ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

Презентация по темата: "ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ"— Препис на презентация:

1 ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
Урок № 17 начало план на урока ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ за ДЕВЕТИ клас 1 2 3 4 доку- менти изобра- жения 9.клас изобра- жения Филм слайд № 1

2 Международните отношения (1919-1929)
Раздел: Светът от Първата световна война до 1945 г. Урок № 17 Международните отношения ( ) начало план на урока 1 2 3 1. Недоволните победители 2. Обществото на народите 3. Германия между договора на Рапало и плана „Дауес“ 4. Нормализацията и разоръжаването 4 доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Речник: „Малка антанта”, „Санитарен кордон” , Плебисцит, Мандатна система, Договор от Рапало, Мораториум, Арбитраж, План „Дауес“, Пакт „Бриан-Келог“. слайд № 2

3 1. Недоволните победители .
A. Провала на Уилсън Стратегията на президент Уилсън за активно участие на САЩ в международната политика претърпява поражение. Сенатът отказва да ратифицира Версайския договор и Устава на Обществото на народите. Според изолационистите контролът над Западното полукълбо достатъчен товар за САЩ. Урок № 17 начало план на урока 1 Б. Международните отношения Оттеглянето на САЩ тревожи Франция, която разчита, че военното сътрудничество ще се пренесе в мирно време като гаранция срещу нова германска заплаха. Великобритания се връща към ролята на балансьор: нор- мализира отношенията с Германия и се застъпва за смекча- ването на условията на мира. В тази ситуация Франция изгражда система от съюзи на Изток, в която мястото на Русия е заето от новите държави. Тя подписва договори с Полша и съюзените в т. нар. „Мал- ка антанта” Чехословакия, Румъния и Сърбо-хърватско- словенско царство. От новите държави се очаква да бъдат „санитарен кордон” пред болшевизма, да възпират Герма- ния и да не допускат възраждане на Австрия, Унгария и България. Недоволни от новия ред са Италия и Гърция. Италианците настояват да владеят гр. Фиуме (дн. Риека) и го получават. Гърция започва и губи войната с Османската империя (1919- 1922) за малоазийските територии. 2 3 4 Томас Удроу Уилсън( ) е 28-ят президент на САЩ( ) доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 3 Малка Антанта

4 2. Обществото на народите
A. Пропуски и цел на ОН Главната задача на ОН е да изгради мирен свят, като не допусне но- ви войни. Уставът му дава широки правомощия да резрешава спорове между суверенни държави. В него обаче има и важни пропуски. ОН не може да действа ефективно, преди войната да е официално обявена. Ако няма съгласието между страните членки как да се реши даден колфликт, те са свободни да действат самостоятелно. ОН няма право да се меси във вътрешните работи на държавите и не може да за- щити своя членка в партизанска война, зад която се крие външна намеса. Урок № 17 начало план на урока 1 2 3 Общество на народите Б. Великите сили със спциален статут Макар и организацията да е основана на принципа на равноправието, великите сили се ползват със специален статус. Те често злоупотребяват с него и не отнасят до арбитража на Общест- вото споровеве, засягащи техните интереси. На ОН са поверени още администратирането на гр. Данциг, провеждане- на плебицити, спазването на правата на малцинствата, контролът на мандатната система. 4 В. Органите и организациите на Обществото Обществото работи добре чрез помощните си органи и организации. Международната организация по труда събира данни за условия- та на труд и работи за тяхното подобряване. Здравната организация прави имунизации срещу смъртни болести, бори се с проституцията, разпространението на опиум и робството. Комисията за бежанците подпомага хората принудени да напуснат родните си места. Победените държави също са приети за членове на ОН: България 1920, Германия 1926 г. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Филм слайд № 4 Карикатура усмиваща обществото на народите

5 3. Германия между договора на Рапало и плана „ Дауес“
A. Договора от Рапало В търсене на път за излизане от изолацията Германия преоткрива като съюзник Русия. През пролетта на 1922 г. двете страни подписват Договора от Рапало, с който се отказват от всякакви притенции една към друга. Възста- новяването на връзката със западните демокрации е по- трудно. Проблемът с репарациите се превръща в „минно поле” на разбирателството на Европа. Германия не получава временен мораториум и през 1923 г. обявява , че не може да изплаща задълженията си. В отговор на това френско- белгийски части окупират Руската област. Германия е обхваната от хиперинфлация, а Франция изразходва допълнителни средства. Урок № 17 начало план на урока 1 2 3 Подписване на договора в Рапало. Канцлврът на Германия Йозеф Бирт (вторият вляво) с Леонид Красин, Георгий Чичерин и Адолф Жофе от руска страна 4 Б. Плана „Дауес“ През 1924 г. САЩ предлага плана „Дауес”, който внася успокоение. Той предвижда германските плащания да се отсрочат за по-дълъг период, да се отпуснат заеми и да се стабилизира валутата на Германия, икономиката и да се контролира от САЩ и Великобритания, както и да се прекрати окупацията на Рур. Планът създава условия за възстановяване на военния потенциал на Германия, остслабва позицията на Франция и засилва ролята на САЩ чрез отпуснатите от американски банки заем от 800 милиона щатски долари. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Филм слайд № 5 Плана „Дауес“, обяснен

6 4. Нормализацията и разоръжаването
A. Преговорите между Франция и Германия. Договорът от Локарно През втората половина на 20-те години в международните отношения настъпва нормализация. Началото и е поставено от конференцията в Локарно през 1925 г. Притеснена от възстановяването на Германия, Франция отново търси гаранция за своята сигурност. Този път сама- та Германия е готова да и го даде. Желанието на французите Германия да гаранитира и източната си граница не среща разбиране. Чехословакия и Полша, в която живеят милиони германци, се оказват по-слабо защитени от герман- ски ревизионизъм. Въведена е забрана за използване на химическо оръжие. Урок № 17 начало план на урока 1 Сградата в Локарно, в която са сключени споразуменията. 2 3 4 Б. Пакта „Бриан-Келог“ поставя войната извън закона През август 1928 г. Франция и САЩ подписват договор за отказване от войната като средство на държавната политика, известен като Пакт „Бриан-Келог”. Това международно споразумение, инициатива на френския външен министър Аристид Бриан и държавния секретар на САЩ Франк Келог, е подкрепено от общо 62 държави, между които и България. Те декларират, че в разрешаването на конфликта от всякакъв харак- тер ще използват единствено мирни средства. Разногласията в лагера на победителите, изоставането на процеса на разоръжаване и липсата на отказ от политиката на реваншизъм в Германия превръщат 20-те години на ХХ векв кратък пероид на илюзорна сигурност. Договор за отказване от войната – Пакта „Бриан-Келог“ доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 6 Аристид Бриан (вляво) и Франк Келог(вдясно)

7 Документи: Функции на Обществото на народите
Чл. 8 Намаляване на националните въоръжения: Чл. 10 ОН признава политическата независимост и териториалната цялост на страните членки. Задължават се да вземат ефикасни мерки за запазване на мира между народите. Чл. 11 Страните членки оведомяват ОН за проблеми, които могат да застрашат мира. Чл. 12 Споровето подлежат на Арбитража на ОН. Чл. 13 Страните изпълняват решенията на Съвета или Постоянния съд. Чл. 15 Съветът може да разследва дори ако спорът не е отнесен към организация. Чл. 16 Войната срещу една страна членка е война срещу всички: Чл. 17 ОН може да се намесва в споровете между страни, които не членуват в организацията По „ Устъв на Обществото на народите”, Париж, 28 юни 1919 Урок № 17 начало план на урока 1 2 3 4 Работата на помощните организации Изследователят на протоколите от заседанията на Съвета и програмата на първата сесия на Събранието е впречатлен от факта, че политическите въпроси, които предствавляваха същността на Парижката конференция: Отстъпват пред общите проблеми на човешкото добруване. Администрацията на Обществото не се интересува от граници и обезщетения, а от храна, въглища и здравеопазване. Нейната задача не бе защитата на правата и привилегиите на победителите, а намиране и прилагане на онези мерки, които щяха да съживят опустошения свят. Реймънт Фосдик, президент на Фондация „Рокфелер”, юни 1920г. Уловките на Споразумението от Локарно ( Рейнски гаранционен пакт) Пактът е преветстван с огромно облекчение... Но след ликуването никой не отчита, че държавниците са се откронили от истинските си проблеми. Локарно не толкова умиротворява Европа, колкото очертава следващите бойни полета. След Германия формално признава своите западни граници... става ясно, че Версайския договор се е оказал неспособен да наложи мирните условия на победителите и че Германия получава възможност спазва само онези условия, които сметне за добре да преутвърди. Хенри Кисинджър „Дипломацията” , 1997г. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 7

8 Документи: Сближаването на Германия с Русия
След Договора от Рапало от 16 април 1922г. Над 2000 немски инженери и техници започнаха работа в съветската идустрия. Самолетостроителната фирма „ Юнкерс” откри завод близо до Москва. „Круп” произвеждаше оръдия във фабрики в Централна Азия. Както Ленин бе предсказал, преследването на печалба ще накара капиталистическите фирми да допринесат за изграждане на съветската икономика. Съветските власти нямаха никакво намерение да им пречат. Питър Бел „Корените на Втората световна война на Европа” 1997г. Б. Отношението към Полша Съществуването на Полща несъвместимо с оценяването на Германия. Тя трябва да изчезне и ще изчезне благодарение на вътрешната нестабилност и на Русия. За Русия Полша дори по-непоносима отколкото за нас. Няма руснак, който да позволи на Полша да съществува... Възстановяването на обширната обща граница между Германия и Русия е предварително условие за възвръщане на силата на двете страни... Ние целим икономоническо, политическо и дори военно укрепване на Русия, като така индиректно укрепваме Германия, защото засилваме възможен бъдещ съюзник... и му помагаме да създаде собствена военна индустрия, от която можем да се ползваме при нужда. Изказване на ген. Фон Зект на съвещание на ръководството на Райхсвера, 11 септември 1922г. Урок № 17 начало план на урока 1 2 3 4 Цели на германската външна политика В непосредствено бъдеще германската политика има три цели: 1. Подходящо за Германия решение на рефарационния въпрос; 2. Защита на онези милиона германци, които сега живеят под чужда власт; 3. Промяна на нашата източна граница; връщане на Данцинг, полския коридор и цяла Горна Силезия... Най-важната ни задача е да освободим германската земя от чуждо господство... Германската политика трябва да е политика на машинации и избягване на фондаментални решения Писмо на Густъв Щреземан до престонаследника, 7 септември 1925г. доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 7

9 Изображения: ... 3 1 2 4 Слайд № 8 Урок № 17 начало план на урока
доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм Слайд № 8

10 Изображения: ... 3 1 2 4 слайд № 9 Урок № 17 начало план на урока
доку- менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 9

11 Вид е оФилм 3 1 2 4 слайд № 10 Урок № 17 начало план на урока доку-
менти изобра- жения изобра- жения Филм слайд № 10