Биопродуктите в късата верига на доставка

Презентация по темата: "Биопродуктите в късата верига на доставка"— Препис на презентация:

1 Биопродуктите в късата верига на доставка
Форум „Биоземеделието в България” Светлана Боянова – Институт за агростратегии и иновации

2 Земеделие и възможности
Основната задача пред българското земеделие е как българските продукти да станат по-конкурентноспособни и разпознаваеми в рамките както на ЕС, така и в трети страни: Скъсяване на веригата на доставки; Диверсификация; Преработка до краен продукт; Биологични продукти Защо? – отговор на потребителите на кризите по отношение на хигиената, произхода и качеството на храната; Как?

3 Пазар,магазин, супермарккет
Пазарна верига Фермер Търговец Преработвател Пазар,магазин, супермарккет Потребител

4 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Регламент 1305/2013 за развитие на селските райони за дава легална дефиниция на понятието „къси вериги“ в чл. 2, а именно: Верига за доставки, в която участват ограничен брой икономически оператори,заинтересовани за сътрудничеството, местното икономическо развитие и близките териториални и социални взаимотношения между производителите, преработвателите и потребителите.

5 Скъсяване на веригата Целта е да се насърчи възможността земеделските производители да „прескачат“ посредниците при реализация на произведената продукция и увеличаване на доходите им от земеделска дейност; Потребителите да имат по-лесен и директен достъп до качествена храна.

6 Ползи от гледна точка на земеделските производители
По-добър марж в крайната цена; По-добри доходи; Да диверсифицират дейността и продукцията си, неземеделски дейности; Намаляване на транспортните и разходите за съхранение, чрез което се опазва околната среда и местната природа;

7 Ползи от гледна точка на потребителя
За потребителите е по-интересно да купуват местни, вкусни и екологично чисти продукти, а не толкова да прескочат посредниците; Повечето клиенти искат да купят от близо – локална храна или продукт; Разбира се има и такива потребители, които искат да отидат директно до фермата и да си купят без посредници.

8 Ползи за местната общност
Гражданите, които живеят в района също имат редица преки и косвени ползи от първичното производство; Късите вериги на доставка на храни създават взаимни икономически, социални и културни ползи за производителите, потребителите и селските райони като цяло;

9 Скъсяване на веригата Създаване на организации на производители;
Фермерски пазари, местни пазари; Директни продажби; Схеми за качество.

10 Модели на къси вериги Фермерски магазини или „фермерски автомати“;
„Фермерски магазин“ групи; Абонаментно земеделие; Регионални наименования и обозначения; Специални събития и панаири; Пазари на производители; Продажба „от врата до врата“; Отворени врати на фермата и продажба пред нея; Вземи си сам; Доставки по домовете; Потребителски кооперации; Обществено подпомагани земеделие и „градско“ отглеждане; Сготви си в къщи; Къщи за гости, ресторанти и места за готвена дневно храна; Готвене с продукти от обществено припознати „свои“ продукти; Поръчка по мейл или чрез електронна търговия от директния производител;

11 Има различни инициативи, които целят развитието на КВД
Добри примери от ЕС Има различни инициативи, които целят развитието на КВД “Association pour le Maintien de l’Agriculture Paysanne” (AMAP), France; “Groupe d’Achat Solidaire de l’Agriculture Paysanne” (GASAP), Belgium; “Gruppi di Acquisto Solidaire” in Italy.

12 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Ситуация в ЕС Програма за развитие на селските райони Според новата Програма за развитие на селските райони къса верига за доставка е верига за доставки с участието на ограничен брой икономически оператори, посветени на съвеместно сътрудничеството, местното икономическо развитие, както и близки географски и социални отношения между производителите и потребителите". Освен това, един от шестте приоритета за програми за развитие на селските райони е "Насърчаване на организацията на хранителната верига и управление на риска в селското стопанство". В допълнение, държавите-членки могат да включат в своите програми за развитие на селските райони тематични подпрограми, за да отговори на специфичните нужди, установени по-специално по отношение на младите селскостопански производители, дребни стопанства, планински райони и изграждането на къси вериги на доставки.

13 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Анализът по прилагането на Програма за развитие на селските райони за периода г. сочи, че налице е липса на микро и малки предприятия за преработка на продукцията, които да са насочени секторно /млекопреработка, месопреработка и т.н./ и да обслужват производството именно на малките стопанства, което не позволява промотирането на къси вериги на доставка на храни. Един от основните приоритети за развитие на селските райони през новия програмен период е насърчаване на организацията на хранителната верига. Програмата за развитие на селските райони г. предоставя възможност за създаване на къси вериги за доставка на храни, като помощта се предоставя по Приоритет 3: Насърчаване организацията на хранителната верига и управление на риска в земеделието.

14 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
ПРСР Мярка 1„Трансфер на знания и действия по осведомяване“, (чл. 14) - Професионално обучение и придобиване на умения; - Демонстрационни дейности и действия по осведомяване; - Краткосрочен обмен на опит в управлението на земеделски и горски стопанства и посещения на земеделски и горски стопанства. Мярка 2 Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството (чл.15) - Схеми за качеството за селскостопански продукти и храни (чл. 16) – да подпомага първоначалните разходи на фермерите за участие в схеми за качество(обхвата на тези схеми е по-широк в този програмен период и може да включва и схеми, които функционират чрез къси вериги за доставка)– няма да се прилага за България

15 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
ПРСР Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ (чл. 17); Мярка 6. Развитие на стопанството и стопанската дейност (чл. 19); Мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ (чл.20); Мярка 19 Подхода ЛИДЕР (чл ); Мярка 9 Учредяване на групи и организации на производителите (чл. 27).

16 Изрична подкрепа за късите вериги на доставка и местните пазари
Мярка 16 Сътрудничество 16.1. Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ за селскостопанска производителност и устойчивост; 16.2. Подкрепа за пилотни проекти и за развитие на нови продукти, практики, процеси и технологии 16.4.Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари. Подкрепа за дейности на местно равнище за популяризиране, свързани с развитието на късите вериги на доставки и местните пазари.

17 ПРСР Мярка Сътрудничество
Подмярка Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки. Подпомагането по подмярката обхваща местни пазари, които са в обхвата на определението за къса верига на доставки и при които дейностите, както по обработката на продукта, така и продажбата му на крайния потребител са извършват в радиус до 120 км от стопанствата на земеделските стопани, от които произлизат продуктите, включени в списъка на местния пазар. Разстоянието се определя от населеното място на местния пазар до стопанствата по националната или общинска пътна мрежа.

18 Допустими бенефициенти
Бенефициентите са организации, съставени от земеделски стопани, МСП или търговци на дребно, които извършват своите дейности на територията, определена за един местен пазар. Организациите могат да бъдат юридически лица или обединения по Закона за задълженията и договорите, които осъществяват хоризонтално и вертикално сътрудничество за изграждането и развитието на къси вериги на доставки в рамките на  местни пазари и за дейности на местно равнище за популяризиране, свързани с развитието на местните пазари.  За мярката  ще се определят като „Обединение за местен пазар” като се добавя и конкретно име на пазара.

19 Критериите за избор се базират на следните принципи и характеристики:
Критерии за избор Критериите за избор се базират на следните принципи и характеристики: Оценка на териториалния обхват на проекта;  Приоритет ще се дава на проекти, които се изпълняват в планински райони; Оценка на  участниците  в проекта; Приоритет ще се дава на проекти, в които са включени малки стопанства, съгласно определението в тематичната подпрограма и/ или признати групи или организации на производители; Оценка на  продуктите, включени в обхвата на сътрудничеството; Приоритет ще се дава на проекти, които са за секторите производство или преработка на плодове и зеленчуци и/или производство и преработка на продукти от животински произход.

20 Интензитет и размер на помощта
За разходите за проучвания, разходите за стимулиране на интерес и за текущите разходи във връзка със сътрудничеството максималният интензитет на помощта е 100%; За преките разходи за изпълнението на колективния териториален проект максималният интензитет на помощта е: в случай на преки разходи, които могат да бъдат покрити от друга мярка за развитие на селските райони, същият като максималния по тази мярка; 100% в другите случаи; Максимално допустимият размер на помощта за един местен пазар за периода на прилагане на програмата е 1 000 000 евро. 

21 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Подпомагането на биологичното земеделие в Програмата за развитие на селските райони ( ) е част от мярка 214 „Агроекологични плащания“. Подмярката бе насочена към подпомагане на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство. През настоящия програмен период ( ) мярката ще продължи подпомагането на биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство, но в допълнение към тях се предвижда подпомагане на биологично отглеждане на ЕРД, ДРД.

22 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
В рамките на тази мярка ще се изпълняват две подмерки: Подмярка 11.1 Плащания за преминаване към биологично земеделие за ха ИЗП; Подмярка 11.2 Плащания за поддържане на биологичното земеделие за ха ИЗП. Насърчаването на биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство ще доведат до намаляване на използването на минерални торове, пестициди, намаляване на замърсяването на почвите и водите и като цяло до земеделие, съобразено с добрите екологични практики.

23 Програма за развитие на селските райони 2014-2020
Това от своя страна ще допринесе за постигане на основните цели на Приоритет 4Б: „Подобряване управлението на водите, включително управлението на торовете и пестицидите”. В допълнение мярката ще допринесе и към постигане на целите на Приоритет 4А и 4В, като прилагането на щадящите практики при обработката на площите ще допринесат за предотвратяването на почвената ерозия и за борбата с климатичните промени. Мярката има отношение към приоритет 1, приоритет 5Е, приоритет 6, като и когато с биологично производство започнат да се занимават повече млади и безработни хора живеещи в селските райони.

24 Потенциал за развитие на късите вериги на доставка в България
Труден старт – Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход; Промени позволяващи по-големи количества фермерска продукция, които могат да се предлагат на пазара; Разширяване на териториалния обхват.

