Project “Risk management for Large Scale Infrastructure

Презентация по темата: "Project “Risk management for Large Scale Infrastructure"— Препис на презентация:

1 Project “Risk management for Large Scale Infrastructure
FINAL CONFERENCE Project “Risk management for Large Scale Infrastructure in the Romania Bulgarian cross border area” Project Code 30 January 2018 Craiova, Romania

2 Project “Risk management for Large Scale Infrastructure
Lessons Learned: Project “Risk management for Large Scale Infrastructure in the Romania Bulgarian cross border area” Bulgarian part д-р инж. Емил Кичев “АЕЦ Козлодуй” ЕАД

3 What do you see? (1/4)

4 What do you see? (2/4)

5 What do you see? (3/4)

6 Einstein: Be careful when using numbers!
“We can't solve problems by using the same kind of thinking we used when we created them.” “Mathematics are well and good but nature keeps dragging us around by the nose.” “God does not care about our mathematical difficulties. He integrates empirically.”

7 Table of contents: Lessons learned
About Large Scale Infrastructures (LSIs) in transboundary Danube region About terms About hazards / risk About tolerability of risk About industries with high risk significance to society About stages and elements of risk management during crisis/accidents About the types of nuclear reactors About the international scale of IAEA for communication About stages of communication during crisis / accidents About the communication plan About Convention of nuclear safety (CNS): NPP accident management and communication Summary

8 Large Scale Infrastructures in the Danube region
103 LSIs 40 energy 24 industrial 15 water supply 24 transport Romania Cernavoda NPP, Constanta County Complex Hydro electric Portile de Fier, Mehedinti County Constanta seaport Giurgiu harbor Calafat harbor Turnu Magurele harbor Zimnicea harbor Calarasi harbor Oltenia harbor Chemical Plants Food industry, Deposit for petroleum, raw materials for agriculture and industry Hospitals, Universities, Large Scale Infrastructure for Research&Development, Other education infrastructures Bulgaria Kozloduy NPP, Vratsa District Ruse harbor Vidin harbor Nikopol harbor Svishtov harbor Silistra harbor Tutrakan harbor Lom harbor Oryanovo harbor Chemical Plants Food industry, Deposit for petroleum, raw materials for agriculture and industry Hospitals, Universities, Large Scale Infrastructure for Research&Development, Other education infrastructures

9 Ключова дума (търсене в Google) Ключова дума (търсене в Google)
Lessons Learned: about information very easy very fast huge amount Ключова дума (търсене в Google) Показан резултат, брой Communication plan 58,800,000 Комуникационен план 85,600 Communication plan during a crisis 1,260,000 Комуникационен план при криза 57,000 Communication plan during accident 4,430,000 Комуникационен план при авария 10,500 Communication plan during nuclear accident 3,720,000 Комуникационен план при ядрена авария 7,540 Комуникационен план, радиационна авария 4,870 Радиационна авария, комуникационен план 5,760 Комуникационен план, ядрена авария 4,620 Ядрена авария, комуникационен план 7,530 Ключова дума (търсене в Google) Показан резултат, брой Risk 925,000,000 Risk management 7,370,000 Risk management and communication 98,000 Risk management and communication training 407,000 Risk Management for Large Scale Infrastructures 1,380,000 Risk Management for Large Scale Infrastructures in the Romanian-Bulgarian Cross-Border Area 88,300 Project „Risk Management for Large Scale Infrastructures in the Romanian-Bulgarian Cross-Border Area“ 1,090 Crisis 432,000,000 Crisis management 359,000 Crisis management training 10,600,000 Crisis management and communication 227,000 Crisis management and communication, training 64,300,000 Society and crisis management 9,230,000 Communication with society during crisis 7,600,000 Communication plan template 3,570,000

10 Lessons Learned: about terms (1/2)
Да говорим на един език При толкова много публикации, улесняват или създават проблеми (шум-сигнал)? Има ли значение на начина на комуникация преди, по време и след криза/аварийна ситуация? Има ли значение формата и вида на плана за комуникация? Влияе ли културата (т.н.”софтуер на ума”) върху реакцията на хората (вземането на решения и изпълнението на дейностите) при такива събития? Ако има, как и в кои области е това влияние?

11 Lessons Learned: about terms (2/2)
„crisis – криза“ (за кризи от военен характер) „emergency – извънредна ситуация“ (за бедствия и аварии) Видове кризи: Военни Нарушаване на обществения ред Финансово-икономически Природни бедствия от земетресения, наводнения, горски и полски пожари, снежни бури, свлачища и срутища, обледявания, бурни ветрове) Бедствия от епидемии и пандемии по хората, животните и растенията Техногенни: Бедствия от промишлени аварии и пожари в обекти, работещи с ядрени, взривоопасни и пожароопасни материали, радиоактивни вещества, промишлени отровни вещества и токсични газове Бедствия от транспортни инциденти - авиационни, железопътни, пътни, морски и речни

12 Lessons Learned: about hazards/risk (1/2)
Рискът никога не равен на нула Колкото и да е малък даден риск, той винаги може да се появи Определен риск е различен за всеки отделен човек (зависи от такива фактори, като възраст, разстояние, физически и умствени способности и други) Източник (природно явление, човешко действие) Получател (отделен човек, дадена група, общество) Относителен (връзка между източника и получателя) Количествен/измерван (смърт, нараняване, пари) Последствия (размер на резултата от последствията) Честота/Вероятност (никога не е равен на нула и колкото и да е малък, винаги може да се появи)

13 Lessons Learned: about hazards/risk (2/2)
Видове риск (спрямо получателя) Индивидуален риск За всеки отделен човек (доброволен) Обществен риск За обществото като цяло (представен като вероятност за голяма авария, водеща до определен брой смъртни случаи и/или наранявания (наложен) Необходимост от остойностяване Загуба на човешки живот Разходите за ликвидиране или ограничаване на последствията Шок, психоза, политически промени

14 Представяне на риска (1/2)
[РИСК] = [вероятност за поява] х [вероятност за последствия (щети/цена)] Размерност [вреда] [събитие] [вреда] = x [единица време] [единица време] [събитие] [ОПАСНОСТ] РИСК = [МЕРКИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ]

15 Представяне на риска (2/2)
ПОСЛЕДСТВИЕ риск СЪБИТИЕ

16 Толерантност към риска
Готовност на човек да живее с даден риск с цел да си осигури определени удобства и да бъде уверен, че поетия риск се контролира правилно

17 Промишлености, значими за индивидуалния и обществения риск (1/2)
Транспорт Химическа промишленост Нефтена и газова промишленост Ядрени централи Отпадъци (радиоактивни и не-радиоактивни) Конструкции (язовири, нефтени платформи) Производство на храни Производство на лекарства

18 Промишлености, значими за индивидуалния и обществения риск (2/2)
ПОСЛЕДСТВИЕ СЪБИТИЕ автомобилни злополуки трудови злополуки железопътни катастрофи самолетни катастрофи аварии в химически заводи скъсване на язовирна стена, ядрена авария загуба на класифицирана информация тероризъм наводнения земетресения изменения в климата неочаквани производствени инциденти

19 Lessons Learned: about risk management Етапи и елементи в управлението на кризи / извънредна ситуация (1/3)

20 Етапи и елементи в управлението на кризи / извънредна ситуация (2/3)
Ръководството на инфраструктурния обект носи правната отговорност за безопасността на персонала и на населението. Хората - в една или друга група, изпълняващи едновременно различни роли, в зависимост от своята „култура“. Всеки човек, група, общност, нация чувства, мисли и действа по различен начин. В същото време ние решаваме едни и същи, подобни и общи проблеми. Природни, финансово-икономически, социално-политически, военни проблеми – извън регионалните и национални граници. Решение –чрез сътрудничество. Само техническо ли? Отчита ли се различието в мисленето на партньорите, различието в „културата“?

21 Lessons Learned: risk management
Етапи и елементи в управлението на кризи / извънредна ситуация (3/3) Скорост на разпространение на информацията при кризи / извънредна ситуация Преди 20 години – 24 часа Преди 10 години – 4 часа Днес (2017) – 4 минути (източник: Covello V., et., Risk Communication: Linking Science and Society, International Experts” Meeting on Radiation Protection after the Fukushima Daiichi Accident: Promoting Confidence and Understanding, Institute for High Concern Communication, 2011 Културата: влияе ли върху комуникацията с обществото при криза / извънредна ситуация

