СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ

Презентация по темата: "СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ"— Препис на презентация:

1 СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
Турция е държава, която се намира в Югоизточна Европа и Югозападна Азия. На северозапад граничи с България и Гърция, на североизток – с Грузия и Армения, на изток – с Иран, на юг – с Иран и Сирия. Има излаз на север на Черно море, на северозапад – на Мраморно море, на юг – на Средиземно море, на запад – на Егейско море. Площта на страната е кв. км. Азиатската част се нарича Анадола, а европейската е едва 3% от територията на страната. Селджукските турци, приели исляма през VII век, се заселват в Анадола през XI век. Техният възход започва при управлението на Осман I в края на XIII век. След като окупират Мала Азия, те навлизат в Европа.

2 В края на XV век вече владеят Балканите
В края на XV век вече владеят Балканите. В средата на XVI век империята им толкова се разраства, че обхваща Египет, Арабия, Месопотамия, Триполи и по-голямата част от Унгария. По-късно добавят към териториите си Кипър и Крит. Към края на XVII век са разгромени при Виена и загубват Унгария. Упадъкът на империята вече е започнал. През 1913 г. тя почти напълно се е разпаднала. Към края на Първата световна война, в която Турция участва на страната на Германия, тя се лишава и от земите си в Средния изток. По силата на Договора от Севър (1920 г.) Гърция получава Измир. Договорът обаче е отхвърлен от временното правителство, сформирано от Мустафа Кемал (който по-късно става известен като Ататюрк). През 1922 г. войските му изгонват гърците. Същата година е свален последният султан и Султанатът е премахнат. Договорът, сключен в Лозана през 1923 г., връща Източна Тракия и Измир на Турция. Страната е обявена за република. Президент става Ататюрк, а столица – Анкара. На теория Турция е парламентарна демокрация, а на практика се управлява от Народнорепубликанската партия на Ататюрк. Той умира през 1938 г., но партията продължава да ръководи страната.

3 Първите многопартийни избори се провеждат чак след Втората световна война. Макар и неутрална от 1924 до 1944 г., през 1947 г. Турция се съюзява със Запада, а през 1952 г. влиза в НАТО. Тя е асоциирана към ЕС, но молбата й за членство през 1987 г. е посрещната доста хладно. Турция е парламентарна република. Действа конституцията, приета през ноември 1982 г. Президентът, който е държавен глава, се избира от парламента с мандат от седем години. Кабинетът, оглавяван от министър-председател, се назначава от парламента. Законодателен орган е еднокамарното Велико народно събрание, което се избира с пряко гласуване за период от пет години и се състои от 550 членове. Основните политически партии в Турция са: – Партия на справедливостта и развитието, основана през 2000 г., застъпваща тезата за засилване ролята на исляма в обществено-политическия живот на страната. Ръководител – Реджеб Таип Ердоган. – Отечествена партия, формирана през 1983 г. и защитаваща интересите на крупните турски капитали, свързани с международните транснационални корпорации. Ръководител – Еркан Мумджу. – Демократична лява партия, създадена през 1985 г. – социалдемократическа партия с националистическа окраска. Ръководител – Мехмед Зеки Сезер.

4 – Народнорепубликанска партия, образувана през 1992 г
– Народнорепубликанска партия, образувана през 1992 г., със социалдемократическа ориентация. Ръководител – Дениз Бай­кал. – Партия на националистическото движение, създадена през 1983 г., с изразена националистическа позиция. Ръководител – Девлет Бахчели. Населението на Турция е около 69,7 милиона души. Етническите групи са: турци – 80%, кюрди – 19%, гърци, араби, арменци, евреи и други – 1%. Езиците са турски (държавен), кюрдски и арабски. Вероизповедания: мюсюлмани – 99,8% (четири пети – сунити, една пета – шиити), християни, юдеи и други – 0,2%. І. ИСТОРИЯ НА ТУРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ Усилията да се създаде разузнавателна организация, която да функционира по систематичен и организиран начин, започват през последните години на Османската империя. В отговор на обективната необходимост от централизирана разузнавателна формация на 5 август 1914 г. Енвер паша създава такава разузнавателна структура в Турция, наречена Тешкилятъ мансуса (специализирана организация). Тя осъществява функциите на цивилно и военно разузнаване до края на Първата световна война, след което е разпусната.

