Готфрид Вилхелм фон Лайбниц

Презентация по темата: "Готфрид Вилхелм фон Лайбниц"— Препис на презентация:

1 Готфрид Вилхелм фон Лайбниц
Съдържание: -Биография -Лайбниц и математиката

2 Биография Лайбниц е роден на 1 юли 1646 г. в Лайпциг (Германия), в семейството на професора по етика от Лайпцигския университет Фридрих Лайбниц и неговата жена Катерина Шмюк. Бащата умира рано и оставя на 8-годишния си син богатата си лична библиотека. Свободният достъп до книгите и вроденият талант позволяват на младия Лайбниц на 12 години да изучава самостоятелно латински и гръцки език.

3 Следва философия от 1661 г. в Лайпцигския университет, а от 1664 г
Следва философия от 1661 г. в Лайпцигския университет, а от 1664 г. изучава право и защитава докторска дисертация през 1667 г. в Алтдорф край Нюрнберг. Математика изучава в Йенския университет. В Нюрнберг се запознава с един бивш министър на курфюрста на Майнц, следва го в Хесен и е въвлечен активно в литературата. С политическа мисия, възложена му от курфюрста, през 1672 г. заминава за Париж. Успоредно с политическите си задачи тук Лайбниц се занимава главно с математика. През 1673 г. за първи път посещава Лондон и малко по-късно става член на Лондонското кралско дружество. Формула на Лайбниц

4 През периода г. той се преселва в Хановер, където е придворен библиотекар и таен съветник по правни въпроси на хановерския херцог. От 1687 до 1690 г. пътува из Германия и Италия, за да издирва архивни материали за Велфите, чиято история му е възложена. След 1700 г. се задържа главно в Берлин и Виена. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 февруари 1716 г. в Хановер, Германия.

5 Лайбниц и математиката
Основните математически постижения на Лайбниц са в областта на математическия анализ и на формализирането на математиката. В лайпцигските "Acta eruditorum" публикува разработеното от него диференциално смятане през 1684 г., а интегралното смятане - през 1686 г. Първата работа съдържа знаците за диференциране, правила за диференциране, твърдения за екстремумите и инфлексните точки. Втората работа съдържа знака за интеграл.

6 Лайбниц разработва правилата за диференциране на сума, разлика, произведение, степен, функция от функция, дава дефиниции за екстремни точки и точки на прекъсване, установява взаимно обратния характер на основните операции в анализа - диференцирането и интегрирането. Негова е формулата за многократно диференциране на произведение - формула на Лайбниц. Той дава и правила за диференциране на редица важни трансцендентни функции. Поставя основите на теорията на редовете и на теорията на диференциалните уравнения. Той внася в анализа широко употребяваните днес термини: функция, диференциал, диференциално уравнение, алгоритъм, абсциса, ордината и др. Той е и един от основоположниците на математическата логика и счита, че с нейна помощ може да се изгради универсалната математика.

7 Изработено от: Пламена и Мариела XI ”б”