На едно и също въздействие за промяна на движението им различните тела реагират различно. Съпротивата към привеждане в движение или промяна на движението.

На едно и също въздействие за промяна на движението им различните тела реагират различно.
Съпротивата към привеждане в движение или промяна на движението на едно тяло се нарича инерция и се характеризира с неговата инерциална маса – примери с различни тела върху лед

Произведението на масата по скоростта на едно тяло се нарича момент или количество движение на тялото Моментът на едно тяло има големина и посока т.е. той е вектор

Някои стойности на измерени маси
Вероятно най-лекия обект; неутрино c. 2.10−36 kg Оплодена човешка клетка 10 −8 g Водна капка 1mg пчела 0.1 g Най-тежкия влак 99.7 ⋅106kg Цялата вода на Земята 10 21kg Масата на Земята 5.98 ⋅1024 kg Масата на Слънцето 2.0 ⋅1030kg Оценената маса на нашата галактика 2 ⋅1042kg

Галилеевата маса е мярка за количеството материя
Експерименти от ежедневния живот показват, че при взаимодействие сумата на масата на телата се запазва Запазването на масата показва, че тя има адитивни свойства – масата на една система от тела е равна на сумата на масите на отделните тела Галилеевата маса е мярка за количеството материя Опитът показва, че масата на едно тяло е постоянна, когато то се движи със скорост, много по-малка от скоростта на светлината във вакуум.

На едно тяло действат две взаимно перпендикулярни сили с еднакви големини от по 20 N. Каква е големината на равнодействащата сила и под какъв ъгъл спрямо хоризонта е разположен нейния вектор? F2 F1 + F2 F1

инерциални отправни системи

Принцип на относителността на Галилей
Съгласно принципът на относителността, формулиран от Галилей през 1636 г., всички инерциални отправни системи по своите механични свойства са еквивалентни една на друга. Във всички инерциални отправни системи свойствата на пространството и времето са еднакви, а законите на механиката имат еднаква математична форма. В съответствие с този принцип никакви механични опити, проведени в произволна инерциална система, не могат да установят дали системата се движи праволинейно и равномерно, или се намира в покой. Движението е относително. Това означава, че траекторията на МТ и нейната скорост зависят от избора на отправна система. В същото време законите на класическата механика във всички инерциални отправни системи се записват еднакво Преобразувания на Галилей Нека имаме две инерциални координатни системи и едната система се движи с постоянна скорост относно другата инерциална отправна система. Осите са успоредни на осите, а осите съвпадат и са успоредни на скоростта , Преобразуванията на Галилей имат вида:

Преобразуванията на Галилей съответстват на представите на класическата механика, че интервалите от време между събития и размерите на телата са еднакви във всички отправни системи. Освен това, при смяна на координатите на движеща се МТ уравненията на механиката не се променят по форма. Преобразуванията на Галилей се явяват по същество математически изказ на принципа на относителността на Галилей.

Основни принципи на механиката (закони на Нютон)
Този фундаментален факт, бележи началото на формирането на физиката като наука в съвременния смисъл на това понятие. Както е известно, за определено движение може да се говори само спрямо дадена отправна система. Понеже в закона на Галилей за движението по инерция става дума за движение с постоянна скорост и за покой, възниква въпросът спрямо какви отправни системи е валиден той. Дали във всички отправни системи е валиден закона за инерцията?

Стреми се да остане в покой
Стреми се да остане в движение Съществуват и отправни системи, спрямо които законът на Галилей за движението по инерция не е в сила. Такива отправни системи се наричат неинерциални. Например при рязко спиране на влака (закъснително движение с голямо ускорение) незакрепените предмети, които са били първоначално в покой, започват да се движат спрямо влака, без да са подложени на външно въздействие. Следователно в отправна система, свързана с движещия се с ускорение влак, законът за инерцията не е в сила.

Преобразуванията на Галилей съответстват на представите на класическата механика, че интервалите от време между събития и размерите на телата са еднакви във всички отправни системи. Освен това, при смяна на координатите на движеща се МТ уравненията на механиката не се променят по форма. Преобразуванията на Галилей се явяват по същество математически изказ на принципа на относителността на Галилей. Втори принцип на Нютон : Многобройните наблюдения показват, че ускорението на телата зависи както от тяхната маса, така и от действащите им сили. Резултатите от опита се обобщават от втория принцип на механиката. Действа еднаква сила: А) Тяло с малка маса получава голямо ускорение В) Тяло с голяма маса получава малко ускорение А) В)

Инертност и маса на телата
Меден и алуминиев цилиндър с еднакви размери се надяват на тънка пръчка, по която те могат да се движат свободно с нищожно триене. Цилиндрите са свързани с два силомера, а пръчката е поставена на оста на центробежна машина, която се превежда в равномерно въртене с ъглова скорост . Вижда се, че след известно време цилиндрите застават неподвижно спрямо пръчката, като медният цилиндър се намира на по-малко разстояние r1 от оста на въртене в сравнение с алуминиевия. Силомерите показват, че на цилиндрите действат сили с равни големини, които им предават различни центростремителни ускорения - Еднакви сили - Различни ускорения - От какво се определя??? ...Различни маси... Този опит показва, че еднакви сили предават на различни тела различни ускорения. Други опити и наблюдения ни убеждават, че определено изменение на скоростта на едно тяло не става мигновено, а се осъществява за определен интервал от време.

Каква е масата m на тяло, ако сила с големина F = 5, 61 N му предава ускорение a = 51,0 cm/s2?

Вторият принцип на механиката може да се запиши във вида:
В някои случаи масата се изменя по време на движението. Например при реактивно движение става изхвърляне на изгорелите газове и масата на ракетата непрекъснато намалява. Когато m=const Горното уравнение изразява втория принцип на механиката в друга формулировка (дадена от самия Нютон): Скоростта, с която се изменя импулсът на едно тяло (първата производна на импулса по времето), е равна на резултантната сила, действаща на тялото

При движението на тяло с постоянна маса двете уравнения са еквивалентни. Формулировката на втория принцип на механиката, изразена чрез импулса е обаче по-обща. Тя описва също така движението на тела с променлива маса, както и релативистките движения, извършващи се със скорости, близки до скоростта на светлината. Дясното уравнение може да се запише във вида Величината се нарича импулс на силата за безкрайно малкия интервал от време . Изменението на импулса на едно тяло за интервал от време е равно на импулса на действащата сила за същия интервал от време

Сила с големина F = 3, 45 N действа на тяло, лежащо на хоризонтална равнина (фиг. 12), в продължение на интервал от време Δt = 3,15 s. Какъв импулс p му предава, ако триенето между тялото и равнината се пренебрегва? Δp = FΔt = 10,9 kg.m/s

Върху неподвижно тяло с маса 4 кг започва да действа сила в нютони, изменяща се по следния закон с времето F=8t2. Какъв ще е законът за движение на тялото?

Върху неподвижно тяло с маса 4 кг започва да действа сила в нютони, изменяща се по следния закон с времето F=8t2. В кой момент от време скоростта на тялото ще достигне 2 м/с?

Механичното действие на две тела едно върху друго, винаги има характер на взаимодействие. Според третия принцип на механиката, който е обобщение на опита силите на взаимодействие между две материални точки са равни по големина, противоположни по посока и действат в направление на правата, съединяваща двете точки

Третият принцип на механиката може да се формулира и по следния начин:
всяко действие поражда равно по големина и противоположно по посока противодействие. Ами щом всяка сила поражда същата по големина и обратна по посока сила как телата въобще се движат (не се ли уравновесяват силите)? Силите на действие и противодействие са приложени към различни тела, поради което не се уравновесяват.