5 В края на 1918 г. е основана нова разузнавателна организация с името Каракол джемийети. Освен изпълнението на военноразузнавателни задачи по време на Националната освободителна война, тя осигурява и оръжие на бойците и на малките въоръжени групи за борба срещу окупационните сили в Анадола. При окупацията на Истанбул от английските войски на 16 март 1920 г. голяма част от членовете на организацията са арестувани и тя престава да функционира. В периода г. по време на Националната освободителна война се формират различни разузнавателни групи, които действат в различни части на страната. По-големи от тях са: Аскери полис тешкилятъ (военнополицейска организация), основана от турския Генерален щаб с главна цел да противодейства на вражеския шпионаж в армията; Мудафаи милли (национална отбрана), известна като „Мим мим“. Създаването на съвременните специални служби на Турция води началото си от Кемалистката революция, при която е свален от власт последният турски султан и страната е обявена за република (29 октомври 1923 г.). Под прякото ръководство на Мустафа Кемал Ататюрк се създава Служба за национална сигурност (Милли ашайиш хизмети – МАХ). Като съветник при създаването на МАХ е използван полковник Валтер Николай, бивш ръководител на военното разузнаване на Германия.

6 Службата е учредена със секретна заповед на началника на Генералния щаб на армията фелдмаршал Февзи Чакмак на 6 януари 1927 г. В заповедта се разпорежда: „Организацията се основава с щабквартира в Анкара, а нейните подразделения са в провинциите на Истанбул, Измир, Адана, Диарбекир и Карс. Те са директно подчинени на щаба. Дейностите с военноразузнавателен характер, преди изпълнявани от военните групи, от сега нататък ще бъдат под контрола на МАХ“. На основата на съществуващата Служба за национална сигурност през 1965 г. е създадена Националната разузнавателна организация (Милли истихбарат тешкилятъ – МИТ) като основен разузнавателен и контраразузнавателен орган на Турция. При нейното създаване и изграждане са използвани английският и германският опит. МИТ е самостоятелно ведомство в системата на държавния апарат, има свой статут и носи отговорността за вътрешната и външната сигурност на Турция. При условията на Закон № 644 от 6 юли 1965 г. МИТ изпълнява своите цели и задачи 19 години – до 1984 г., когато се приема нов закон за нейната организация и задачи. Ръководството на МИТ се определя с решение на президента на страната, а ведомството се ръководи непосредствено от министър-председателя. Началникът на МИТ е съветник на премиера по въпросите на сигурността.

7 Назначава се по предложение на министър-председателя след обсъждане на кандидатурата му в Съвета за национална сигурност и се утвърждава от президента. Една от най-успешните операции на МИТ през последните години е залавянето на лидера на кюрдското освободително движение Абдула Йоджалан, когото турските служби преследват 14 години. След 1984 г. Йоджалан се намира в Дамаск, откъдето ръководи бойните действия на кюрдите в Турция. През 1998 г. Анкара заплашва Сирия с война и иска да изгони Йоджалан от своята територия. На 9 октомври същата година Йоджалан излита от Дамаск за Москва. В Русия той прави няколко пътувания. Накрая се установява в подмосковското Одинцово. След като турското разузнаване с помощта на израелските специални служби засича негови комуникации по спътников телефон, Анкара иска и Москва да изгони Йоджалан. Той иска политическо убежище в Русия, но тогавашният премиер Евгений Примаков му отказва. Следват многократни пътувания до различни европейски държави с цел получаване право на пребиваване. Всички те са постоянно и в детайли проследявани от турското разузнаване. Опитите на Йоджалан за получаване на политическо убежище в страните от Европа са неуспешни. В Италия е задържан още на летището и впоследствие, по настояване на официалните власти, напуска страната, за да не се изострят турско-италианските отношения.

8 Следват пътувания до Гърция, Холандия и Белгия
Следват пътувания до Гърция, Холандия и Белгия. Холандските власти отказват разрешение за кацане на самолета, с който пътува. Насочва се към Белгия. Там дори не е допуснат до въздушното пространство на страната. Белгийски изтребители го принуждават да напусне. На 2 февруари 1999 г. излита от Атина за Найроби (Кения) по лична покана на посланика на Гърция в тази страна. На 15 февруари същата година турски командоси проникват в гръцката резиденция. Йоджалан е заловен и насилствено откаран в Турция. На следващия ден за залавянето му е информиран целият свят. Турският министър-председател Бюлент Еджевит заявява чрез националната телевизия, че е изпълнил обещанието си към турския народ. В същото изявление благодари на въоръжените сили и МИТ за успешно проведената операция. Според премиера операцията за залавянето на Йоджалан е готвена от седмици и за това са знаели десетина офицери от МИТ и армията. Впоследствие се изнасят данни и се разбира, че става въпрос за съвместна операция на Турция, САЩ и Израел. По време на процеса Йоджалан признава, че Гърция е оказвала материална помощ на ръководената от него Кюрдска работническа партия, а Комитетът по геополитика към руската Дума му е помагал по време на пребиваването в Русия. Йоджалан е осъден на смърт, но присъдата не е приведена в изпълнение.

9 ІI. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ
1. Разузнавателна общност Основни нейни звена на съвременния етап са: А. Съвет за национална сигурност при президента (Милли гювенлик курулу – МГК). Б. Съвет за координация на националното разузнаване към министър-председателя (Милли истихбарат координасьон курулу – МИКК). В. Национална разузнавателна организация (Милли истихбарат тешкилятъ – МИТ). Г. Генерална дирекция на сигурността (Емнийет генел мюдюрлюгю – ЕГМ) при Министерството на вътрешните работи. Д. Разузнавателно управление при Генералния щаб на турската армия (Тюркийе силахлъ кувветлери генел курмай истихбарат даиреси – ТСКГКИД). 2. Съвет за национална сигурност (МГК) - В съответствие с чл. 3 на турската конституция от 1961 г. консултативен орган на правителството по въпросите на външната и вътрешната сигурност е Съветът за национална сигурност.

10 Съветът е висш ръководен и контролиращ орган по въпросите на националната сигурност. Негов председател е президентът. В състава на съвета като членове са включени: министър-председателят, заместник-председателите на Министерския съвет, държавните министри, министърът на националната отбрана, министърът на външните работи, министърът на финансите, министърът на съобщенията, министърът на труда, началникът на Генералния щаб на турската армия и командващите родовете войски. Генерален секретар на съвета е военно лице. На Съвета за национална сигурност фактически е даден статут на надведомствен орган под ръководството на президента на страната, в чиито функции влиза решаването на въпроси от изключителна важност по линия на стратегията на вътрешната и външната сигурност и политиката на Турция. Основно негово задължение е да координира и контролира дейността на министерствата, ведомствата и организациите, имащи отношение към сигурността на страната във вътрешен и външен аспект. Функциите му са: – събиране на информация за изработване на насоки на вътрешната и външната политика; – подготовка на планове за отбраната, мобилизационната готовност и използването на националните ресурси;

11 – определяне на задачите по отбраната на държавните институции, ведомства и организации;
– координиране на цялостната дейност на държавата в сферата на националната сигурност.  3. Съвет за координация на националното разузнаване (МИКК) Съветът е създаден на основание на чл. 8 от Закон № 644, приет от турския парламент на 6 юли 1965 г. Неговите съвременни структура и функции са регламентирани в чл. 5 от Закон № 2937, приет на 1 ноември 1983 г. Задачите му се определят от инструкции, утвърдени от министър-председателя. Свиква се на заседания най-малко веднъж на три месеца. В йерархичната структура на турските специални служби този съвет има особен статут. От една страна, той е своеобразен ведомствен център при Министерския съвет на Турция и в този смисъл няма изпълнителски и оперативни функции, а по-скоро служи като съветнически орган, подпомагащ министър-председателя и Министерския съвет при вземането на решения, свързани с управленската дейност на отделните министерства и ведомства. От друга страна, този орган се намира под прякото ръководство на съветника (директора) на Националната разузнавателна организация.

12 Този съвет е основен консултативен и координиращ орган, изработващ становища и препоръки по въпросите на перспективното планиране на разузнавателната и контраразузнавателната дейност и организиращ взаимодействието между различните ведомства по въпросите на разузнаването. Членовете на МИКК са: генералният секретар на Съвета за национална сигурност, членове на съветничеството и други високопоставени ръководители на МИТ, началникът на Разузнавателното управление при Генералния щаб, председателят на МЕХ, както и представители на разузнавателните и контраразузнавателните структури в различните държавни ведомства - министерства, агенции и други. Очевидно е, че чрез Съвета за координация на националното разузнаване турското държавно ръководство успява да обедини и подчини на МИТ всички структури в държавата, на които се възлагат специални задачи, независимо в коя област изпълняват държавните си функции – военна, икономическа, социална, културна, финансова и т. н. 4. Национална разузнавателна организация (МИТ) МИТ е специализирано държавно ведомство за разузнаване и контраразузнаване, което се ръководи от съветник, който от своя страна ръководи Съветничеството на МИТ, подчинено на министър-председателя.

13 Съветничеството се състои от съветник, неговите заместници, управления, отдели, секции и други организационни единици. МИТ е оперативният изпълнителен орган, който обхваща всички страни на разузнавателния процес, дава становища и приема решения по всички оперативни въпроси на националната сигурност, свързани със събирането, обработката и използването на разузнавателна информация. МИТ е организацията, която обединява под свое ръководство всички разузнавателни и контраразузнавателни органи и прикрепените към тях отделни специализирани помощни звена, сред които са тези за използване на оперативно-техническите средства, контрол на кореспонденцията, външно наблюдение, материално-техниче­ско снабдяване, разработка на нови системи оперативна техника, учебни заведения и школи за подготовка и преподготовка на оперативния състав на МИТ и други. Създаването и организацията на МИТ са на основата на Закон № 644 от 1965 г. Впоследствие законът е изменян няколко пъти. Понастоящем статутът и дейността на МИТ се уреждат от Закона за държавните разузнавателни служби и Националната разузнавателна организация, приет на 1 ноември 1983 г. под № 2937, обнародван в Държавния вестник на Република Турция, брой от 3 ноември 1983 г., и влязъл в сила от 1 януари 1984 г.

14 Националната разузнавателна организация има широко разгърната структура, произтичаща от големия обем задачи, които решава. Съгласно чл. 4 на закона задачите на МИТ са следните: – да събира в национален мащаб разузнавателни данни за националната сигурност по отношение на съществуващи и вероятни дейности, насочени отвътре или отвън спрямо целостта на Република Турция с нейната територия и народ, спрямо нейното съществуване, независимост, сигурност, конституционен строй и срещу всички други фактори, които създават националната мощ, и да изпраща тези разузнавателни данни на президента на републиката, на министър-председателя, на началника на Генералния щаб и на генералния секретар на Съвета за национална сигурност; – да задоволява исканията и нуждите от разузнавателна информация на президента, министър-председателя, началника на Генералния щаб, генералния секретар на Съвета за национална сигурност и на заинтересуваните министерства при изготвянето и изпълнението на плановете във връзка с политиката за национална сигурност на държавата; – да прави предложения в Съвета за национална сигурност и на министър-председателя за насоките на разузнавателната дейност на държавни учреждения и институции и други.

15 В новите условия приоритетите на МИТ търпят сериозна преоценка
В новите условия приоритетите на МИТ търпят сериозна преоценка. Сменена е концепцията за действие. Освен върху регионалните интереси, акцентите се поставят върху наркотрафика, прането на пари, транснационалната организирана престъпност и международния тероризъм. Заплахата от кюрдските сепаратисти от ПКК, чиято дейност излиза извън географските граници на Турция, променя разузнавателната стратегия и начина на мислене. От състояние на пасивна отбрана МИТ е принудена да разшири полето си на действие и да премине към настъпателни действия. МИТ се състои от следните основни структурни звена: А. Главното разузнавателно управление ръководи и осъществява разузнавателната дейност зад граница. То извършва външнополитическо и икономическо разузнаване. Състои се от две управления: Оперативно управление, осъществяващо разузнавателна дейност в чужбина, и Информационно управление, обработващо придобитата разузнавателна информация. Б. Службата за национална сигурност (Милли ашайиш хизмети – МАХ), която по-късно е преименувана в МЕХ, като арабската дума ашайиш е заменена с новотурската дума емнийет – Милли емнийет хизмети.

16 Заедно с контраразузнавателната си дейност МЕХ развива и активна разузнавателна дейност на своя и на чужда територия. На нея са подчинени разузнавачите под дипломатическо прикритие в политическите секции на посолствата и консулствата на Турция в чужбина. МЕХ има за задача да осигурява контраразузнавателна защита на задграничната разузнавателна дейност, осъществявана под прикритието на представителства на държавни неразузнавателни органи и организации в чужбина. МЕХ е най-разгърнатата част по броя на подразделенията и числения си състав. Тя обединява контраразузнавателните служби и дирекции както в центъра, така и в контраразузнавателните пунктове в по-големите градове на страната. В структурно отношение МЕХ се състои от четири управления: Политическо управление, Управление за контраразузнавателно обезпечаване на чужденци, Управление за охрана и Управление за информация и анализ. На МЕХ са подчинени шест регионални центъра за разузнавателна и контраразузнавателна дейност, разположени в Истанбул, Ерзерум, Измир, Адана и Диарбекир. Особеност в организационно отношение е, че териториалната дирекция в Истанбул е подчинена на центъра в Анкара, а на дирекцията в Истанбул от своя страна са подчинени контраразузнавателните звена в големите крайгранични градове на Турция в съседство с Ирак, Иран, Сирия, Армения, Азербайджан.

17 Отделите, имащи връзка с разузнавателната дейност на Турция по отношение на България, са разположени в Истанбул, Одрин, Лозенград и Текирдаг. В. Управлението за психологическа отбрана е създадено като самостоятелна структурна единица в рамките на МИТ през 1968 г. Основна задача на управлението е разработването и осъществяването на мерки за разкриване и неутрализиране на идеологическо и пропагандно влияние върху населението и въоръжените сили на страната. Една от задачите, които решава това управление, е и провеждането на разузнавателна и пропагандна дейност на територията на други държави, в които живеят компактни маси тюркоезично население (България, Гърция, Кипър, Ирак, Иран, Азербайджан, Армения, Грузия, Румъния, Босна и Херцеговина, Албания, Македония). В някои държави в резултат на износа на работна ръка от Турция са се образували големи турски колонии. В Германия турците са над 2 милиона души, във Франция са около 1 милион, колонии има също и в Англия, и в САЩ, но по-малочислени. По отношение на тези общности управлението осъществява разузнавателни операции, насочени към запазване на компактността им, към тяхното обособяване и предпазването им от културна асимилация.

18 В основата на разработваните от Управлението за психологическа отбрана задачи лежи теорията за така наречените външни турци и утвърждаването на тезата за наличие във всяка от посочените държави на турски национални малцинства. В изпълнение на задачите за консолидиране на етническа основа на местните тюркоезични групи, както и за признаване от съответните държави, че на тяхна територия съществува самостоятелно турско национално малцинство, управлението координира и направлява дейността на Министерството на външните работи, Министерството на образованието, националното радио и националната телевизия, както и някои научни институти и обществени организации, като Института за проучване на Югоизточна Европа с център в Одрин, Института за турска култура с център в Анкара, Института по тюркология с център в Анкара, Дружеството за култура и солидарност с родопските и дунавските турци с център в Истанбул и други организации на изселници. При създаването на Управлението за психологическа отбрана през 1968 г. са определени следните насоки за работата му: – подбуждане и стимулиране на местното тюркско население в съответните държави към изселване в Турция и същевременно ограничаване броя на изселилите се оттам лица;

19 – извоюване правото на обучение на официален турски език и заличаване на местните диалектни форми на отделните тюркоезични групи в различните държави с цел постепенно налагане на официалния език на Турция; – разширяване на връзките на местните духовници с официалните религиозни институции на Турция, размяна на духовници и разпространение на ислямска литература; – защита на правата, мюсюлманската именна система и традициите на местното население, за да се предотврати въздействието на съответните национални култури; – създаване на потенциален контингент от лица от местното население за вербовка и включването им в агентурната мрежа на територията на съответната държава на основата на зависимост във връзка с „предстоящи изселвания“. В кадровия състав на Управлението за психологическа отбрана са включени широк кръг специалисти от различни области на знанието. Г. Информационно управление със структури за информационно-аналитична дейност, координация и компютърна систематизация.

20 Както във всички специални служби, така и в турските има изградена структурна единица, занимаваща се със събиране, обработка, анализ и оценка на постъпващата разузнавателна и контраразузнавателна информация. Принципите на работа на Информационното управление не се отличават от работата на сродните аналитични служби на другите разузнавания, но си струва да се спрем на някои особености, чрез които можем да погледнем нещата от малко по-друг ракурс. Информационното управление обработва няколко категории информация, които постъпват от оперативните разузнавателни и контраразузнавателни структури. Такива са: а) Контраразузнавателни данни за състоянието на единството на нацията, имащи отношение към вътрешната сигурност на страната. В тази категория данни се включват всички онези, които се отнасят до нарушения на конституцията и закона при дейността на: – политически партии и техните функционери; – културно-просветни организации и техните ръководители; – правозащитни организации като Дружеството за човешките права с център в Анкара и неговите активисти; – организации на кюрдското население в страната.