22 Примери за размисъл Формат / Template за комуникационен план
Формат 27/9/3 Формат CCO (Comparison, Conviction, Optimism) Формат 1N =3P (One Negative equals Three Positives) Какво означава 27/9/3? (след повече от 10 години анализ на печатни и медийни материали за аварии и кризи в САЩ) 27 думи - средната дължина на писменото съобщение в печатана медия 9 секунди – средната продължителност на гласовото съобщение в електронна медия 3 броя – среден брой на съобщенията, дадени едновремено и от печатни и от електронни медии

23 Промишлени ядрени реактори: типове
Фиг. 2. Тип и брой на ядрените реактори в света (източник: към 01 Nov 2017)

24 Международна скала за ядрени и радиационни събития (International Nuclear and Radiological Event Scale – INES) (1/5) Разработена през 1990 от International Atomic Energy Agency (IAEA) и Nuclear Energy Agency (NEA) на Organization for Economic Co-operation and Development – (OECD) Използва се за осигуряване на откритост и систематичност в комуникацията с обществото при обмяната на информацията за значими за безопасността събития при работа с радиоактивни материали за не-военни цели. Усъвършенствана, да покрие нарастващите изисквания в комуникацията за събития в целия диапазон на радиационния риск (дейности в промишлената радиография, използване на радиоактивни източници с медицината, дейности в промишлени и изследователски ядрени реактори, хранилища за радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, транспорт на радиоактивни материали, загуба и кражба на радиоактивни източници, радиоактивни източници в скрап. Последната актуализация на скалата INES е от 2014 г.

25 Скалата INES (2/5) Използва се доброволно от членовете на МААЕ
Фиг. 3. Международна скала за ядрени и радиационни събития (International Nuclear and Radiological Event Scale – INES) (източник:

26 Скалата INES (3/5) Степен Критерии за оценка на опасността
Население и околна среда Радиологични бариери и контрол Защита в дълбочина (DiD) Степен 7 Крупна авария Голямо изпускане на радиоактивни материали със значителни последствия за здравето и околната среда. Изисква извършването на планирани и разширени мерки. Степен 6 Сериозна авария Значително изпускане на радиоактивни материали. Възможно е да се наложи извършването на планирани мерки. Степен 5 Авария с големи последствия Ограничено изпускане на радиоактивни материали. Възможно е да се наложи извършването на някои планирани мерки. Възможно е да има няколко жертви от радиация. Тежки повреди на активната зона на реактора. Изпускане на големи количества радиоактивни материали в ядрената инсталация с голяма вероятност за значително облъчване на населението. (възможно е като последствие от значителна авария от критичност или пожар) Степен 4 Авария с местни последствия Минимално изпускане на радиоактивни материали, което вероятно няма да доведе до изпълняването на планирани мерки, освен местен контрол на храните. Има поне една жертва от радиация. Стопяване или повреждане на ядрено гориво, което води до изпускане на повече от 0.1% от количеството в активната зона. Изпускане на големи количества радиоактивни материали в инсталацията, с голяма вероятност за значително облъчване на населението. Степен 3 Сериозен инцидент Облъчване, превишаващо десет пъти допустимата годишна доза за работниците. Несмъртоносен детерминиран ефект на радиацията върху здравето. (например изгаряне) Скорост на облъчване по-голяма от 1Sv/h в защитената зона. Сериозно радиационно замърсяване в зона, където това не е предвидено по проект, с малка вероятност за значително облъчване на населението. Близко до авария събитие в ЯЦ, при което са изчерпани мерките за безопасност. Изгубен или откраднат високо радиоактивен запечатан източник. Неправилно доставен високо радиоактивен запечатан източник при липса на адекватни процедури за работа с него.

27 Скалата INES (4/5) Степен Критерии за оценка на опасността Население и околна среда Радиологични бариери и контрол Защита в дълбочина (DiD) Степен 2 Инцидент Облъчване на човек от населението превишаващо 10 mSv. Облъчване на работник, превишаващо допустимата годишна доза. Радиационни нива в защитената зона, по-големи от 50 mSv/h Значително радиационно замърсяване в зона, където това не е предвидено по проект. Значителни откази на мерките за безопасност, но без реални последствия. Намерен високо радиоактивен запечатан изоставен източник, устройство или транспортен пакет с функциониращи средства за безопасност. Неправилно пакетиран високо радиоактивен запечатан източник. Степен 1 Аномалия Облъчване на човек от населението, превишаващо допустимата годишна доза. Минимални проблеми с част от елементите за безопасност, при оставащи значителни мерки за безопасност в защитата в дълбочина. Изгубен или откраднат източник, устройство или транспортен пакет с ниска радиационна активност. Степен 0 Събитие с отклонение под скалата Без отношение към безопасността Фиг. 4. Съответствие между степените на скалата INES и критериите за оценка на опасността. (източник:

28 People and environment Radiological Barriers and control
Скалата INES (5/5): примери за събития Level People and environment Radiological Barriers and control Defence in Depth (DiD) 7 ЯЦ Чернобил, Украйна, 1986 ЯЦ Фукушима, Япония, 2011 много големи ефекти върху хората и околната среда. Изхвърляне на значителни радиоактивни материали от активната зона на реактора 6 Kyshtym, Russia, 1957 — Significant release of radioactive Material to the environment from explosion of a high activity waste tank 5 Windscale Pile, UK, 1957 — Release of radioactive material to the environment following a fire in a reactor core. Ядрен комплекс Маяк, Русия, 1957 Goiânia, Brazil, Four people died and six received doses of a few Gy from an abandoned and ruptured highly radioactive Cs-137 source. Three Mile Island, USA, Severe damage to the reactor core. 4 Tokaimura, Japan, 1999 — Fatal overexposures of workers following a criticality event at a nuclear facility Fleurus, Belgium, 2006 — Severe health effects for a worker at a commercial irradiation facility as a result of high doses of radiation. Saint Laurent des Eaux, France, 1980 — Melting of one channel of fuel in the reactor with no release outside the site 3 No example available Yanango, Peru, 1999 — Incident with radiography source resulting in severe radiation burns. Sellafield, UK, 2005 — Release of large quantity of radioactive material, contained within the installation. Vandellos, Spain, 1989 — Near accident caused by fire resulting in loss of safety systems at the nuclear power station Ikitelli, Turkey, 1999 — Loss of a highly radioactive Co-60 source. 2 Atucha, Argentina, 2005 — Overexposure of a worker at a power reactor exceeding the annual limit. USA , 2005 — Overexposure of a radiographer exceeding the annual limit for radiation workers Cadarache, France, 1993 — Spread of contamination to an area not expected by design Forsmark, Sweden, Degraded safety functions for common cause failure in the emergency power supply system at nuclear power plant. France, 1995 — Failure of access control systems at accelerator facility 1 Breach of operating limits at a nuclear facility Theft of a moisture-density gauge

29 Медийна среда, етапи в комуникацията, гледна точка, процедури за управление на кризи
Медийна среда: Печатни медии (ежедневни) Телевизия и радио Медии (онлайн) Местни медии Печатни медии/ТВ (периодични) Социални медии Жълти медии (източник: SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Seventh Framework programme (FP7), 2011) Фиг. 5. Експерти и журналисти: гледна точка (източник: SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Seventh Framework programme (FP7), 2011) Процедури за управление на кризи: Основен екип (отговорности, задачи, начини за оповестяване) Жертви и техните семейства Граждани (население) Медии (национални и международни) Социални медии Политици (партии) Служители (вътрешна комуникация) (източник: SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Seventh Framework programme (FP7), 2011) Фиг. 6. Комуникационен отговор: етапи (източник: SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Sevent Framework programme (FP7), 2011)

30 Фиг. 7. План за комуникация по време на криза: елементи
План за комуникация по време на криза: Елементи: Елементи: Организационен план Екипи Методи и процедури за оповестяване Връзка с други планове Списъци Средства и инструменти Гореща линия Логистика Средства за мониторинг Скрит сайт Основна информация Политика за комуникация Въпроси и отговори Съобщения Обща информация План за действие План за медийна интервенция в зависимост от целевата група и темата Фиг. 7. План за комуникация по време на криза: елементи (източник: SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Sevent Framework programme (FP7), 2011)

31 Събитие: Последователност
Разработване на сценарий: пример (1/5) Събитие: Последователност Координация Комуникация Обучение, задачи Етап 1: Объркване (Т+1ч) (слухове, сигнали към новините) Етап 2: Спасителни дейности, разследване (Т+2-3ч) (първоначална информация, обсъждане, репортажи) Етап 3: Изявления на институциите (Т+3-4ч) (репортажи с информация на очевидци) Етап 4: Начало на нормализиране на обстановката на мястото на събитието (Т+4ч) (пълно медийно покритие с фокус върху жертвите, щетите, извършителите) Етап 5: Основни дейности за възстановяване на и възвръщане на доверие (Т+1 денонощие) (висока степен на медийно покритие: “човешка история”, обща информация, управление при криза Етап 6: Научени уроци и връщане към нормалното (Т+3 денонощия) (намаляване на интереса на медиите покритие: “човешка история”, обща информация, наблягане на ефекти, обща информация

32 Комуникация при кризи / аварийна ситуация: Упражнение
Комуникация при криза в семейството?!? Седем ключови въпроса / области (според научните изследвания): Пари? Деца? Приоритети: работа – семейство? Официален брак Разпределение на работата у дома Интимност / секс Общуване / начин на комуникация (източник: Covello V., et., Risk Communication: Linking Science and Society, International Experts” Meeting on Radiation Protection after the Fukushima Daiichi Accident: Promoting Confidence and Understanding, Institute for High Concern Communication, 2011

33 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (1/8)
Член 9. Отговорност на Лицензианта Механизми, чрез които АЕЦ Козлодуй поддържа открита и прозрачна комуникация с обществеността (1/2) Корпоративен сайт в Интернет с обособени рубрики: За централата; Актуално; Производство; Безопасност; Информационен център; Постоянен диалог с медиите: прессъобщения с актуална информация за дейността на АЕЦ “Козлодуй”; пресконференции и брифинги при важни събития; репортажи и интервюта с представители на ръководния екип и с експерти от АЕЦ; ежегодна среща на ръководството на централата с представители на средствата за масова информация; подготовка и разпространение на печатни и информационни издания; Годишни отчети на български и английски език, представящи цялостната дейност на АЕЦ “Козлодуй” Групови или индивидуални посещения на граждани, ученици и студенти Ежегодно провеждане на “ден на отворени врати” Срещи, семинари, кръгли маси, обществени обсъждания с партньори от страната и чужбина, с представители на неправителствени организации, медиите и широката общественост Анкетни проучвания за нивото на обществената приемливост към дейностите на ЯЦ Информиране на гражданите за отклонения, инциденти и аварии в ядрените съоръжения чрез средствата за масово осведомяване и интернет сайта на ЯЦ, съгласно изискванията на АЯР

34 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (2/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Мерки за информиране на обществеността около ядрените инсталации за аварийно планиране и аварийни ситуации Съгласно ЗБИЯЕ: АЯР предоставя на гражданите обективна информация за състоянието на ядрената безопасност и радиационната защита, както при нормална, така и при аварийна обстановка в страната. Съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария: Органите на изпълнителната власт, в рамките на тяхната компетентност, са длъжни да информират населението в случай на авария.  Национален план за защита при бедствия и планове за защита при бедствия: На органите на изпълнителната власт са определени изискванията и редът за незабавно уведомяване и периодично информиране на населението през целия период от възникването на аварията до окончателно ликвидиране на последствията от нея.

35 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (3/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Мерки за информиране на обществеността около ядрените инсталации за аварийно планиране и аварийни ситуации При възникване на авария: Засегнатото население от ЗНЗМ се уведомява незабавно по системата за ранно оповестяване от АЕЦ “Козлодуй” и териториалните структури на ГДПБЗН-МВР; Периодично се информира за аварията, нейните характеристики, предвидените защитни мерки и при необходимост защитните мерки, които трябва да бъдат предприети. За уведомяване се използва изградената в България комуникационно-оповестителна система: Стационарни и мобилни телефони, факсове Сирени, предаващи звукова и речева информация Високоговорители Национални и регионални телевизионни станции и радиостанции, местни радиотранслационни възли, мобилни радиостанции, сателитни видео канали и радиоканали; Националната съобщителна и пощенска мрежа Вътрешноведомствени мрежи за предаване на информация Компютърни мрежи

36 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (4/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Мерки за информиране на обществеността около ядрените инсталации за аварийно планиране и аварийни ситуации Информиране на обществеността по въпросите на аварийното планиране: Информационни материали, брошури, срещи и викторини с ученици, срещи с местните власти и населението Цел на информационната политика на АЕЦ “Козлодуй” при активиране на Аварийния план: Осведомяване на обществеността за аварийната ситуация Прозрачност за провежданите действия и мерките, които централата предприема за защита на персонала и за ограничаване на последиците от аварията Навременна и точна информация чрез: Съобщения до средствата за масова информация и интернет сайта на централата Информация и комуникацията с медиите от Изнесен информационен център (ИИЦ), който е структура на аварийния екип, ръководещ дейностите по ликвидиране на аварията. При въвеждане на аварийния план ИИЦ се позиционира извън площадката на ЯЦ. Центърът е оборудван с необходимите технически средства за предоставяне на информация на медиите и за провеждане на пресконференции и брифинги

37 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (5/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Мерки за информиране на компетентните органи в съседни държави В съответствие с Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария (чрез USIE-IAEA), WebECURIE-EU и подписаните двустранни споразумения. За трансгранично хармонизиране на уведомяването между местните власти в Румъния и България, през януари 2016 г. - подписано ново споразумение между АЯР и CNCAN за сътрудничество в областта на ядрената безопасност, регулаторния контрол и обмена на информация в случай на ядрена или радиационна аварийна ситуация. Споразумението предвижда АЕЦ“Козлодуй” да изпраща едновременно първоначалното съобщение за авария до местните български власти и до определена контактна точка за уведомяване на местните власти в Румъния. Формите за уведомяване от АЕЦ “Козлодуй” са преведени на румънски и английски език Периодични срещи между представители на АЕЦ “Козлодуй”, отговорни за аварийното планиране, и ръководството на Община Козлодуй и Община Мизия. Въпроси за дейността и състоянието на АЕЦ Козлодуй, представляващи обществен интерес Въпроси за подготовката за действие при аварийни ситуации. Планирано е провеждането на подобни срещи между АЯР, CNCAN - Румъния, АЕЦ “Козлодуй” и местните румънски и български власти

38 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (6/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Системи и средства на осигуряване на аварийната готовност: Автоматизираната информационна система за външен радиационен контрол (две базови и осем контролни станции, измерват мощност на еквивалентната доза (МЕД) на гама-лъчението и приземна концентрация на I-131 Автоматизираната информационна система за радиационен контрол (информация за гама-фона и температура на въздуха в 21 точки от площадката на АЕЦ “Козлодуй” Системата за метеорологичен мониторинг (3 метеорологични станции, метеорологична информация за района на АЕЦ “Козлодуй”, изготвяне на прогнози за радиоактивния пренос и за дозовото натоварване в зоните за аварийно планиране Автоматичната система за аерологично сондиране (определяне на скорост и посока на основния пренос и височината на слоя на смесване за района на АЕЦ “Козлодуй”. Система АСАС е интегрирана със системата за метеорологичен мониторинг (СММ). Данните от система АСАС се предоставят на националните институции Шест водни станции (специфична обемна активност на отпадни и дебалансни води) Автоматичната информационна система за радиационен мониторинг на населените места в наблюдаваната зона на АЕЦ (информация за гама-фона и температура на въздуха в 14 точки от наблюдаваната зона на АЕЦ “Козлодуй” (30 км) Автоматизираната система за следене на хидравличния режим на двоен канал за техническо водоснабдяване на АЕЦ “Козлодуй”, включително и водното ниво на р. Дунав

39 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (7/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Средства за оповестяване: Локална система за ранно предупреждение и оповестяване на районите, намиращи се на открито на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и населените места в 12-километровата зона Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на населението и регионален контролен възел, разположен в ЦУА, позволяващ задействане на електронните сирени в ЗНЗМ от 0 до 30 километра Цифрова учрежденска автоматична телефонна централа Alcatel 4400 TETRA комуникационна система за предаване на глас и текстови съобщения на територията на АЕЦ “Козлодуй” и ЗНЗМ от 0 до 30 километра IP високоговоряща система за комуникация на персонала, намиращ се в контролираната и херметичната зона на двата енергоблока Радиокомуникационна система за аварийно планиране Motorola (две базови станции с покритие в 12-километровата зона) Радио-оповестителна (Пейджинг) система (три предавателя на територията на Община Козлодуй); Ведомствена радиоуредба

40 Конвенция за ядрена безопасност (КЯБ): (8/8)
Член 16. (2) Информация за обществеността и съседните страни Средства за комуникация: Цифрова учрежденска автоматична телефонна централа Alcatel 4400 TETRA комуникационна система за предаване на глас и текстови съобщения на територията на АЕЦ “Козлодуй” и ЗНЗМ 0-30 километра Радиокомуникационна система за аварийно планиране Motorola, състояща се от две базови станции, осигуряващи покритие в 12-километровата зона IP високоговоряща система за комуникация на персонала, намиращ се в контролираната и херметичната зона Сателитни телефони, монтирани на БПУ5, БПУ6 и в ЦУА Диспечерска високоговоряща уредба Оперативна цифрова учрежденска автоматична телефонна централа Оперативни диспечерски конзоли на РУ Полиция-АЕЦ и РС ПБЗН-АЕЦ Оперативна УКВ радиомрежа на РУ Полиция-АЕЦ и РС ПБЗН-АЕЦ Преки телефонни линии от РУ Полиция-АЕЦ до работните места на ГДАЕЦ, БПУ 5 и БПУ 6

41 Използвана литература
IAEA, Methods for Developing a Communication Strategy and Plan for Nuclear or Radiological Emergency, IAEA EPR Public Communication Plan, IAEA, Vienna, July 2015 IAEA, Communication with the Public in a Nuclear or Radiological Emergency, IAEA EPR Public Communication Plan, IAEA, Vienna, May 2012 IAEA, Safety Glossary, Terminology Used in Nuclear Safety and Radiation Protection, IAEA, Vienna, 2016 edition, draft Covello V., et., Risk Communication: Linking Science and Society, International Experts” Meeting on Radiation Protection after the Fukushima Daiichi Accident: Promoting Confidence and Understanding, Institute for High Concern Communication, 2011 Covello V., Risk and Crisis Communication: 77 Questions Commonly Asked by Journalists during a Crisis, 2002 Covello, V. and P. Sandman. "Risk communication: Evolution and Revolution," in Wolbarst A. (ed.) Solutions to an Environment in Peril. Baltimore, MD: John Hopkins University Press (2001): SAFE-COMMS, The Terrorism Crisis Communication Manual for Public Authorities, Funded by Seventh Framework Programme (FP7), 2011 EC, Commission Implementing Regulation (EU) No 402/2013, Common Safety Methods for Risk Evaluation and Assessment and Repealing Regulation (EC) no 352/2009 (30 April 2013) FEMA, Communicating During and After a Nuclear Power Plant Incident, June 2013 OECD, Good Practice in Development Communication, DevCom, 2014 TEPCO, Fukushima Nuclear Accident Summary and Nuclear Safety Reform Plan, March Reynolds B., Seeger M.W., Crisis and Emergency Risk Communication as an Integrative Model, Journal of Health Communication, 10:43–55, 2005 BG, Министерски съвет, Национална програма за защита при бетствия, г., София, 2013 BNRA, Seventh National Report of the Republic of Bulgaria Under the Convention of Nuclear Safety, Sofia, 2016 CNCAN, National Report of Romania Under the Convention of Nuclear Safety, Seventh Revision, August 2016

42 Обобщение Информацията днес – лесен достъп, бърза, огромна по обем (сигнал - шум) Важни ли са термините, които се използват? Управлението на риска, управлението на кризи/извънредни ситуации, комуникацията с обществото при кризисни/извънредни ситуации, влия е ли се от културата на това общество и ако да - как? Рискът никога не е нула, колкото и да е малък, винаги може да се появи Рискът се характеризира с източник, получател, относителност, количество/измерван, последствия Рискът спрямо получателя е индивидуален и обществен Промишленостите, значими за риска за обществото са транспорт, химическа, нефтена и газова промишленост, ядрени централи, отпадъци, язовири, нефтени платформи, производство на храни и лекарства Етапите в управлението на кризи/аварии са планиране и подготовка, реакция, възстановяване Основни формати за планове за комуникация са 27/9/3; CCO; 1N=3P 448 ядрени реактора за производство на електро-енергия, шест основни типа 7 степенна скала INES се използва от МААЕ за комуникация с обществото. Критериите за оценка на опасността са: (1) Население и околна среда; (2) Радиологични бариери; (3) Защита в дълбочина (DiD) Има 6 етапа на отговор при криза/авария Конвенцията за ядрена безопасност (КЯБ) е основният международен документ с изисквания за аварийна готовност и планове за комуникация с обществеността при аварии

43 БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Thank you for your attention!
За контакти: д-р инж. Емил Кичев “АЕЦ Козлодуй” ЕАД тел.: , е-mail: Съдържанието на този материал не представлява непременно официалната позиция на Европейския съюз.