25 „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”. Понастоящем, финансова помощ се предоставя на производители, които имат желание да предлагат директно собствени продукти на потребителите. Финансовата помощ се предоставя от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция по схема за държавна помощ „Инвестиции за изграждане на търговски помещения и закупуване на търговско оборудване за земеделски производители, осъществяващи директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход”. Схемата е достъпна за всички лица, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. За създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, отговарящи на определени от ДФЗРА условия. За периода на действие на схемата, т. е. от датата на одобрението й от Европейската Комисия до 2013 г., бюджетът на помощта възлиза на лв. Допустими са разходи за изграждане на обекти за търговия на дребно или приспособяване на съществуваща сграда за нуждите на обект за търговия на дребно, както и разходи за закупуване на основно търговско оборудване, вкл. млекомати.

26 Потенциал от над 30 000 земеделски производители
456 фермери са се регистрирали за осъществяването на такива продажби; над 70% от тях са производители на мед и други пчелни продукти, които имат право да предлагат продукция си в цялата страна; около 15 фирми са поискали да продават на крайни клиенти яйца, а около 30 - сладководна риба. един фермер, които е искал да осъществява директни продажби на дивеч (става въпрос за хотелски комплекс с ловно стопанство), а други двама са поискали да предлагат прясно месо.

27 Местни пазари Пазарът на местни храни в България е неразвит, въпреки изразените предпочитания на потребителите към тях. Местните храни се предлагат предимно по неформални канали, тъй като не са развити схеми за доброволно сертифициране на продукти и храни и подходяща пазарна инфраструктура. Развитието на пазарите на местни храни е благоприятна възможност, позволяваща да се адресират идентифицираните в SWOT анализи проблеми със слабата пазарна сила на земеделските стопанства, особено на малките производители, и да се осигури достатъчно предлагане на качествени храни на българските потребители.

28 Обединяването на ЗП Кооперирането между земеделски стопани, преработватели и търговци е слабо, поради липса на традиции, раздробеност на производството, липса на подходящи форми и стимули за изграждане на дългосрочни партньорства. Този проблем е пречка за дългосрочното планиране, увеличава риска и намалява стимулите за инвестиции. Той е пречка и за въвеждане на иновации по цялата верига на първично производство и преработка. Поради това е необходимо насърчаване на създаването и развитието на дългосрочни партньорства в хранителната верига, насочени към осигуряване на качество и стабилност на доставките, развитие на пазарите и иновации в продуктите, процесите и технологиите.

29 Връщане назад във времето
През последните няколко години се наблюдава и една положителна тенденция, която стартира в София и другите по-големи градове на страната. След вълната от големи търговски вериги и супермаркети, настанили се на българския пазар, се наблюдава една нова тенднция за „връщане назад във времето“. Появявиха се много на брой малки магазинчета, фурни, бакалии и плод-зеленчуци, предлагащи български продукти – сирене, кашкавал, местни продукти, плодове и зеленчуци. От друга страна самите супермаркети, следвайки тенденциите - създадоха отдели и обособени части за продажба на био продукти и продукти с доказан и/или традиционен местен произход.

30 Примери Фермерски пазар «Римската стена», организиран от Хранкооп - София, Сдружение "Устойчиво общество" и ЕС "За Земята", в партньорство с Община София, "Пазари Изток" ЕАД, Сдружение "Трансформатори" и Група Град; Фермерски пазар Иван Вазов; Фермерски пазара на Общински пазар «Гребна база», Пловдив; Фермерски пазар за екопродукти заработва във Варна; Фермерски пазар за чисти продукти – еко/био/органик, на „Славейковото пазарче“ , Бургас, организиран от Хранкооп Бургас, със съдействието на Сдружение "Устойчиво общество", Община Бургас и Бургаски пазари ЕООД; Българско-швейцарският проект „За Балкана и хората“.

31 Етикетиране Интересен дебат по отношение на етикета;
Продукт, произведен от производителя, преработен от производителя от суровина, произведена във фермата, този продукт има определени характеристики; Потребителите могат да открият качество в тези харктерстики – на тази основа почва дебата; Т.е. трябва да се определи този продукт, който се продава в тази къса верига на доставка; Няма да има определение за „местен продукт“; Етикетът е за фермерски продукт продаваем, чрез КВД;

32 Къде е домата? Всъщност основният въпрос и предизвикателство е –
Къде е вкусния еколкогично чист домат от едно време, който когато се разреже и цялата стая се изпълва с неговия аромат? Как да направим така като държава, общество, предприемачи и потребители, че отново да консумираме качествени продукти с ясен произход на добра цена? Дали това е не е основна задача пред българското земеделие в следващите години? Как да използваме европейските фондове и пазар за развитие на биологично и качествено производство?

33 ЗАКЛЮЧЕНИЕ Членството на България в ЕС, участието в общия пазар и интеграцията на страната водят и до възприемане на всички тенденции и в сектора на производство, търговия и консумация на хранителни продукти. Видимо е, че има интерес за консумация на местни, биологични и вкусни продукти с доказан и местен произход. Комбинацията между Европейско законодателство, ПРСР, националните програми и желанието и развитието на мисленето на българските фермери, може и трябва да доведе до добри резултати за протребителите и самите фермери!

34 БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!
АДРЕС гр. София, ул. Дамян Груев №1, ет. 6 Стационарен: Мобилен: Ел. Адрес: