюдава на фона на съзвездието Стрелец. Вид на небето над южния хоризонт на 17 юли 2019 по време на максималната фаза на лунното затъмнение в 00h 31m.

19 Прeминаване (пасаж, транзит) на Меркурий пред Слънцето на 11 ноември 2019 г.
Началото на явлението ще се наблюдава в следобедните часове до залеза на Слънцето от Европа, Арабския полуостров и по-голямата част от Африка. Целия пасаж ще може да бъде проследен от Южна Америка, източната част на Северна Америка и най-западните части на Африка. От по-голямата част на Северна Америка пасажът ще се наблюдава сутрин след изгрева на Слънцето.

20 i – наклон на орбитата спрямо еклиптичната равнина (т. е
S1 и S2 – възходящ и низходящ възел – точките, в които планетната орбита пробожда еклиптичната равнина. Възлите лежат на права, минаваща през Слънцето O – т. нар. линия на възлите; π – перихелий, най-близката до Слънцето точка от планетната орбита.

21 Прeминаване (пасаж, транзит) на Меркурий пред Слънцето на
11 ноември 2019 Видим път на Меркурий пред слънчевия диск от началото на пасажа (контакти 1 и 2) до залеза на Слънцето за наблюдател от София. Пътят на планетата ще изглежда изкривен в дъга ако фотографи-раме явлението през някакъв интервал време с фотоапарат и теле-обектив, монтирани на фотографски статив (т.е. на алт-азимутална монтировка) и ако след това комбинираме всички кадри в един

22 Прeминаване (пасаж, транзит) на Меркурий пред Слънцето на
11 ноември (данни за София) Характерни моменти от явлението за наблюдател от астрономичес-ката обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“, София. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя. На 11 ноември 2019 Слънцето ще залезе в 17:08 ч. за София. Следващ пасаж – на 13 ноември 2032 г. Предишен – на 9 май 2016 г.

23 Прeминаване (пасаж, транзит) на Меркурий пред Слънцето на
11 ноември (данни за Варна) Характерни моменти от явлението за наблюдател от НАОП – Варна. В моментите указани с червено Слънцето е под хоризонта за наблюдателя. На 11 ноември 2019 Слънцето ще залезе в 16:49 ч. за Варна.

24 Пръстеновидно слънчево затъмнение на 26 декември 2019 г.
Ще се наблюдава като частично от Азия, Австралия и Индийския океан. Ивицата на пръстеновидното затъмнение ще започне от североизточната част на Арабския полуостров – в Саудитска Арабия, на около 220 km североизточно от Рияд. След това ще прекоси Индийския океан, южната част на Индия, Шри-Ланка, Бенгалския залив, Малайския архипелаг (островите Суматра и Борнео) и ще премине южно от Филипините. Затъмнението няма да бъде видимо от България.

25 Характерни моменти на затъмнението:
Начало на частичните фази: 04:29:44 ч. Начало на пръстеновидното затъмнение: 05:34:24 ч. Максимална фаза: 07:17:36 ч. Край на пръстеновидното затъмнение: 09:00:54 ч. Край на частичните фази: 10:05:36 ч. Максимална фаза на затъмнението: При максималната фаза ще бъдат закрити 94% от площта на слънчевия диск, като останалите 6% ще бъдат видими като пръстен около лунния диск.

26 Максимуми на по-атрактивните метеорни потоци през 2019 г.
Квадрантиди: 4 януари около 04:20 ч., ZHR ~120, бързи метери, 2 дни преди новолуние, родителско тяло: кометата 96P/Machholz-1; ета-Аквариди: 6 май около 17 ч., ZHR 40 до 80, новолуние, Халеева комета (1P/Halley), удобно време – рано сутрин преди развиделяване; Юнски Боотиди: 28 юни около 01 ч., ZHR вар. от 0 до над 100, бавни метеори – понякога болиди, стара Луна 24%, комета 7P/Pons-Winnecke; Южни делта-Аквариди и алфа-Каприкорниди: 30 юли, общо ZHR ~30, бавни жълтеникави – нерядко болиди, новолуние, комета 45P/Honda– Mrkos–Pajdušáková (за алфа-Каприкорниди), след полунощ; Персеиди: около обяд на 13 август, ZHR ~110, бързи метеори, почти пълна Луна, комета 109P/Swift-Tuttle; Дракониди: 9 октомври около 09 ч., очакв. високо ZHR – до няколко стотин поради скоро минал перихелий на род. тяло – кометата 21P/Giacobini-Zinner (на 10 септ г.). Бавни червеникави метеори, 80% пълна Луна. Удобно е за наблюдение от 03 ч. до развиделяване на 9 октомври.

27 Максимуми на по-атрактивните метеорни потоци през 2019 г.
Ориониди: 21/22 октомври, ZHR ~15, бързи бели метеори, също Халеева комета (1P/Halley), почти пълна Луна; Леониди: 17/18 ноември, ZHR ~15, но дъждове през 33 години. Бързи синьо-зеленикави метеори, 80% пълна Луна, комета 55P/Tempel-Tuttle; Геминиди: 14 декември около 21 ч., ZHR ~120, бързи метеори – често болиди, почти пълна Луна, астероид 3200 Фаетон; Урсиди: 23 декември около 05 ч., ZHR ~10, средно бързи метеори, 11% стара Луна, изгряваща в 04:40 ч. за София, комета 8P/Tuttle.

28 22 януари сутринта – Венера на 02° 26′ северно от Юпитер 1 час и 50 минути преди изгрев слънце (около 06 ч. за София) над югоизточния хоризонт.

29 18 февруари сутринта – Венера на 01° 09′ северно от Сатурн 1 час и 20 минути преди изгрев слънце (около 06 ч. за София) над югоизточния хоризонт.

30 18 юни вечерта – Марс на.13′ 14″ от Меркурий 1 час след залез слънце (около 22:10 ч. за София) над западния хоризонт.