21 За да илюстрираме характера на тези данни, ще посочим чл
За да илюстрираме характера на тези данни, ще посочим чл. 81 от Закона за политическите партии в Турция. Основните забрани от неговия текст са залегнали и в турската конституция от 1983 г., съгласно която политическите партии: – не могат да твърдят, че в границите на Турция съществуват национални, религиозно-културни, верски, расови или езикови малцинства; – не могат да развиват дейност, насочена към създаване, развитие или разпространение на езици и култури, освен турския език и турската култура, с цел да се накърнява националната цялост; – не могат да използват друг език освен турския при съставяне и разпространение на своите устави и програми, на конгресите си, по време на открити и закрити събрания, на митинги и пропагандна дейност; не могат да използват надписи, картини, плочи, видео- и аудиозаписи, брошури и декларации (обръщения), написани на друг език, освен на турски. Единствено възможно е уставите и програмите им да се превеждат на незабранени със закон езици. б) Контраразузнавателни данни, свързани с дейността на държавните институции и държавните чиновници. В тази категория се включват всички данни, които се отнасят до задълженията на държавния апарат и работещите в него държавни чиновници,

22 с оглед контраразузнавателната защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна за Турция. Тук следва да отбележим, че под засилен контраразузнавателен контрол са военните, полицията, жандармерията, министерските чиновници, учителите, служителите в местните органи за държавно управление. На контраразузнавателен контрол са и представителите на централните и местните изборни органи. Преди няколко години стана известно, че са били водени оперативни разработки на депутати в Меджлиса, които се причисляват към кюрдското население в страната. В резултат на проведените контраразузнавателни операции срещу тях им беше отнет депутатският имунитет и започна съдебен процес. В същото положение са и кметовете, особено в районите на Източен Анадол, където населението е предимно кюрдско. в) Контраразузнавателни данни, отнасящи се до лица от средите на изселниците от други държави. В това отношение Информационното управление проявява особена бдителност, тъй като по линия на изселването в Турция е много вероятно да са изведени действащи агенти от чуждестранни разузнавания. Целият поток от изселници се контролира с цел да не бъдат допуснати лица от тази категория до държавния апарат или до места, на които се работи с класифицирана информация.

23 По този показател можем да направим известен паралел с работата на американските имиграционни власти. Разликата обаче е в това, че изселническият поток в Турция много по-бързо и успешно се адаптира към местните условия и се слива в контраразузнавателен смисъл с останалото население на страната. Сред тези лица има такива, които веднага след изселването си попадат в категорията държавни служители, като например инженери, учители, лекари в общински и държавни болници, журналисти и други. От тяхната квалификация Турция има нужда и е принудена да им създаде условия за работа, при които те получават достъп до държавни и служебни тайни. г) Контраразузнавателни данни за нарушаване на мобилизационната готовност на страната. Към тази категория се отнасят данните за нарушения от страна на държавния апарат, икономическите и обществените структури, на които са възложени функции в това отношение. Оценката на тези данни от Информационното управление има значение не само за държавното ръководство на Турция, а и за координацията по линия на НАТО. д) Разузнавателни данни, постъпващи от оперативните звена. Тук влиза информацията от всички териториални и обектови оперативни структури, разположени на територията на страната, както и данните от задграничните резидентури.

24 В тази категория данни са включени и онези, които постъпват по линия на Министерството на външните работи, събирани от открити източници, данните от Генералния щаб, придобивани чрез военните резидентури в официалните дипломатически представителства, данните, постъпващи чрез разузнавачите, действащи от легални позиции под прикритието на временно пребиваващи в разузнаваните държави. Д. Управление за агентурно проникване и специални операции. То провежда операции по непосредствено въздействие и сложни системи от мероприятия за внедряване на агентура, подстави, дезинформация. Е. В централния апарат на МИТ са структурирани управления за планиране, административна дейност, инспекторат, юридическо бюро и други звена, подпомагащи управленската дейност на съветничеството на организацията. 5. Генерална дирекция на сигурността (ЕГМ) Това е основна специална служба, която пряко взаимодейства с разузнаването. ЕГМ е структура на Министерството на вътрешните работи и е пряко подчинена на неговия министър.