Закон за запазване на импулса на система от тела
Затворена система. Да разгледаме произволна система от тела (материални точки). Всички останали тела във Вселената, които не влизат в тази система, са външни тела. Силите на взаимодействие между телата от системата се наричат вътрешни сили, а силите, с които външните тела действат на телата от системата – външни сили. Механична система, на която не действат външни сили, се нарича затворена система. Закон за изменение на импулса. Ще разгледаме най-проста механична система, съставена от две материални точки, които взаимодействат със сили и На материалните точки действат външни сили и Записваме уравнението за втория принцип на механиката за всяка от МТ.

Събираме двете уравнения:
Съгласно с третия принцип на механиката силите на взаимодействие на двете МТ са равни по-големина и противоположни по посока, т.е. и Следователно където е векторната сума от импулсите на двете материални точки, а е векторната сума от външните сили. Доказва се, че полученият резултат остава в сила за механична система , съставена от произволен брой N материални точки. Векторната физична величина която е равна на сумата от импулсите на всички материални точки от системата, се нарича импулс на механичната система.

Закон за запазване на импулса.
Уравнението изразява закона за изменение на импулса на система от материални точки, който гласи: скоростта на изменение на импулса на система от материални точки (производната по времето) е равна на векторната сума от всички външни сили , действащи на системата. По аналогия със случая на отделна материална точка, ще наричаме резултантна на всички външни сили. Закон за запазване на импулса. За затворена система Дясното уравнение изразява закона на запазване на импулса, който гласи: Импулсът на затворена механична система не се изменя с течение на времето. Това означава, че ако на някои от телата в затворената система импулсът нарастне, то на други трябва да намалее, за се запази общия импулс на системата

V1 = 500 m/s и маса m1 = 50 g V2 = ? Куршум със скорост V1 =500 m/s и маса m1 = 50 g и удря неподвижен войник с маса m2 = g и остава в него. Каква е скоростта V2 на войника след като куршумът влиза в него?

Две топчета с маси m1 = 56,9 g и m2 = 75,7 g се движат по хоризонтална равнина едно срещу друго със скорости v1 = 23,7 cm/s и v2 = 44,6 cm/s. Каква е големината на импулса p’ на системата след удара помежду им: a) ако ударът е идеално еластичен?; b)ако ударът е идеално нееластичен а) b) 0

Колко време трябва да действа сила с големина F=50 N на тяло с маса m=50 kg за да ускори скоростта му от V1=100 m/s до V2=150 m/s

Център на масите. Центърът на масите на система от N материални точки се нарича геометрична точка С, чийто радиус-вектор се задава с уравнението: където е сумата от масите на всички материални точки (маса на системата), а , и т.н. са техните радиус-вектори спрямо дадена координатна система., Ако изберем началото на координатната система да съвпада с центъра на масите, тогава и уравнението добива вида: т.е. центърът на масите е такава геометрична точка С, за която сумата от произведенията на масите на материалните точки и техните радиус-вектори, построени от точка С , е равна на нула.

Движение на центъра на масите.
Диференцираме двете страни на уравнението по времето: Следователно импулсът на система от материални точки е равен на произведението от масата М на системата и скоростта на центъра на масите Диференцираме по времето:, след което заместваме и получаваме Уравнението има същия вид както уравнение на движение на отделна материална точка с маса М. Следователно центърът на масите на система от материални точки се движи така, както би се движела една отделна материална точка с маса М, равна на масата на системата, ако тази материална точка се постави в центъра на масите на системата и към нея се приложи резултантната на всички външни сили . Ако системата е затворена скоростта на центъра на масите не се изменя: Центърът на масите на затворена механична система се движи праволинейно и равномерно или се намира в покой.

Основни разглеждани сили в механиката
Динамиката изучава движението на телата под действие главно на гравитационните сили, сили на триене и сили на еластичност. Гравитацията е едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата. Силите на триене и еластичните сили са проява на друго фундаментално взаимодействие – електромагнитното. Гравитационни сили Телата, които са пуснати от известна височина, падат към Земята с едно и също ускорение , наречено земно ускорение. Ускорението се дължи на силата , с която Земята привлича всяко тяло. Тази сила се нарича сила на тежестта. НО РАВНИ ЛИ СА ГРАВИТАЦИОННАТА СИЛА И СИЛАТА НА ТЕЖЕСТТА? Нашият опит и наблюденията ни убеждават, че ако не отчитаме денонощното въртене на Земята около оста ú, силата на тежестта е перпендикулярна на земната повърхност и следователно е насочена към центъра на Земята.

Като обобщава резултатите от многобройните астрономически наблюдения, Нютон стига до извода, че небесните тела взаимно се привличат със сили, имащи същата природа, както силите, с които Земята привлича заобикалящите ни тела. Сили на всеобщо привличане (гравитация) действат между всички тела във Вселената. Нютон формулирал следния закон: Между всеки две тела (материални точки) от Вселената действат сили на взаимно привличане, наречени гравитационни сили, чиято големина е правопропорционална на произведението от масите на телата и е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между тях. Ако материалните точки имат маси m1 и m 2 и са разположени на разстояние r една от друга големината на гравитационната сила е:

Как се получава тази формула?
където  е универсална природна константа, наречена гравитационна константа. Стойността на гравитационната константа е определена експериментално. Тя е Съгласно с третия принцип на механиката гравитационните сили на привличане между две материални точки са равни по големина и противоположни по посока. Те действат в направление на правата, съединяваща материалните точки. Ако приемем Земята за инерциална отправна система, силата на тежестта, която действа на едно тяло, е гравитационната сила, с която Земята го привлича. В близост до земната повърхност се приема, че разстоянието r е равно радиуса на Земята – Тогава за земното ускорение се получава формулата по-долу, където М е масата на Земята : Как се получава тази формула?

Гравитационна константа
Гравитационна константа. Гравитационната константа  е измерена през 1789 г. от английския физик Хенри Кавендиш. Опитната постановка е показана схематично на фигурата. Две еднакви топчета с маси m са закрепени на двата края на лека хоризонтална пръчка, която е окачена на вертикална нишка. Близо до топчетата се поставят две големи оловни кълба, всяко с маса М. Гравитационните сили F на привличане на топчетата към оловните кълба завъртат пръчката и нишката се усуква. Като се измери ъгъла на усукване на нишката , определя се силата F (доказва се, че големината на силата F е правопропорционална на ъгъла ). Тъй като  е малък ъгъл (около 1), за точното му измерване се използва светлинен лъч, отразен от прикрепеното към нишката огледалце. Като са известни m, M, F и r, се пресмята числената стойност на гравитационната константа от уравнението.

Принцип на еквивалентност
Принцип на еквивалентност. В динамиката масата е мярка за инертността на телата. Затова масата, която участва във втория принцип на механиката, се нарича инертна маса – mи. Гравитационните взаимодействия се характеризират с гравитационна маса – mг. Сега ще се спрем по-подробно на този въпрос, тъй като съвсем не е очевидно защо две толкова различни на пръв поглед явления – инерция и гравитация, трябва да се описват с една и съща физична величина. Под действие на силата на тежестта тяло с инертна маса mи се движи с ускорение , чиято големина се определя от уравнението на втория принцип на механиката: От друга страна, силата на тежестта е гравитационна сила, която се изразява от нютоновия закон за гравитацията , в който участва гравитационната маса mг на тялото. От тези две уравнения изразяваме ускорението а

Изразът в скобите е константа
Изразът в скобите е константа. Експериментално е установено с голяма точност, че всички тела, пуснати от една и съща точка, падат с еднаква ускорение a=g=const. Следователно отношението има една и съща стойност за всички тела и при подходящ избор на измерителните единици то може да се положи равно на единица, т.е. mu = mr = m. Не съществува нито един експериментален факт, който да сочи възможни различия между гравитационната и инертната маса. Затова във физиката се формулира общ принцип, според който те са еквивалентни.

Сравнете големините на гравитационните сили Земя-Слънце и Земя-Луна
Сравнете големините на гравитационните сили Земя-Слънце и Земя-Луна. Масата на Слънцето е MS = 1, kg, масата на Земята - ME = 5, kg, а масата на Луната MM = 7, kg. Средното разстояние Земя-Слънце е rES = 149,6.106 km, а средното разстояние е Земя-Луна rEM = 384,4.103 km. Гравитационната константа има стойност γ = 6, N.m2/kg2. = 178,7 :1

Масата на Земята е ME = 5, kg, а земното ускорение има стойност g = 9,81 m/s2. Какъв е радиусът RE на Земята?

сила на еластичност При малка деформация на едно тяло възниква сила, която връща тялото в състоянието, в което то е било преди деформацията. Всяка такава сила се нарича сила на еластичност. Сили на еластичност действат на едно разтегнато или свито гумено тяло, на едно усукано еластично тяло, на огъната стоманена пластина и др. Силите на еластичност се обуславят от електромагнитни взаимодействия между атомите и молекулите на деформираното тяло. Когато тялото се свива, разстоянията между частиците му намаляват и между тях започват да действат електромагнитни сили на отблъскване. Те обуславят силата на еластичност, която действа на свитото тяло. Когато тялото се разтяга, разстоянията между частиците му се увеличават и между тях започват да действат електромагнитни сили на привличане. Те обуславят и появилата се в този случай сила на еластичност.

Опитно е установено, че за не големи деформации големината на силата на еластичност , действаща на една разтегната или свита пружина, или на пръчка, единият край на който е закрепен неподвижно, е правопропорционална на големината на преместването на свободния ú край и че посоките на и са противоположни. Следователно Положителната величина k е константа и се нарича коефициент на еластичност на пружината или на пръчката. Той е характеристика на материала, от който са изработени съответните деформиращи се тела. Горното равенството изразява т.нар. закон на Хук.

Пружина се разтяга 5 cm при действие на сила от 20 N
Пружина се разтяга 5 cm при действие на сила от 20 N. Колко ще се разтегне пружината при действие на сила от 30 N? Колко е коефициента на еластичност (еластична константа на пружината)?

Ако увеличим опъването на една пружина с още 60 N, пружината ще се удължи с още 15 cm. Ако първоначалното удължаване е 5 cm, колко е големината на първоначалната сила?

Деформация, еластично напрежение и връзка между тях
Едномерен случай - Нормално напрежение Нормално напрежение се нарича отношението на силата перпендикулярна на напречното сечение към големината на напречното сечение

Единицата за напрежението е N/m2 . Действието на силата ще предизвика разтягане (или свиване) на този прът със стойността ΔL, където L е дължината на този прът

При увеличаване на силата расте и деформацията на пръта. Това е една от формите на закона на Хук и може да се обозначи F = k ΔL (ΔL е деформация), като k е константа, зависеща от веществото. След определена стойност на силата се навлиза в областта на пластична деформация (граница на еластичността)

В теорията на еластичността вместо абсолютната деформация се използва относителната деформация= деформация(ΔL)/първоначална дължина(L). Така дефинирана, относителната деформация е безразмерна величина (отново същата зависимост).

Нека сега вместо връзката между приложената сила и абсолютната деформация, да разгледаме зависимостта между нормалното напрежение σ и деформацията (относителна), която обикновено се бележи с ε . В линейната част напрежението ще е пропорционално на деформацията и отношението им ще бъде константа (равна по стойност на наклона на линейната част). Тази формула изразява друга форма на закона на Хук в едномерен случай, като коефициентът Е се нарича модул на надлъжната еластичност или модул на Юнг и най-добре характеризира еластичните свойства на веществата.

Отношението на нормалното напрежение към деформацията в едномерен случай е константа за малки деформации . Тази константа се нарича модул на Юнг, а самият израз представя закона на Хук Коефициент на Поасон - При разтягане или свиване на прът неговият диаметър d не може да остане непроменен. Да допуснем, че той се е изменил със стойността Δd, тогава коефициентът на Поасон се определя по следния начин:

Коефициент на всестранно свиване K - Да отделим от непрекъсната среда елементарно кубче и към всяка от неговите стени да приложим сила , насочена навътре в кубчето. Тогава това кубче, свивайки се, ще измени своя обем с ΔV, където V - обем на кубчето в началото. Коефициентът на всестранно свиване се определя, като коефициент на пропорционалност на изменението на обема и силата : . : .

Тангенциално напрежение Освен разгледаното нормално напрежение, може да се дефинира и така нареченото тангенциално напрежение. Нека приложим сила F, действаща под ъгъл θ спрямо хоризонталата. Компонентата на силата, която е перпендикулярна на напречното сечение ще доведе до възникване на нормално напрежение , а компонентата, която е успоредна на напречното сечение ще доведе до възникване на тангенциално напрежение . Единицата за това напрежение отново е N/m2.

Така както нормалното напрежение предизвиква деформация (разтягане или свиване), така и тангенциалното напрежение предизвиква ъглова деформация. Горната част на пръта се отмества хоризонтално на разстояние ΔL Тангенциална деформация се нарича отношението на това отместване към първоначалната дължина на пръта .

Тангенциално напрежение Тангенциалното напрежение е право пропорционално на ъгловата деформация за малки деформации, като коефициентът на пропорционалност се нарича модул на твърдост или модул на ъгловата деформация. Този израз представя закона на Хук за разглеждания случай.

Реакции. Когато едно тяло А лежи върху гумена подложка, ясно се вижда деформацията на гумата – фигурата. Тя е предизвикана от действието контактната сила между тялото и поставката, която се нарича тегло на тялото. Съгласно третия принцип на Нютон гумата действа на тялото със сила , която е сила на еластичност. Когато тялото е поставено върху една маса, то масата също се деформира, но тази деформация е незабележимо малка. Масата противодейства на теглото на тялото със сила , която се нарича реакция на опората на масата. Ако едно тяло е окачено на нишка (фигурата в дясно), теглото му също действа на нишката, а тя му противодейства със силата Тя също се нарича реакция (сила на опън на нишката).

Сили на триене Движението на телата в реални условия винаги е съпроводено с действие на сили на триене. Триенето между повърхностите на две твърди тела, в отсъствие на течен или газов слой между тях, се нарича сухо триене, а триенето между два слоя от течност или газ – вътрешно или вискозно триене. Силите на триене възникват в резултат на електромагнитното взаимодействие между молекулите на триещите се повърхности

При малки стойности на силата тялото остава в покой, което показва, че между допиращите се повърхности възникват сили на триене. Поставката действа на тялото със сила на триене , която е равна по големина и противоположна по посока на движещата сила. Силата на триене се нарича сила на триене при покой или сила на статично триене. В зависимост от големината на движещата сила, силата на триене при покой може да се изменя от нула до някаква максимална стойност. Когато силата F стане по-голяма от fsmax, тялото започва да се движи и възниква сила на триене при хлъзгане , която се нарича още сила на кинетично триене.

Експериментално са установени следните закономерности:
1. Максималната сила на триене при покой не зависи от площта на триещите се повърхности. 2. За дадена двойка повърхности максималната сила на триене при покой е правопропорционална на големината на силата на нормална реакция на опората N Коефициентът на пропорционалност се нарича коефициент на статично триене. Той зависи от вида и състоянието на триещите се повърхности. 3. Силата на триене при хлъзгане е по-малка от максималната сила на статично триене – Тя не зависи от площта на триещите се повърхности и е правопропорционална на големината на силата на нормална реакция на опората където е коефициент на кинетично триене, който подобно на зависи от вида и състоянието на триещите се повърхности. 4. Коефициентът на кинетично триене не зависи от скоростта на движение.

В редица случаи разликата между коефициентите на статично и кинетично триене е малка. Затова в много от задачите по механика тя се пренебрегва и се използва един и същи коефициент на триене – както за определяне на максималната сила на триене при покой, така и на силата на триене при хлъзгане

Движение в неинерциална отправна система
Както вече беше отбелязано, законите на механиката са валидни в инерциални отправни системи. Отправни системи, движещи се ускорително спрямо инерциална отправна система, се наричат неинерциални. За да са валидни законите на динамиката и за неинерциалните отправни системи, освен силите, обусловени от взаимодействията между телата, е необходимо въвеждането на особен вид сили – инерчни сили. При отчитане на инерчните сили вторият принцип на механиката е валиден за произволна отправна система. При това инерчната сила трябва да бъде такава, че заедно със силите, обусловени от взаимодействията между телата, да създава на тялото ускорение , каквото то притежава в неинерциалната отправна система Инерчната сила е обусловена от ускорителното движение на неинерциалната система и затова в общия случай трябва да се отчитат следните случаи на тази сила: 1) инерчна сила при ускорително постъпателно праволинейно движение на отправната система; 2) инерчна сила, действаща на тяло, което се намира в покой спрямо въртяща се отправна система; 3) инерчна сила, действаща на тяло, което се движи във въртяща се отправна система.

Векторът е перпендикулярен на вектора на скоростта на тялото и ъгловата скорост на въртене на отправната система в съответствие с правилото на десния винт. Двете необходими условия за възникването на кориолисови сили са: 1. Неинерциалната отправна система да се върти – ; 2. Материалната точка да се движи спрямо неинерциалната отправна система. Тъй като Земята представлява въртяща се отправна система, на движещите се тела действат кориолисови сили, които обясняват редица наблюдавани явления. Например ако тяло се движи в северното полукълбо на север то действащата му кориолисова сила ще бъде насочена надясно по отношение на посоката на движение, т.е. тялото ще се отклонява на изток. Ако тялото се движи на юг, то силата на Кориолис отново действа на дясно по отношение на посоката на движение, т.е. тялото се отклонява на запад. Поради това в северното полукълбо се наблюдава по-силно отмиване на десните брегове на реките, десните релси на железопътните линии се износват по-бързо и т.н.

Още веднъж ще обърнем внимание, че инерчните сили се предизвикват не от взаимодействието между телата, а от ускорително движещата се отправна система. (Понякога ги наричат „фиктивни” сили.) Поради това те не се подчиняват на третия закон на механиката. За произволно тяло в система от тела, намиращи се в неинерцилна отправна система, инерчната сила е външна и следователно затворени системи не съществуват. Това означава, че в неинерциални отправни системи не са изпълнени законите за запазване на импулса, енергията и момента на импулса. Инерчните сили са пропорционални на масите на телата и при еднакви условия предизвикват еднакво ускорение за всички тела. Затова в „полето на инерчните сили” телата се движат съвършено еднакво при еднакви начални условия. Същото свойство притежават и телата, движещи се в полето на гравитационната сила

На едно и също въздействие за промяна на движението им различните тела реагират различно. Съпротивата към привеждане в движение или промяна на движението.

Сходни презентации

Сходни презентации

За проекта

Обратна връзка

Влизане

Влизане през социална мрежа:

На едно и също въздействие за промяна на движението им различните тела реагират различно. Съпротивата към привеждане в движение или промяна на движението.

Сходни презентации

Сходни презентации

За проекта

Обратна връзка