РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

Презентация по темата: "РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ"— Препис на презентация:

1 РАННОТО ДЕТСКО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
Изследване на системите подкрепящи ранното детско развитие, взаимовръзките и взаимодействието между тях и с родителите Реализирано като част от проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“ с финансовата подкрепа на

2 Заключения и препоръки от изследването
Социалната система в подкрепа на децата в ранна възраст и семействата им Заключения и препоръки от изследването

3 Преглед на нормативно-политическата рамка за ранно детско развитие в социалната сфера
Политиките за децата и семейството в социалната сфера имат многостранен характер предполагат поставянето на взаимосвързани цели и развитие на комплексни мерки

4 Закон за закрила на детето (ЗЗД)
Голяма част от децата остават извън фокуса на общата политика в социалната сфера Детето е правен субект Детето има право да живее със своите родители Приоритет имат контролиращите и третиращите подходи Мерки се предприемат след проявата на проблеми

5 Закон за социално подпомагане (ЗСП)
социални помощи липсва идеята за социални услуги в общността и в специализирани институции семейно-ориентиран подход

6 Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП)
социално включване на децата с увреждания липсва диференциация на предлаганите услуги според възрастта на децата, както и комплексни социални услуги система за гарантиране на качество в различните региони

7 ЗЗД, ЗСП, ППЗСП, Закон за социалните помощи за деца
Липсват сегментирани мерки, отнасящи се специално към възрастовата група на децата под 7-годишна възраст Не формулират насоки за развитие на родителските умения и за провеждане на семейно-ориентиран подход и политики Финансовото подпомагането не се разглежда като част от цялостен подход на подкрепа на детето и семейството, което води до ниска ефективност на паричните помощи с оглед преодоляване на проблема с бедността В нормативната рамка

8 Преглед на системата от услуги в социалната сфера
социални услуги от резидентен тип: Дом за деца лишени от родителски грижи специализирани институции в общността Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания Личен асистент в домашна среда Център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания Социален асистент Дневни центрове Кризисен център Приемна грижа за деца и/или младежи с увреждания Приют Център за обществена подкрепа за деца и/или младежи с тежки множествени увреждания Звено „Майка и бебе“ Център за работа с деца на улицата за деца и младежи с увреждания - седмична грижа Център за социална рехабилитация и интеграция

9 Преглед на системата от услуги в социалната сфера
Преглед на системата от услуги в социалната сфера Макар че някои от социалните услуги са отворени за деца от ранна възраст, предимно в периода от 3 до 7 години, те са силно диференцирани, т.е. ползват се след изявен риск за детето. Липсват масово достъпни универсални услуги, насочени към насърчаване на цялостното развитие на детето и превенция на рисковете.

10 Препоръки произлизащи от изследването към социалната система:
Осигуряване на достъп до социални услуги за деца със специални потребности в ранна възраст и техните семейства, с цел ефективно предотвратяване и ограничаване на рисковете за развитието на децата. Закриване на специализираните институции и недопускане на пренасяне на институционалния модел на грижа към услугите възникващи като тяхна алтернатива. Насочване на процеса на деинституционализация основно към първична превенция и подкрепа на биологичното семейство, създавайки мрежа от подкрепящи услуги. Стимулиране чрез законодателни и данъчни мерки работодателите, наемащи родители с малки деца, да осигуряват гъвкаво работно време, ползване на отпуски при болест на детето и на почивки.

11 Препоръки произлизащи от изследването към социалната система:
Стимулиране на проактивната роля на бащите в отглеждането на малките деца чрез провеждане на обществени кампании за споделено родителство, навлизане на повече мъже в помагащите и педагогическите професии и други целенасочени мерки. Ž Активизиране участието на родителите в мониторинг на качеството и в управлението на социалните услуги чрез участия в обществени съвети и ежегодни проучвания. Ž Въвеждане на методи и механизми за ранно разпознаване на трудности и забавяния в развитието на детето в социалните услуги.

12 Препоръки произлизащи от изследването към социалната система:
Ž Въвеждане на конкретни стандарти за семейно-ориентиран подход в социалните услуги, които стъпват на съществуващите добри практики и на международните стандарти, и включване на тази тема в обучението на професионалистите. Ž Регулярни участия на професионалистите, работещи в социалните услуги, в обучителни курсове за развитие на знанията и уменията, вкл. в областта на ранното детско развитие. Ž Друго (моля посочете): Ако имате друга препоръка може да я запишете на листче и го залепете, за да я вземем предвид при представянето на работата на панела в пленарната зала.

13 Проучване на нагласите на родителите относно социалните, образователните и здравните грижи за децата от 0 до 7 години в България * Период на провеждане на изследването: м. февруари 2017 г. * Метод на регистрация: онлайн анкета – 748 лица попълнили /98% жени и 2% - мъже/ * Критерий за подбор на участниците в изследването: родители (майки и бащи), които имат поне едно дете на възраст от 0 до 10 г., т.е. са бивши или настоящи ползватели на услуги за деца от 0 до 7 г. * Въпросникът включва четири раздела: 1. здравни услуги и грижи за бременните и малките деца; 2. отглеждане, ранно обучение и предучилищно образование на децата; 3. семейни помощи и социални услуги; 4. демографски блок. * Социално-демографски профил на анкетираните: * Онлайн проучването представя мнения на високообразовани родители -81% (най-вече майки), живеещи в столицата -50% или големите градове, с доходи около или над средния за страната /42% доход между 400 и 800 лв/, които най-често работят или са в отпуск по майчинство. * Преобладават респондентите, които имат едно дете – малко над половината (53%), с две деца са 42%, а с три и повече деца са малко над 5% от респондентите.

14 Нагласи към приоритетите на семейната политика и семейните помощи

15 Приоритети на семейната политика в България (%)
Родителски отпуск и/или социални услуги? Детските надбавки – доходен критерий или за всички? Приоритети на семейната политика в България (%) Кое от следните твърдения относно детските надбавки е най-близко до Вашето мнение? (%)

16 Нагласи към отпуска по бащинство
В законодателството на някои страни съществува т. нар. „бащина квота” от родителския отпуск. Според Вас, необходима ли е такава мярка за България?

17 Нагласи към отпуска за гледане на болно дете
Случвало ли се е Вашият работодател да не Ви разреши ползването на полагащия Ви се по закон отпуск за гледане на болно дете? (%) Ако детето Ви се разболее, имате ли притеснения да вземете полагащия Ви се по закон отпуск за гледане на болно дете? (%)

18 НАГЛАСИ НА РОДИТЕЛИТЕ КЪМ СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

19 Нагласи към социалните услуги - обхват
Използвали ли сте някакъв вид социална услуга в помощ на Вашето дете? (%) Какъв вид услуги сте ползвали, ползвате за Вашето дете? (%)

20 Оценка на ефективността на ползваните социални услуги
Под каква форма е организирана услугата? До каква степен социалната услуга, която ползвате, помогна на Вашето дете да се справи с проблема? (%)

21 Изводи относно нагласите на родителите към социалните услуги
По-голямата част от родителите /около 60%/, които са ползвали социални услуги за децата си, са доволни от качеството: Предложенията на родителите за подобряване в сферата на социалните услуги са: достъп до услугата по отношение на специалистите – квалификация, по- мотивирано и ангажирано отношение; „повече специалисти“, „повече ресурсни учители“, „безусловна любов към децата“, „да не се меркантилизират“, „по-добро отношение към децата и родителите“, „по-високо ниво на специалистите обвързано с дстойното им заплащане“ условия, вкл. материални квалификация на специалистите включване на родителите в услугата психологическа подкрепа по отношение на обхвата, достъпността и материалната база – повече и по-достъпни услуги, по-добра материална база - „по-бързи процедури и набор от документи без излишно връщане“, „достъпност и за малките населени места“ 30-50% от родителите имат известни резерви към различни елементи от качеството на услугата. по-активно включване на родителите – екипност и съгласуваност между родителите и специалистите- „по-добро отношение към родителите“, „психологическа подкрепа за родителите“ Немалка част от родителите – до 30% - изразяват дистанцирано отношение към услугата.