25 Дирекцията осъществява контраразузнавателна дей­ност за гарантиране на вътрешната сигурност чрез наблюдение на дейността на малцинствените, крайно левите, крайно десните и анархистките организации. Организира оперативната работа по опазването на морските и сухоземните граници, контролира печата, аудиовизуалното и филмовото производство. В нейна компетентност е издаването на документи за пребиваване на чуждестранни граждани в Турция и експулсирането на чужденци при констатирани нарушения на закона. Нейна основна задача е борбата с тероризма и организираната престъпност. Генералната дирекция на сигурността се ръководи от генерален директор, трима заместник-генерални директори, директор на щаб-канцелария и директори на осем управления. В нейния състав са: А. Главно управление за обществена сигурност, което осъществява оперативно наблюдение на противоконституционните организации в страната и на постоянно и временно пребиваващите чужденци в Турция. Подпомага МЕХ при осигуряването на оперативен контрол върху дейността на сътрудниците на чуждестранните представителства в Турция. Б. Първо управление на Генералната дирекция на сигурността осъществява контраразузнавателна дейност. Осигурява процесите сред малцинствата, наблюдава религиозни и антиправителствени организации и движения.

26 Контролира поведението на чуждестранни дипломати и други чужденци, ръководи работата по приемането и настаняването на имигрантите и изселниците. Отговаря за неприкосновеността на чуждестранните посолства, консулства и други официални представителства на международни организации в Турция. В. Управлението за специални задачи (операции) на дирекцията действа в много тясна връзка с МИТ. То има създадени териториални отдели и бюра за контраразузнаване на територията на страната. Г. Управление „Техника“ освен звената за материално-техническо осигуряване ръководи и два отдела със специално предназначение: отдел „Шифър“ и отдел „Радиовръзки“. Генералната дирекция на сигурността има териториални структури – дирекции по сигурността, във всичките 67 вилаета на държавата. Директорът на дирекцията в съответния вилает е и висш началник на полицията за региона. Той съгласува своите действия във връзка със сигурността на вилаета с валията и началника на жандармерията. Отдел първи в дирекциите по сигурността е отделът за вътрешна сигурност и работа с чужденци. На дирекцията във вилаета са подчинени участъци в околийските центрове и кварталите в големите градове.

27 6. Разузнавателно управление при Генералния щаб на турската армия (ТСКГКИД)
Управлението осъществява събиране на разузнавателна информация за въоръжените сили на чужди държави и контраразузнавателна защита на турската армия. В структурата му са: А. Главното разузнавателно управление, което включва разузнавателните отдели на родовете войски и отдела за ръководство на военните аташета зад граница. Б. Управлението за военно контраразузнаване, в състава на което са: отдел за сигурност, противодиверсионен отдел и отдел за наблюдение на чуждестранните военни аташета в Турция. В. Управлението за планиране и ръководство, което включва секции за принципи и планиране, по военна психология, разузнаване и военна подготовка.  Г. Управлението за електронно разузнаване. Д. Управлението за школите на военното разузнаване.

28 IІІ. РАЗУЗНАВАТЕЛНИ ИНТЕРЕСИ И НАСОЧЕНОСТ НА ДЕЙНОСТТА НА ТУРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ
В практически план за всяка държава във връзка със защитата на националната й сигурност от чуждестранните разузнавания най-голям интерес представляват насочеността и организацията на разузнавателната дейност на съседните й страни. Това е така, защото разузнаването е инструмент на външната политика, чието съдържание се определя от националните интереси на държавите, които от своя страна имат най-много пресечни точки с интересите на техните съседи. В този контекст Турция с нейните разузнавателни служби присъства реално в обществено-полити­ческото пространство в региона, доколкото турското разузнаване реализира последователно и професионално конкретни интереси в политическата, икономическата, социалната, етническата, духовната, военната, информационната и други сфери на обществения живот. Целенасочено и настъпателно турските специални служби провеждат разузнавателни операции за подпомагане на политическото ръководство на държавата при реализирането на стратегически цели, като:

29 – противодействие на ислямския фундаментализъм и утвърждаване на светския характер на Турция на основата на демократичните ценности с оглед приемането й за пълноправен член на Европейския съюз;. – укрепване на позициите и разширяване на политическото и икономическото влияние на Турция в международен план, включително на Балканите; – защита на интересите на Турция в държавите, на чиято територия живее тюркоезично население; – утвърждаване на политическия статут на така наречената Севернокипърска турска република и признаването й за субект на международното право; – лишаване от външна подкрепа на кюрдския сепаратизъм. По пътя на реализирането на тези стратегически цели Турция, която се опитва да изгради стабилна демократична система за своето близо 70-милионно население, се сблъсква с няколко основни проблема. Единият от тях е религиозният фундаментализъм. От остатъците на Османската империя Ататюрк създава национална държава, в която отделя държавата от религията. Тази политика се следва от неговите последователи в името на изграждането на съвременна светска република. През последните години се забелязват признаци на нарастваща религиозност, която ислямските движения приветстват и поощряват.

