ИНФОРМАЦИОННА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕНЕРГИЙНИ ИНФРАСТРУКТУРИ“

Презентация по темата: "ИНФОРМАЦИОННА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕНЕРГИЙНИ ИНФРАСТРУКТУРИ“"— Препис на презентация:

1 ИНФОРМАЦИОННА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕНЕРГИЙНИ ИНФРАСТРУКТУРИ“
по проект „Управление на риска при мащабни инфраструктури в румънско-българската трансгранична област“ Код на проекта ROBG-23 ( )

2 ОБУЧЕНИE ПО СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ И РАЗВИТИЕ
Информираност относно ползите от експлоатацията на пристанищата в трансграничния участък на река Дунав Инж. Мартин Петров ДП „Пристанищна инфраструктура“ Представяне на проект RIS COMEX

3 Национална пристанищна система – основни параметри:
Пристанища за обществен транспорт с национално значение; Пристанища за обществен транспорт с регионално значение; Яхтени пристанища; Рибарски пристанища; Специализирани пристанища; Военни, включително граничнополицейски;

4 Речни пристанища за обществен транспорт с национално значение са:
Пристанище Русе, което включва: Русе-изток, Русе-център, Русе-запад, Силистра, Фериботен терминал Силистра, Тутракан, Свищов, Фериботен терминал Никопол и Сомовит; Пристанище Лом, което включва: Лом и Оряхово; Пристанище Видин, което включва: Видин-център, Видин-юг, Видин-север и Фериботен комплекс Видин;

5 Географско разположение на Българските пристанища
Управлението на ниво Коридор има за цел подобряване и свързване на съществуващите речни информационни услуги по даден маршрут или в мрежа, което ще позволи предоставянето на такива услуги не само на местно ниво, но и на регионално, национално и международно. Управлението на Коридора ще подпомогне планирането на маршрута, на пътуването, както и управлението на транспорта и трафика. Corridor Management се дефинира като информационна услуга между отговорните за вътрешно водните пътища органи, ползвателите на тези пътища и свързаните с тях логистични партньори, за да се оптимизира използването на коридорите за вътрешно корабоплаване в рамките на мрежата на европейските пътища. Управлението на коридори дефинира информационни услуги за водните пътища, които ще дадат възможност на органите отговорни за водните пътища, на потребителите и особено на логистичните партньори да използват оптимизирана транспортна верига. Услугите са разделени в отделни нива. На първо място оптимално планиране на маршрута се базира на актуална и достоверна информация за фарватера. Възможност за планиране на плаването и управление на трафика, базиран на актуална и на прогнозна информация. Услугите от последното ниво целят подпомагане на транспортното управление за логистичните партньори.

6 Общоевропейски транспортни коридори
След изработване на дефиницията за РИС коридор са създадени пилотни дейности. Получените резултати водят до стартиране на проект RIS Comex. Тук вече не говорим за пилотни дейности, а за по-мащабно прилагане на РИС услугите. Проект RIS COMEX, финансиран по Механизма за свързване на Европа, има за цел въвеждането и устойчивото функциониране на речните информационни услуги на ниво Коридор. Този RIS-базиран Коридор (под формата на информация и услуги) позволява управлението на трафика от страна на властите и на логистичния сектор, с помощта на съществуващата национална инфраструктура и услуги. Особен фокус има върху хармонизираното въвеждане на РИС услугите в Европа. Важна част от проекта е създаване на необходимата правна рамка и прилагането ѝ в участващите държави за постигане на устойчива експлоатация. Ключов момент е фокусиране върху заинтересованите страни. Непрекъсната комуникация с тях за проучване на техните изисквания, успешна интеграция на потребителите и в крайна сметка постигане на задоволство при използване на предлаганите услуги. Базиран на тази визия, проектът трябва да дефинира услугите за управление на Коридори и да ги трансферира в устойчива експлоатация.

7 Услуги на Българските дунавски пристанища
Морско-технически услуги: буксироване (влачене или тласкане); швартоване; снабдяване на корабите; Обработка на товари и поща: товарене и разтоварване; подреждане; съхраняване; преопаковка на различни по тип товари; вътрешно-пристанищен (терминален) превоз на товари и поща и др.; Пътнически услуги

8 Предимства на пристанищата в трансграничния участък на р. Дунав
Висока степен на изграденост на пристанищна инфраструктура; Съществуваща добра мрежа от пристанища за вътрешно-воден транспорт; Добри връзки на пристанищата с националната пътна и железопътна мрежа; Обвързаност с Европейската система от канали за речно корабоплаване; Достатъчно складови площи при настоящото равнище на товаропотоците;

9 Товарооборот на речните ни пристанища:
Вид на превоз Години 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 Наливни товари 982 53 592 51 150 29 658 224998 375965 Насипни товари Генерални товари 541819 650937 724674 820188 836060 806181 999567 Товарооборот Каботажни превози 882036 521834 550399 822653 906468 Всичко, без фериботи (в тона) Фериботи - товарни единици 71525 237272 155734 156859 177049 141953 124177 По проект RIS COMEX е започната работа и вече са предвидени услуги които ще се предоставят на корабоплавателите и собствениците на агенции. Подготвена е дефиниция за всяка от услугите, както и последващо подготвяне на спецификация за бъдещо имплементиране. Паралелно с това ще се провеждат консултации със заинтересованите страни. Крайната цел е осигуряване на устойчива работа и след приключване на проекта през 2020 година. Разработване на цялостна концепция за управление на РИС Коридора, като се започне от резултатите на проекта CoRISMa и се стигне до диалога между доставчиците на RIS и логистичните потребители (например спедитори, капитани на кораби, пристанищни оператори и др.)

10 Товарооборот на речните ни пристанища:
Вид на превоз Години 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 Наливни товари 401513 453529 410136 372382 126596 149729 206925 Насипни товари Генерални товари 951778 901341 416021 419734 607558 442174 407248 Товарооборот Каботажни превози Всичко, без фериботи (в тона) Фериботи - товарни единици 298456 414397 344480 294042 332580 301670 164535

11 Динамика на товарооборота от 2000 до 2013 год.
Много важна част са крайните резултати от изпълнението на проект RIS Comex. Повишаване на качество на услугите и достъпността на информация относно фарватера, трафика, както и информационното обслужване, свързано с транспорта. Очакваният резултат е най-вече значително увеличаване на ефективността в рамките на движението по вътрешно водните пътища, което директно допринася за усвояването на общите ползи от RIS услугите, т.е. повишаване на безопасността, ефективността и екологосъобразността на речното корабоплаване. Постигане на устойчива правна регламентация по отношение на обмена на данни между държавите в рамките на даден РИС Коридор. Необходимо е да се направи оценка на понастоящем действащата правна рамка и изискванията на различните държави във връзка с предоставянето на RIS услуги и обмена на данни посредством тях; да бъдат анализирани недостатъците в законодателството, както и да се дискутират и разработят решения, приемливи за всички страни. Хармонизиране на обмена на данни чрез сътрудничеството и разработване на спецификации за RIS Коридора Хармонизиране на транспортните информационни услуги на европейско ниво и/или на ниво Коридор се осъществява на базата на съществуващи решения и концепции Предвижда се RIS COMEX, като платформа, обединяваща публичните и частни участници в рамките на RIS Kоридорa, да улесни диалога между доставчиците на речните информационни услуги и логистичните потребители.

12 Развитие на Българските дунавски пристанища
Генералните планове определят: Концепциите за дългосрочно развитие на съответната територия; Технологични решения; Финансово-икономически анализ; Взаимовръзка с общите устройствени планове;

13 Визия за развитие на пристанищата до 2020 год.
Развитие и модернизация на съществуващата пристанищна инфраструктура; Създаване на условия за специализация на пристанищните терминали; Повишаване на ефективността на работа на пристанищата; Създаване на условия за привеждането на българските пристанища в съотвествие с изискванията на ЕС по отношение на опазване на околната среда; Повишаване на нивото на сигурност и безопасност в пристанищата;

14 Развитието на българската икономика оказва директно влияние на развитието на българските пристанища чрез по-нататъшно нарастване на вноса и износа на товари. Понастоящем се използват около 60% от капацитета на инфраструктурата на речните пристанища при наличната претоварна техника. Съгласно действащите разпоредби в Европейския съюз от 2017 год. страната ни вече е задължена да преустанови документооборота между корабите и брега на хартия. Комуникацията трябва да се осъществява само по електронен път.

15 В началото на 2017 год. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” изгражда, поддържа и администрира Система за електронен документооборот на речния транспорт – Singe Window.

16 В рамките на проекта участват 15 партньора от 13 различни европейски държави (Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Франция, Унгария, Хърватия, Люксембург, Румъния, Холандия, Словакия, Сърбия и България) под координацията на австрийската речна администрация viadonau.

17 Проект РИС Комекс обхваща работа по следните коридори:

18 Услугите от ниво 1 са фокусирани върху навигационната област, контури на водни дълбочини, препятствия по фарватера, работно време на шлюзове/мостове/пристанища, водни нива и прогнозни водни нива, най-малка дълбочина на определени участъци и прогнозни стойности, информация за помощни средства за навигация, правила и регламенти, вкл. такси за инфраструктура Услугите от Ниво 2 са свързани с натоварването на трафика и време за преминаване на определени участъци, информация за статуса на инфраструктурата, планиране на шлюзоване, заемане на понтони. Услугите включени в Ниво 3 са насочени към логистиката – действителна позиция на плавателни съдове, очаквано време на пристигане, обмен на доклади за товари и пътувания, хармонизирани услуги, намаляващи отчетната тежест. Допълнителните услуги включват: управление на потребители, позициониране на кораби, референтни данни, изчисление на очаквано време на пристигане и електронно докладване.

19 Услугите от ниво 1 са фокусирани върху навигационната област, контури на водни дълбочини, препятствия по фарватера, работно време на шлюзове/мостове/пристанища, водни нива и прогнозни водни нива, най-малка дълбочина на определени участъци и прогнозни стойности, информация за помощни средства за навигация, правила и регламенти, вкл. такси за инфраструктура Услугите от Ниво 2 са свързани с натоварването на трафика и време за преминаване на определени участъци, информация за статуса на инфраструктурата, планиране на шлюзоване, заемане на понтони. Услугите включени в Ниво 3 са насочени към логистиката – действителна позиция на плавателни съдове, очаквано време на пристигане, обмен на доклади за товари и пътувания, хармонизирани услуги, намаляващи отчетната тежест. Допълнителните услуги включват: управление на потребители, позициониране на кораби, референтни данни, изчисление на очаквано време на пристигане и електронно докладване.

20 Услугите от ниво 1 са фокусирани върху навигационната област, контури на водни дълбочини, препятствия по фарватера, работно време на шлюзове/мостове/пристанища, водни нива и прогнозни водни нива, най-малка дълбочина на определени участъци и прогнозни стойности, информация за помощни средства за навигация, правила и регламенти, вкл. такси за инфраструктура Услугите от Ниво 2 са свързани с натоварването на трафика и време за преминаване на определени участъци, информация за статуса на инфраструктурата, планиране на шлюзоване, заемане на понтони. Услугите включени в Ниво 3 са насочени към логистиката – действителна позиция на плавателни съдове, очаквано време на пристигане, обмен на доклади за товари и пътувания, хармонизирани услуги, намаляващи отчетната тежест. Допълнителните услуги включват: управление на потребители, позициониране на кораби, референтни данни, изчисление на очаквано време на пристигане и електронно докладване.

21 За контакти: www.interregrobg.eu
инж. Мартин Александров Петров ДП “Пристанищна инфраструктура” тел.: , е-mail: Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз.