Първи примери на управленската практика:

Презентация по темата: "Първи примери на управленската практика:"— Препис на презентация:

1 2 ТЕМА: УПРАВЛЕНИЕТО КАТО НАУКА И ПРАКТИКА – ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ

2 Първи примери на управленската практика:
Търсят се при древните владетели на Месопотамия, Египет и Китай. Масите започват да се концентрират около една личност, която притежава неограничени права и използва и развива управленския си потенциал за разширяване на своите владения, влияние и власт. Доц. М. Мирчев отбелязва, че през този етап управлението е преминало през пет революционни етапа на развитие:

3 Първата революция Първата революция в развитието на управлението е в Древен Шумер и е предизвикана от появата на писмеността и десетичната сисистема. Шумерите са записвали всякакви факти, правила за държавна и търговска дейност на глинени плочки.

4 Първата революция Питър Дракър отбелязва, че най-добрите мениджъри в историята са били хората, отговарящи за строителството на пирамидите в Египет - египтяните. Те са използвали първата йерархична система на управление, която им позволявала да планират, ръководят и контролират огромни маси хора. Те са създателите на първата многостепенна организационна структура на управление, без която построяването на пирамидите би било невъзможно.

5 Първата революция Римляните – прилагали са се строго централизирано управление, което позволява използване на големи ресурси за постигане на впечатляващи военни резултати и инфраструктурни проекти. Тази управленска революция е известна като религиозно- административна.

6 Първата революция - примери
Историята на човечеството ни дава много примери на талантливи държавници и пълководци, които са постигнали успехи в ръководенето на държавата и управлението на войските: Александър Македонски, Юлий Цезар, Наполеон Бонапарт, Симеон Велики.

7 Втората революция Втората революция вавилонския владетел Хамурапи, който създава система от закони за управление на държавата, регулиращи обществените отношения между различните социални групи на населението. Въз основа на тях се постига светски стил на управление, засилен контрол и отговорност за изпълнение на работите. Втората управленска революция се смята за светско-административна.

8 Третата революция Третата революция в развитието на управлението е известна като производствено-строителна, тъй като тя е била насочена към съединяване на държавните методи на управление с контрола над дейността в сферата на производството и строителството. Тя е настъпила по времето на вавилонския владетел Навуходоносор II ( г. пр.н.е.).

9 Третата революция По-късно древногръцкият философ Сократ ( г. пр.н.е.) формулира принципа на универсалност на управлението. Неговият съвременник, персийският цар Кир, издига идеята за необходимостта от изясняване на причините, които подбуждат хората към действие или, както се казва сега, за мотивация.

10 Четвъртата революция Четвъртата революция в развитието на управлението е свързана със зараждането на капитализма и началото на индустриалния прогрес на европейската цивилизация (XII-XIII век). В резултат настъпва отделянето на мениджърите от собствеността на капитала и появата на професионално управление.

11 Петата революция Петата революция в развитието на управлението (края на XIX и началото на XX век) е известна като бюрократична. Главни резултати от нея са формирането на крупни йерархични управленски структури, разделение на управленския труд, въвеждане на норми и стандарти, установяване на длъжностни характеристики и отговорности на мениджърите.

12 За представяне същността на управлението в неговата еволюция в изложението са разгледани следните школи и подходи. 1. Класическа школа: школа на научното управление; школа на административното управление. 2. Бихевиористка школа. Школа на човешките отношения; Поведенческа школа 3. Количествена школа. 4. Емпирична школа. 5. Системен и кибернетичен подход. 6. Ситуационен подход.

13 Към какво се стреми управлението?
Затворена система Отворена система Към какво се стреми управлението? постигането на целите Рационализъм в I г. Класическа школа Научен мениджмънт Фредерик Тейлър, Гилберт. Гант, Административна теория – Анри Файол, Идеалната бюрокрация – Макс Вебер, Приемането на властта – Честър Бърнард И др. III г.–неокласицизъм Системен подход и кибернетика в управлението на предприятието; Теория за вземане на решения; Количествени методи и изчислителна техника в управлението; Стратегическо планиране; Съобразяване с общите интереси при постигане на целите II – 1960г. – Школа на „човешките отношения“ Мери П.Фолит, Елтън Мейо, Емпирична школа - Пиер Дюпон, Алфред Слоун, Питър Дракър Съвременни теории. Теории „X”,”Y”,”Z” Дъглас Макгрегър IV – до сега -Ситуационен подход-основната му теза е, че не съществува един единствен начин за управление на организацията, а всяка от характеристиките на фирмата може да се променя за да се постигне благоприятното за нея приспособяване към ситуацията

14 1. Историческо развитие на управленската теория 1. 1
1. Историческо развитие на управленската теория 1.1. Класическа школа в управлението (Научен и административен мениджмънт) Повечето от пионерите на управленската наука са в същото време и практикуващи мениджъри (например Фредерик Тейлър и Анри Файол). При извеждането на принципи за управление те използват собствения си опит като ръководител. Целта им е да покажат най - добрия начин за управление. Фредерик Тейлър Анри Файол

15 Класическият подход обръща внимание преди всичко на структурата и дейността на формалната организация. Като фактори, определящи ефективността на организацията, се разглеждат разделението на труда, изглаждането на рационална структура, обхват на контрол и еднотипност на управлението.

16 „Научният мениджмънт” на Тейлър се заключава в разбиване на изпълняваните задачи на по-прости съставни части с помощта на предварителен анализ на работата и извършване на селекция и обучение на работниците за изпълняване на определена дейност по най-ефикасния начин.

17 Класическа школа Класическата школа се развива главно в две направления: Научен мениджмънт ; Административен мениджмънт.

18 Научен мениджмънт Научен мениджмънт – до тогава мениджмънтът като практика е базиран основно на опита, интуицията и здравия разум. Фредерик Тейлър въвежда научния анализ на работния процес с оглед на намиране „на най–добрия начин” за изпълнение на задачата. /1911г./

19 Научен мениджмънт След завършване на средното си образование започва работа като обикновен работник в местната металообработваща компания. След това завършва със степен „Магистър по машиностроене” и в качеството си на дипломиран специалист, той провежда серия от изследвания на технологичните операции.

20 Научен мениджмънт Първите му изследвания са били свързани с анализ на скоростта на рязане на метала с оглед повишаване на производителността на труда. Методите на научното управление на Тейлър са свързани с оптимизиране на времето за изпълнение на производствените задачи, тяхното опростяване и разбиването им на по прости технологични операции.

21 Така те се възлагат на работниците и се следи изпълнението им
Така те се възлагат на работниците и се следи изпълнението им. Тейлър издава своята книга „Принципите на научното управление”, която придобива широка популярност. Неговите принципи започват да се внедряват в много предприятия и те са следните:

22 Принципи на научното управление
1. Намиране на най-добрия начин – анализ на работния процес и научното му изследване чрез хронометриране на операциите и движенията – елиминиране на тези, които не водят до повишаване на производителността.

23 Принципи на научното управление
2. Научен подбор на персонала – съчетаване на физическите данни с изпълняваната работа. Най–важните качества за работника според Тейлър са: възможност да произвежда; здрави мускули; малка уморяемост.

24 Принципи на научното управление
3. Финансово стимулиране – мотивиране на работниците. Въвежда акордната система на заплащане – price – rate – system. 4. Функционално ръководене – отделно мениджъра трябва да отговаря за планиране, управление и оценка на работата – за изпълнение на самата работа (задача). При това работникът ще получава разпореждания от функционалния началник.

25 Фредерик Тейлър е работил с Хенри Гант и създават „Гантовите графици” за календарно планиране и диспечиране на работата. Тейлър изучава мениджмънта от долу на горе по фазите на мениджмънта Горещи последователи на школата на Научното управление са Харингтън Емерсън, Франк и Лилиян Джилберт, Хенри Форд

26 Административен мениджмънт
Административен мениджмънт – насочен към предприятията като цяло, разработват се правила и принципи за мениджърите, които да направят тяхната дейност по–ефективна. Основоположник е Анри Файол, който на 19- годишна възраст се дипломирал като минен инженер.

27 Управленски процес и цикъл – основни функции на управление
Управленски процес и цикъл – основни функции на управление???? – да се доработи Управлението като целенасочено въздействие Същността и съдържанието на основните функции на управление се разкриват от гледна точка на целенасоченото въздействие на управляващата подсистема върху управляваната подсистема, при което може да има два реални варианта на въздействие -– цялата управляваща подсистема да въздейства на цялата управлявана подсистема и част от управляващата подсистема да въздейства върху част от управляваната подсистема. На тази база в управляващата подсистема се разграничават функции на управление, които са форма на проявлението на целенасоченото въздействие върху обекта на управлението. Тези функции са съставни части на процеса на управлението във всички негови равнища на управление. планирането представлява форма на проявление на целенасоченото въздействие върху хора и колективи от хора. То предвижда разработване и осъществяване на цели и задачи в сферата на управлението, а също и определяне на пътищата и средствата за реализиране на плановете за достигане на поставените цели организирането предвижда създаването на нови и подреждането на функциониращи организационни структури за управление като елементи на процеса за реализиране на плановете. мотивирането подтиква към действия, които осигуряват ефективност на дейността на системата за управление контролирането – системно наблюдаване на дейността на хората за разкриване на отклоненията от установените норми и правила, изисквани в процеса на реализация на плановете.

28 Допълнение след СУ – от Уикипедия
Управленски процес и цикъл – основни функции на управление???? – да се доработи Допълнение след СУ – от Уикипедия Управлението като стадий на управленския цикъл Всеки управленски цикъл има някакви времеви граници и се осъществява в последователен стадии, изпълнени с функционално съдържание определяне на целите е условно начало на управленския процес и е първа фаза и основна функция на управлението. Това е стратегическа функция – ядро в управлението. Формулират се цели, които се поставят от висшите равнища на управление на организацията. планирането определя пътищата и средствата за реализирането на поставените цели. В плана поставянето на една цел се реализира чрез изпълнението на десетки планови показатели организирането създава необходимите организационни условия за изпълнение на плана и оттам на целите, или най-кратко процес на усъвършенстване на организацията контролирането е фаза, чрез която се извършва проверка на онова, което е трябвало да се постигне чрез плановите и организационните решения. Чрез него се съпоставя планираното с фактическото състояние на обекта регулирането е фаза, чрез която се преодоляват установените регулационни проблеми на фазата контролиране.

29 Той изучава мениджмънта отгоре на долу по фазите на мениджмънта с наблягане върху общата администрация. Той е един от най-изтъкнатите теоретици и практици на управлението от началото на XX век. В продължение на 30 години е работил като изпълнителен директор на компанията. Когато е поел управлението й тя е била на границата на банкрута и я превръща в една от най-мощните компании във Франция. Тя се е прочула със своите превъзходни административни, технически и научни кадри.

30 Анри Файол въвежда 14 принципа в мениджмънта, като ги разпространява като валидни не само в бизнес организации, но и в правителствени, религиозни и финансови организации. Принципите са следните:

31 I група: Структурни принципи:
1. Разделение на труда –специализация на управленския и изпълнителния труд. Увеличава резултата, опростява задачите. Валиден е за работници и за мениджъри.

32 I група: Структурни принципи:
2. Власт и отговорност - власт на човека, която му дава право да взема решения и да дава заповеди, а отговорните лица трябва да изпълняват заповедта. Властта ражда отговорност.

33 I група: Структурни принципи:
3. Централизация на властта – решенията се вземат на върха на управленската пирамида. Постига се разделение на труда по вертикала.

