Презентацията се зарежда. Моля, изчакайте

Презентацията се зарежда. Моля, изчакайте

Движение за независима българска църква

Сходни презентации


Презентация по темата: "Движение за независима българска църква "— Препис на презентация:

1

2 Движение за независима българска църква 1. Начало на българо – гръцкия църковен конфликт. 2. Първи успехи. 3. Българската екзархия.

3 1. Начало на българо – гръцкия църковен конфликт. Църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Пловдив През първите векове на османското владичество не съществува противоречие между българи и гърци. Конфликтът между тях възниква през първата половина на ХIХ век. Поели по пътя на националното възраждане, българите вече са постигнали определени резултати в развитието си. Те започват да изразяват открито недоволство от събираните високи данъци и такси от гръцкото висше духовенство.

4 Някои владици не позволяват да се служи на български в църквите, често те самите не говорят езика на хората, които трябва да напътстват. За да постигнат своите цели, гръцките духовници насъскват османските власти срещу по – будните българи. Конфликтът се задълбочава след 1830 г., когато е създадена самостоятелната гръцка държава. Цариградската патриаршия провежда активна политика в изпълнение на гръцките интереси, които вече се различават от тези на останалите под нейно разпореждане християни. (Кога интересите на всички християни в Османската империя съвпадат напълно?) Злоупотребите и насилията предизвикват бурно недоволство у българите. Издигат се искания в земите с българско население да се назначават за владици българи. През 1824 г. богатият врачански търговец Димитраки Хаджитошев

5 започва борба за отстраняване на гръцкия митрополит Методий и замяната му с българин. Срещу гръцките владици се изправя населението и в други градове в Западна България и Македония. През 1838 г. в Търново избухват яростни сблъсъци между българите, които искат гръцкия владика Панарет да бъде заменен с българския просветител и обичан духовник Неофит БозвелиНеофит Бозвели. Българите се обръщат за съдействие към османските власти. През 1839 г. се издава „Гюлхански хатишериф“ – султански указ, с който се признават равни права на всички поданици на империята. Въпреки че това остава само на хартия и промяна в положението на християнскито население не настъпва, документът дава Димитраки Хаджитошев

6 основания да се издигнат определени искания. Едно от тях е смяната на владиката Панарет. Високата порта не удовлетворява искането. Протестите не престават. Борбата против гръцкото духовенство става масова и повсеместна. Това е една от най–големите мирни битки на българите през Възраждането. Хилендарски манастирНеофит Бозвели

7 2. Първи успехи. Начело на борбата за независима църква застава енергичният и способен Неофит Бозвели. Той заминава за Цариград, където по това време живеят много българи. Среща се с Иларион Макариополски и заедно подемат организирани действия за постигане на успех в борбата. През 1844 г. подават до Високата порта две прошения, в които се съдържат българските искания. По същество те представяват програма за църковнонационална независимост. Цариградската партиаршия отхвърля напълно исканията за промени. Иларион Макариополски Разгледайте исканията, подадени до Високата порта. Защо те обезпокояват Патриаршията?

8 Наклеветени пред властите, че са опасни бунтовници, двамата водачи са арестувани и заточени в Света гора, където през 1848 г. умира Неофит Бозвели. Иларион Макариополски Иларион Макариополски е освободен и се завръща в Цариград. Тук той разгръща още по-активна дейност. Избран е за духовен глава на цариградските българи. Хилендарският манастир в Света гора, където били заточени Бозвели и Макариополски

9 Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, водачи на българския народ в църковните борби, първо българско църковно ръководство. Портрет върху фасадата на сградата на Св. Синод, София

10 През 1849 г. българите получават със специален ферман правото да имат своя църковна община в Цариград. Това е първият документ, в който се признават българите за отделен народ в империята. Започва издаването на „Цариградски вестник“. Вестникът е основан от Иван Богоров след спирането на „Български орел “. След 1850 г. негов главен редактор е Александър Екзарх

11 Българите издигат свой храм на земя, дарена от Стефан Богориди, внук на Софроний Врачански. В негова чест църквата е наречена „Св. Стефан“. По този начин възниква ръководен център, около който се обединяват българите в усилията си да постигнат победа в църковната борба. Изграждането на първата (дървена) църква „Св. Стефан“ Желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград

12 През 1856 г. е издаден нов реформен акт – Хатихумаюн. Той провъзгласява равенство на всички поданици на султана и религиозна свобода. (Какво провъзгласява Гюлханскияя харишериф?) И този документ, по подобие на предишния, не променя положението на българите. Облягайки се на Хатихумаюна, българите активизират борбата. Изпращат се писма до правителството с настояване за определяне на българско църковно началство. В много градове гръцките владици са прогонени от местното население, което категорично отказва да плаща църковния данък. Цялата дейност в този период се ръководи от цариградската църковна община, в която видно място заемат Петко Славейков, Гаврил Кръстевич, Александър Екзарх.

13 3. Българската екзархия. На 3 април 1860 г. на най- големия църковен празник Великден Иларион Макариополски по време на литургията не споменава името на партиарха. По същество този акт, наречен „Българския Великден“, представлява отхвърляне властта на гръцката партиаршия. До окончателното уреждане на конфликта изминават още 10 години. На 28 февруари 1870 г. султан Абдул Асиз издава ферман за създаване на Българска екзархия. Тя обхваща почти всички земи български земи. На църковен събор е избран първият български екзарх Антим I. По този начин официално е призната българската национална общност в рамките на Османската империя.

14 Ферман за създаване на Българска екзархия Разгледайте историческия документ „Ферман за създаване на Българска екзархия“ (вградения файл). Обърнете внимание на член 10. Посочете на картата кои земи обхваща Българската екзархия.картата

15 Делегатите на Първия църковно-народен събор в Цариград, 1871 г. Короната на екзарх Антим I

16 Посочете причините за борбата за църковна независимост. Кои са причините за влошаването на отношенията между Цариградската партиаршия и българите? Какви искания поставят българите пред Патриаршията? Защо център на църковните борби става Цариград? Обяснете какво е значението на създаването на Българската екзархия.

17 Из Изложение на Неофит Бозвели до Високата порта от 1844 г. “…Митрополитите купуват от Патриаршията своята митрополия, поради което задлъжняват на сарафите, например търновският митрополит задлъжнял 800 хиляди пиастри, за да плати митрополията си на Патриаршията и на логотетите: за да съберат тези пари, те угнетяват народа и хвърлят всичко върху Високата порта. И това се върши днес, във време, когато пашите вече не смеят да купуват своите санджаци. Тази мъдра мярка би могла да бъде приложена от Високата порта към християните (архиереите), за да бъдат премахнати гибелните последици от гръцката политика….” Прочетете документа. ●Каквъв е по вид ? ●Кога е създаден?● Защо Неофит Бозвели превежда тези примери пред Високата порта?●Как бихте определили политиката на Цариградската патриаршия?

18 Кога се поставя началото на църковнонационалното движение? А) на 28 февруари с издаването на Ферман за създаване на Българска екзархия; Б) на 3 април 1860 г. с „Великденската акция“; В) през 1824 г. във Враца се прави опит за изгонване на гръцкия владика. Кой е първия български екзарх? Неофит Бозвели Иларион Макариополски Антим I Антим I Авксентий Велешки

19 С името на кой български духовник свързвате Великденската акция от 3 април 1860 г.? А) Неофит Бозвели; Б) Иларион Макариополски; В) Антим I; Г) Паисий Пловдивски. Кое твърдение за църковно – националното движение НЕ Е вярно? А) Борбата се води с мирни средства; Б) Център на борбата става Цариград – там живеят много влиятелни българи; В) Победата е спечелена след въоръжено въстание.

20 Върху линията на времето нанесете основните събития, свързани с движението за самостоятелна българска църква. 1820 г. 1840 г. 1860 г. 1880 г. 1830 г. 1850 г. 1870 г. Кой град става ръководен център на църковната борба? Враца Цари- град Цари- град Пловдив Търново

21 Вижте филмчетата „Зов за помощ на България“ и „Борецът за църковна свобода Иларион Макариополски“. Направете характеристика на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски ( по избор).„Зов за помощ на България“ „Борецът за църковна свобода Иларион Макариополски“ Вижте филмчето „Българският великден“. Какво е значението на движението за независима българска църква?„Българският великден“. Проследете църковното движение: – причини; – първи прояви; – водачи; – програма (искания); – първи успехи; – създаване на Българската екзархия.

22 Неофит Хилендарски Бозвели 1785 г. – 4.VI.1848 г. Роден е в Котел през 1785 г. Замонашава се в Хилендарския манастир. Пътува като таксидиот и в Свищов се отдава на книжовна и просветна дейност. Реализира педагогическите си идеи в помагала.След като се установява в Търново, българите правят опит да го поставят за владика на мястото на гръцкия, но не успяват. Бозвели е заточен за неподчинение в Света гора. След изтичане на наказанието заминава за Цариград. Оттук продължава борбата срещу Патриаршията. Заради дейността му и нападките срещу нея е заточен повторно в Света гора при много тежки условия. През 1846 г. на­ пис­ва най – популярната си кни­га „Плач бед­ния Мати Бол­га­рии” (Ма­ти Бол­га­рия). Смъртта му на 4 юли 1848 г. нанася тежък удар върху църковнонационалната борба.

23 Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Мохайловски) (.IХ.1812 г. – 4.VI.1875г.) Роден Елена. Учи в родния си град, завършва гръцката гимназия в Атина. Близък сподвижник на Неофит Бозвели в борбите за самостоятелна българска църква. Двамата са заточени в Света Гора. След 5 години е освободен и разгръща още по-активна дейност в защита на българските църковни интереси. Ръкоположен за епоскоп, става предстоятел на българската църква в Цариград. На 3 април 1860 г. извърша „Великденската акция“, за което отново е заточен, но в Мала Азия. След учредяване на Българската екзархия е член на Временния екзархийски съвет и първия Свети Синод. Става Търновски митрополит. Създава първото богословско училище – Петропавловска духовна семинария.

24 Програмни искания 1. Да се заменят гръцките владици в българските земи с български. 2. Богослужението да се води на български език. 3. Владиците да получават точно определено възнаграждение. 4. Български църковни представители да защитават българските интереси при Високата порта в Цариград. 5. Българите да получат разрешение за построяване на свой храм и за издаване на вестник в Цариград.

25 По какъв начин Хатишерифът и Хатихумаюнът оказват влияние върху борбите на българите за църковна независмимост?

26 Борба за самостоятелна църква

27 Хронология на събитията 1824 г. – Врачански събития 1839 г. – провъзгласяване на Гюлханския хатишериф 1841 г. – Патриаршията заточва Неофит Бозвели в Атон. 1844 г. – първи програмни документи на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски 1848 г. – Неофит Бозвели умира 1849 г. – ферман за създаване на българска църковна община в Цариград 1856 г. – провъзгласяване на Хатихумаюна 3 април 1860 г. – Великденска акция в Цариград 28 февруари 1870 г. – издаване на султанския ферман за Българската екзархия


Изтегли ppt "Движение за независима българска църква "

Сходни презентации


Реклама от Google