30 Тази тенденция неминуемо ще доведе до поляризиране на нацията, а и евентуално до настъпване на нов етап на вътрешна конфронтация. Паралелно с проблема за религиозния фундаментализъм, във вътрешнополитически аспект Турция се сблъсква с разрешаването на кюрдския малцинствен въпрос. За нея той съществува от началото на века. Кюрдите са над 13 милиона души, населяващи географската област Кюрдистан (части от Турция, Иран, Ирак и Сирия). Формираните политически организации на кюрдите си поставят обща цел – създаване на независима държава на тази територия. Основен изразител на интересите на тази част от населението в Турция е Кюрдската работническа партия (ПКК), преименувана последователно в Конгрес за свобода и демокрация на Кюрдистан (КАДЕК), а след това в Народен конгрес на Кюрдистан. От 1985 г. тя възприема като основна форма на дейност въоръжената борба като противопоставяне на нежеланието на Турция да признае съществуването на кюрдската етническа общност. Турция квалифицира дейността на партията като сепаратистка и терористична. Военните мерки на турското правителство не водят до решаването на кюрдския проблем, а напротив, засилва се етническото противопоставяне и вътрешното напрежение в страната. Кюрдският проблем и въпросът за човешките права в Турция са основна преграда по пътя й към ЕС.

31 В съвременните условия турското разузнаване продължава да изпълнява задачи, произтичащи от функцията му за информационно обезпечаване на държавното ръководство по отношение на политическите, икономическите и социалните процеси в България. Изменените външнополитически условия и сходните интереси на двете държави като страни – членки на НАТО, както и приемането ни в ЕС, наложиха съществени промени в задачите от групата на непосредственото въздействие на разузнаването по отношение на България. Тези промени произтичат от факта, че Турция е заинтересувана от по-бързата адаптация на България в НАТО, от осигуряването на работа и повишаване на жизнения стандарт на турското население у нас и спиране на продължаващия изселнически процес, обусловен от тежкото икономическо положение на българските турци. Като специфична задача на МИТ може да се посочи въздействието върху държавни органи, политически и обществени лидери в България за забрана на организирана дейност на кюрдите у нас, представяйки кюрдските културни и землячески организации като прикрития на кюрдски екстремисти и терористи. Турското разузнаване използва активно местното население от турски произход за изграждане на агентурни мрежи у нас чрез разширяване на търговските отношения, икономическия и транспортно-туристическия обмен.

32 Важен елемент в политиката на Турция спрямо България и българските мюсюлмани е отношението към ДПС и възможността тази политическа организация да защитава техните проблеми. Турцизирането на българомохамеданите се явява елемент от реализацията на замислите на Турция за налагане на влияние на Балканите. Гърция и Турция продължават вековното си противоборство. Нерешеният кипърски въпрос остава най-болното място в турско-гръцките отношения. Решението на Гърция за разширяване на гръцките териториални води на 12 мили и наличието на турско малцинство в Западна Тракия и гръцко – в Истанбул, са също конфликтни точки от историята. С разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия се появяват и нови горещи точки в отношенията между двете страни, изразяващи се основно в съперничество и съревнование за налагане на политическо, военно и икономическо лидерство на Балканите. Русия заема особено място в дейността на МИТ. Руските специални служби разиграват картата на сепаратизма в Турция, поддържайки кюрдите. През 1947 г. с помощта на руските специални служби от кюрдско население е сформирана специална бригада за диверсионни операции в Близкия изток. В продължение на години кюрдското движение се използва за конфронтация със Запада.

33 Идеята за създаването на Кюрдска република позволява воденето на политика, свързана с отслабване на британските и американските позиции в Близкия изток. Като продължение на водената политика днес главен враг на кюрдите е Турция. В отговор турските специални служби в рамките на пантюркската идея поддържат чеченските сепаратисти както по време на първата, така и на втората чеченска война. Със своята външна политика и стратегически цели Турция ясно очертава стремежа си за изграждане на така наречения зелен коридор – Турция – България – Македония – Косово – Албания – Босна и Херцеговина. Това ще бъде турският транспортен коридор от Средна Азия до Европа. Той може да бъде продължен от Закавказието – Азербайджан, Грузия, Туркмения, Узбекистан, с което на картата на Евразия отчетливо изпъкват границите на Османската империя.