34 I група: Структурни принципи:
4. Единство в ръководството - наличие на един ръководител и единна програма за всички действия, преследващи обща цел; 5. Единоначалие – заповедите се получават само от един началник и се изпълняват без намесата на други началници;

35 I група: Структурни принципи:
6. Йерархия - изгражда се управленска стълбица, в която всеки нискостоящ управленски орган е подчинен на по-висшестоящ;

36 II група: Процесни принципи
7. Дисциплина – подчинение, усърдие, активност и изразяване на уважение, спазване на писаните правила на трудово поведение; 8. Възнаграждение на персонала – за да се трудят ефективно, работниците трябва да получават справедливо възнаграждение;

37 II група: Процесни принципи
11. Подчиняване на личните интереси на общите интереси на организацията – интересите на организацията имат приоритет пред интересите на работниците и интересите на държавата

38 II група: Процесни принципи
9. Справедливост - съчетаване на доброжелателност с правосъдие, което позволява да се постигне умерена степен на строгост в разпорежданията; Корпоративен дух - управляващите трябва да изграждат хармония и чувство за единство у работниците, да развиват колективен дух и сплотеност.

39 III група: Резултативни принципи
12. Ред - всеки трябва да намери своето място, което да съответства на неговите знания и опит, или координиране на човешки и материални ресурси така, че да има място всичко и всеки да има място в подходящото време, за да бъде постигната максимална ефективност;

40 III група: Резултативни принципи
13. Стабилност на персонала - търсене на постоянство в състава на персонала, предотвратяване на текучеството, дълговременни съглашения и контакти с работниците; отчита се необходимостта от повишаване на стабилността и намаляване на напрежението посредством повишаване на мотивацията.

41 III група: Резултативни принципи
14. Инициатива и творчество - предоставяне на възможности на хората да създават и реализират собствен план от действия във връзка с постигане целите на организацията, свобода на предложенията и лична инициатива;

42 Школа на „Идеалната бюрокрация“
Макс Вебер. Разбирането му е изградено върху няколко основни принципа за управление: йерархия, разчленяване на дейността на елементарни операции, безпристрастност, съответствие между квалификацията на заеманата длъжност, разграничаване на управлението от собствеността, власт на длъжността. Максимилиан Карл Емил Вебер 

43 „Приемането на властта“
Свързващото звено между класическата школа и следващата школа е тезата на Честър Барнърд за „приемането на властта“. Според него организацията се основава на взаимодействие между ръководителите и подчинените. За да изпълнят определена задача, подчинените трябва: да могат да разберат задачата, да считат, че задачата съответства на целта на организацията, да считат, че задачата е съвместима със собствените им интереси, умствено и физически да могат да я изпълнят.

44 2. Бихевиористка школа (от английското behaviour — поведение)
Тук ударението се поставя на значението на човешките отношения и ценности за ефикасна работа и ефективно функциониране на организацията. Представителите на това направление са по-скоро социолози, отколкото практикуващи мениджъри. Първият, който полага основите на концепцията за човешките отношения е „социалния човек” е Елтън Мейо. В последствие неговите идеи се доразвиват от други социални психолози като Маслоу, МакГрегър, Херцберг и Ликерт.

45 Освен на физиологичните и социалните потребности на индивида, те обръщат внимание и на човешките потребности от по-високо ниво – за себеутвърждаване и самоусъвършенстване. Те дават основните насоки на практикуващите мениджъри за мотивиране на служителите, като приемат, че това ще доведе до по-високи резултати в работата.

46 Хоторнови изследвания
Основните положения на доктрината “човешки отношения" са формулирани от Елтьн Мейо в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век. Тогава в американския концерн "Western Electric” в завода в Хоторн се провеждат изследвания, преминали през четири стадия от 1927 до 1932 г. Изследователската група е оглавявана от Елтьн Мейо (професор по социология от Харвардския университет). По време на експеримента се променят условията на труд, продължителността на работа, времето за почивка, заплащането и т.н. на служителите, които се наблюдават. Оказва се, че определяща роля за нарастване на производителността на труда имат междуличностните отношения.

47 Изводи от хоутърнските изследвания:
Когато работят в групи, работниците са по-скоро ръководени от техните желания и стремежи, от колкото от икономически фактори; Важни стимул е те сами да вземат решения относно конкурентната си работа; Когато в/у работата им се обръща по-голямо внимание, те са склонни в по-голяма степен да допринесат за изпълнението на задача.

48 При обсъждането на резултатите от експеримента Елтън Мейо извежда един от основополагащите принципи на всички теории на човешките отношения, а именно принципа на индивидуалните различия. Опитният ръководител признава уникалността на всеки човек. Е. Мейо формулира следните полезни и практични изводи:

49 Индивидите имат уникални нужди, потребности, цели и мотиви
Индивидите имат уникални нужди, потребности, цели и мотиви. Положителната мотивация изисква отношението към сътрудниците да бъде като с личности. Човешките потребности не могат да бъдат прости. Личните или семейните проблеми на сътрудника могат да повлияят неблагоприятно на производителността на работното място.

50 Практиката показва, че връзката между удовлетвореността от работата и производителността не винаги и правопропорционална.

51 Движението “Човешки отношения" получава своето естествено развитие и продължение във вижданията на “поведенческата”школа. Видни основоположници са Ейбрахам Маслоу и Дъглас Макгрегър. През 40-те години Маслоу публикува монография "Теория за йерархията на потребностите”. Там обяснява теорията си, че хората са мотивирани от потребности, които са подредени в йерархия. Основни потребности, които предлага, са: физиологически, сигурност, социални, его, статус, себереализация. След задоволяване на една потребност се поражда желание за задоволяване с потребност от друго, по-високо ниво.

52

53 Количествен подход представителите на количествените методи в управлението са специалисти по изследване на операции. Основната цел е оптимизация на работните операции и производствения процес като цяло. Типичните характеристики са следните: използването на моделирането при решаване на сложни управленски проблеми; развитие и усъвършенстване на количествените методи за изработване и вземане на управленски решения в условията на неопределеност.

54 Емпирична школа: Тази школа е първата, която разглежда управлението и като изкуство. Идеите й са основани на разбирането, че натрупаният практически опит трябва да се изследва и анализира, така че да се формулират конкретни препоръки и правила за управлението в бъдещи периоди. Основните насоки за изучаването на практическата дейност са съдържанието на труда и функциите на ръководителите. Счита се, че успехът в управленската дейност зависи най-вече от таланта, знанията, ръководните умения на мениджърите. Представители на Емпиричната школа са: Пиер Дюпон, Алфред Слоун, Питър Дракър и др.

55 Съвременни теории. Теории “Х” , “У”, “Z”
Теориите  „X”,”Y”,”Z” наречени така от Дъглас Макгрегър отразяват две крайно противоположни по между си обобщаващи теории в съвременната американска наука за управление. В "Човешката страна на предприятието" Макгрегър излага идеи (теории) за мотивите на поведение на управляващите, които определят и стила на ръководство.

56 Според Макгрегър теория "Х" се характеризира с три основни постановки:
хората са мързеливи, те не обичат да се трудят и се стремят да избягват работата, ако това е възможно; трудно могат да бъдат накарани да се трудят; нямат амбиция, не предприемат инициатива, избягват отговорност.

57 Поради това мениджърите трябва да ги заставят да се трудят, като им посочват какво им предстои да правят. Следва да се управлява от позициите на властта, като се осъществява строг контрол върху подчинените. Властта е нужно да се централизира, като преобладават санкциите, а не поощренията. Тази теория се свързва с авторитарния стил на управление. Авторитарните мениджъри централизират колкото се може повече правомощия, структурират работата на подчинените си, не им дават почти никаква свобода за вземане на решения. Управлението е императивно, директивно и налага изисквания за поведение, наложени от горе. Задачите на мениджъра са трудни. Обстановката в организацията става подтискаща а творческата работа почти невъзможна. Понижава се мотивацията на персонала а производителността намалява. Теорията е съвременно изражение и доразвитие на основните идеи на научния мениджмънт.

58 Макгрегър приема теория "Х" за неефективна и обосновава теория "У"
Макгрегър приема теория "Х" за неефективна и обосновава теория "У". Най-общо за нея е, че в основата ú се поставя човешкият фактор. Тя е изградена на базата на следните съждения: човек иска да върши нещо, т.е. работата е естествената му дейност; хората непрекъснато се стремят да учат и да се развиват; на човек му е необходима публична изява и обществено признание; наред с материалните стимули съществено място имат и моралните; човек се стреми да участва при вземането на решения, а оттам и да поема отговорност.

59 Теория "У" се свързва с демократичния стил на управление
Теория "У" се свързва с демократичния стил на управление. Мениджърът използва такива механизми на влияние, които способстват за удовлетворяване на потребностите от принадлежност към организацията, постигане на високи цели, автономност на действие и самоизява на подчинените. При теория „У” се формира организация с висока степен на децентрализация на пълномощията.

60 От 1981 г. е известна и т нар. теория "Z"
издига се тезата, че само ако се поддържа определено равнище на печалба, ще могат да се осъществяват и други цели на фирмата и затова всички трябва да се стремят към постигането на такава печалба; творческите условия за работа водят до повишаване на производителността на труда и печалбата, но човек се стреми да се изяви най – добре пожизнено наемане на персонала, което е свързано с доверието;

61 умело съчетаване на получените знания и придобития опит, тъй като хората преминават през различни структурни звена, за да достигнат до тези, където ще бъдат най – полезни; умерено специализиран път на развитие; системата за атестация се състои в бавно придвижване и хората знаят, че ако се трудят добре, това ще бъде правилно оценено и подходящо възнаградено. Заинтересованост към професионалните и личните проблеми на хората;

62 Максимално запазване на работоспособността на хората чрез усъвършенстване на системата за труд и почивка, на условията за естетизацията на труда и др. Стремеж мениджърът да бъде лидер, като системата на управление не се свързва с властническите правомощия; Групово вземане на решения и колективна отговорност; Неформални механизми на контрол, при които той прераства във взаимен контрол и в самоконтрол; Изключително влияние на групата върху индивида; Взаимно уважение между хората, ангажирани във фирмата Акцент върху дисциплината и организацията на работата; Лоялност към фирмата; Доверие и т.н.

63 Системен подход в управлението
Съвременни схващания Системен подход в управлението Системния подход разглежда предприятието като отворена система с вход (капитал, труд, информация, материали) и изход (информация, продукти, удовлетворени клиенти), които са в непрекъснат оборот.

64 ПРОИЗВОДСТВЕНА СИСТЕМА

65 На входа на системата постъпват необходимите елементи на системата, а именно средства на труда (машини, съоръжения, оборудване), предмети на труда (суровини, материали, полуфабрикати) и човешки ресурси (персонал). Тези елементи се съединяват (трансформират се) и на изхода на системата се получава готов продукт (произвеждат се изделия). Като елемент на производствената система ролята на човешкия фактор (човека) е първостепенна.

66 Подобна аналогия спомага за:
Привличане на вниманието върху аспекти, свързани с динамиката на предприятието Разбиране на подсистемите и необходимостта от съвместяване на техните цели Съсредоточаване на вниманието върху взаимоотношенията както между съставните части на организацията, така и между предприятието и външната среда

67 Ситуационен подход в управлението
Според този подход, нито една теория не може да гарантира постоянна организационна ефективност, а всичко зависи от обстоятелствата. В зависимост от конкретните условия подходящите да организацията структура и управленски стил са различни, т.е. отрича се съществуването на универсален, „най-добър” начин за управление. Ситуационният подход първо, насърчава мениджърите да определят условията на конкретната ситуация и да анализират подходящите за следване алтернативи и второ, увеличава готовността за отреагиране на промените във външната среда.

68 ВЪПРОСИ 1. "Ефектът Хоторн" се отнася до: а) Влиянието на светлината върху производителността на работника б) Влиянието на хронометричните проучвания и анализа на движенията върху крайния резултат в) Ефекта от промяната на заплащането върху изпълнението г) Ефекта от самото проучване

69 2. Като недостатък на поведенческия подход може да се разглежда: а) Съсредоточаването на вниманието върху процеса за вземане на решение б) Пренебрегването на взаимодействието между факторите, влияещи върху работата в) Надценяването на възможностите на планирането г) Надценяването на ролята на информацията

70 3. Фредерик Тейлър предлага техники за: а) Хронометрични проучвания и анализ на движенията б) Диференциране на системата на заплащане според произведеното количество в) Систематична специализация на работата г) Всички споменати по-горе

71 4. Според Тейлър, прилагането на кой от следните подходи ще увеличи желанието за работа на служителите: а) Работа в екип б) Високи заплати в) Разширяване на труда г) Елиминиране на мениджърите

72 5. Според коя от следните теории е наложително набирането на мениджъри да става на базата на тяхната компетентност и рационалност на управлението: а) Системен подход б) Административен мениджмънт в) Школа на човешките отношения г) Поведенческа школа

73 6. Коя от следните теории представлява първия опит за разбиране на индивида и отношението му към работата: а) Административен мениджмънт б) Поведенческа школа в) Ситуационна теория г) Школа на човешките отношения

74 7. Основоположник на теорията на човешките отношения е: а) Мейо б) Тейлър в) Файол г) Маслоу

75 8. Основен недостатък на научния мениджмънт е: а) Не се обръща достатъчно внимание на ефикасността б) Хронометричните проучвания и анализа на движенията са неуместни с управлението в) Социалните и психологическите различия не са взети под внимание г) Прекалено внимание е обърнато на отношението на профсъюзите

76 9. Изследванията Хоторн установиха, че: а) Производителността може да се влияе от различни психологически ефекти б) Въздействията на социалните и психологическите фактори от една страна и на физиологичните от друга върху работата, са съизмерими в) Много от твърденията на Тейлър и Файол се разминават с действитлеността. г) Парите не са единствения мотиватор за работа д) Всички споменати по-горе

77 10. Бащата на научния мениджмънт е: а) Тейлър Фредерикс б) Фредерик Фейлър в) Тредерик Файол г) Фредерик Тейлър

78 11. Една от причините за неприемане на научния мениджмънт е, че: а) се пренебрегват определени фундаментални принципи на обучение б) се разчита прекалено на социални фактори в) работниците извършват и голяма част от обучението самостоятелно г) профсъюзите придобиват голямо влияние

79 12. Резултатите от изследванията Хоторн показват, че ефективния мениджър трябва да: а) преследва на всяка цена ефикасност в работата б) преследва на всяка цена удовлетвореност от работата в) търси баланса между ефикасност и удовлетвореност г) концертира се върху социалните аспекти на работата, като необходимо условие за достигане на максималните резултати

80 13. Кое от следните твърдения е вярно: а) За разлика от Тейлър, Файол обръща повече внимание на операционния мениджмънт б) Файол набляга на планирането, а Тейлър не в) За разлика от Файол, Тейлър не се занимава с висшите управленски равнища г) Работата на Файол придобива широка популярност, а на Тейлър – не

81 14. Кое от следните твърдения може да е направено от Тейлър: а) Задължение на управлението е да разпределя работата и отговорностите между работниците б) Обучението на работниците няма нищо общо с управлението в) Най-добрата система за възнаграждение на служителите е почасова г) Парите не са най- важния мотиватор за работа

82 15. Кое от следните твърдения е вярно: а) Поведенческият подход набляга на индивида и неговите потребности б) Административният мениджмънт набляга на функциите на мениджъра в) Системният подход разглежда зависимостта на организацията от съставните й части и околната среда г) Ситуационният подход обвързва конкретни методи и концепции с определени ситуации д) Всички твърдения са верни

83 16. Най-точно управлението се дефинира като: а) изкуство б) наука в) комплект от универсални принципи г) интуиция д) нито едно от предложените

84 17. Файол набляга на: а) универсалността на управлението б) ситуационния подход в управлението в) уменията за общуване и вземане на решение г) познанията по планиране и икономика

85 18. Коя от следните школи е пионер в изследването на работника и неговите мотиви: а) Административен мениджмънт б) Поведенческа школа в) Научен мениджмънт г) Школа на човешките отношения

86 19. Кое от следните твърдения не е резултат от изследванията Хоторн: а) Стега се до извода, че осветлението не влияе върху производителността б) Материалното стимулиране е най-важния мотивационен фактор за работа в) По-високата производителност на работниците не е в резултат на различната степен на осветеност, а на факта, че са забелязани г) Тези изследвания са първото документирано свидетелство за ролята на психологичните ефекти в работата

87 20. Кой от следните теоретици е познат като „баща на бюрокрацията”: а) Ейбрахам Маслоу б) Анри Файол в) Дъглас МакГрегър г) Макс Вебер

88 21. Кое от следните понятия не е включено сред 14-те принципа на Файол: а) дисциплина б) инициатива в) разделение на целите според тяхната ефикасност г) пълномощия и отговорност

89 22. Кой от принципите на Файол изисква подчинените да бъдат насърчавани да планират и вземат решения: а) верига на командите б) справедливост в) единство на направлението г) инициатива

90 23. Според Анри Файол основните функции на мениджъра са: а) планиране, организиране, работа с персонала, ръководене и контролиране б) планиране, организиране, ръководене, координиране и контролиране в) планиране, организиране, мотивиране, координиране и контролиране г) планиране, организиране, ръководене, мотивиране и контролиране

91 24. Кой от следните принципи Фредерик Тейлър не защитава: а) Верига на командите отгоре на надолу б) Научен подбор на персонала в) Намиране на най-добрия начин за извършване на дадена работа г) Финансово стимулиране на изпълнителя

92 25. Кои от посочените формулировки са характерни за управлението като процес? a) да е налице субект на управлението б) да има обект, върху който може да се въздейства в) да има предварително формулирани цели

93 26. Отговор на въпросите: “Къде се намира организацията в момента?”, “Къде иска да отиде?”, “Как иска да постигне целта?”, дава функцията:………………………………………

94 27. Околната среда се характеризира с:
а) взаимна зависимост между факторите на околната среда б) сложност в) динамичност г) неопределеност

95 28. Кой формулира 5-те функции на управление в организацията
28. Кой формулира 5-те функции на управление в организацията? а) Фредерик Тейлър б) Елтън Мейо в) Анри Файол г) Дъглас Макгрегър

96 29. За коя от функциите на управление важи определението „фаза, чрез която се извършва проверка и се съпоставя планираното с фактическото състояние на организацията”? а) целеполагане б) контролиране в) регулиране

97 30. Коя фаза на управленския цикъл се свързва със създаване на необходимите предпоставки и условия за изпълнение на плана и най-кратко може да се нарече процес на усъвършенстване на организацията? а)целеполагане б) планиране в) организиране г) контролиране д) регулиране

98 31. Избройте трите групи умения, които трябва да притежава всеки мениджър

99 32. Кой автор формулира 10 роли, общи за всички ръководители, които групира и обединява в 3 категории? а) Елтън Мейо б) Хенри Минцбърг в) Фредерик Тейлър г) Дъглас Макгрегър