Презентацията се зарежда. Моля, изчакайте

Презентацията се зарежда. Моля, изчакайте

Семинар по бежанско право

Сходни презентации


Презентация по темата: "Семинар по бежанско право"— Препис на презентация:

1 Семинар по бежанско право
за магистрати Проект „Подобряване достъпа до права на бежанците в България чрез повишаване на информираността и знанието“

2 Понятието „преследване“ според бежанското право
Д-р Валерия Иларева

3 Принципът „non-refoulement“
Член 3 от ЕКПЧ ЕСПЧ, Soering v. the United Kingdom, No /88, 7 юли 1989г. ЕСПЧ, Saadi v. Italy, No /06, 28 февруари 2008г, ГК Член 33, ал.1 от Женевската конвенция за статута на бежанците Хартата на основните права на Европейския съюз Член 18 - Право на убежище Член “Никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание.”

4 Принципът „non-refoulement“
Решение № от г. на ВАС по адм.дело № 10013/2010: “В хипотезата, когато молбата за закрила се възприеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ , даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" / забрана за връщане/, залегнал в чл. 4, ал.3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал.1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденеца в страната му произход , той е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. (…) Задължението (…) директно и пряко следва от примата в действието на разпоредбата на чл. 19, ал.2 от Хартата на основните права на Европеийския съюз (…).”

5 Видове закрила 1) Убежище
2) Бежански статут – международна закрила съгласно Общата европейска система за убежище „основателни опасения от преследване“ 3) Субсидиарна закрила (хуманитарен статут) – международна закрила съгласно Общата европейска система за убежище „реална опасност от тежки посегателства“ 4) Временна закрила – Директива 2001/55/EO 5) Другите национални видове закрила, които черпят своите основания от задълженията на държавите членки да спазват основните човешки права и, в частност, абсолютната забрана за нечовешко и унизително отнасяне

6 Правото на Европейския съюз
„Общата европейска система за убежище се основава на пълното и цялостно прилагане на Конвенцията за статута на бежанците, както и на зачитане на правата и принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз.“ Генерален Адвокат г-н Yves Bot, Заключение по Съединени дела C‑71/11 и C‑99/11, параграф 6; В този смисъл е и Решението на СЕС, параграфи 47-48

7 Понятието „преследване“
Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г., чл. 1, раздел А, точка 2, първа алинея: Терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея“.

8 Актове на преследване Член 9 от Директива 2011/95:
1. За да бъде разглеждан като действие на преследване по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, този акт трябва да: а) е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от ЕКПЧ (чл. 2 [„Право на живот“], освен по отношение на смърт, настъпила в резултат на правомерни актове на война, както и от задълженията по чл. 3 [„Забрана на изтезанията“], 4, т. 1 [„Забрана на робството“] и чл. 7 [„Неналагане на наказание без закон“]); или б) представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с посоченото в буква а).

9 Актове на преследване Р на СЕС от г. по съединени дела C-71/11 и C-99/11, Y. & Z. Позоваването на член 15 (2) ЕКПЧ в член 9 (1) (а) от Директива 2004/83 е неизчерпателно (пар.57) Не всяко посегателство над правото на свобода на религията, гарантирано с член 10, параграф 1 от Хартата, представлява акт на преследване; необходимо е наличието на „тежко нарушение“ (пар ) Р на СЕС от г. по дело С-472/13, Shepherd За да бъде „преследване“ по смисъла на член 1, раздел А от Женевската конвенция, дадено нарушение на основните права трябва да достигне до определена степен на тежест (пар.25)

10 Актове на преследване Член 9, параграф 2 от Директива 2011/95
2. Актовете на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми: а) физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие; б) правни, административни, полицейски и/или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; в) наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; г) отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2; е) действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

11 Актове на преследване Р на СЕС от г. по дело С-472/13, Shepherd Разпоредбите на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 “нямат никакъв ограничителен характер по отношение на засегнатите от такава служба лица. (...), тези разпоредби обхващат целия военен личен състав, следователно, включително логистичния или помощния персонал.” (пар.33) Разпоредбата визира състояние на конфликт и преценяваните обстоятелства трябва да бъдат в пряка връзка с определен конфликт (пар.35) Не са изключени по принцип ситуации, в които молителят участва само косвено в извършването на такива престъпления, защото в частност той не се числи към бойните части, а например е разпределен в логистична или помощна единица (пар.37) ако търсещият закрила се е въздържал да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, „такова обстоятелство изключва всякаква закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, освен ако посоченият молител докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в неговото конкретно положение.“

12 Актове на преследване Р на СЕС от г. по дело С-472/13, Shepherd Определянето дали евентуално съдебно преследване и наказване на жалбоподателя по главното производство в неговата страна на произход, поради отказа му да изпълнява военна служба, биха били несъразмерни, предполага да се провери дали тези актове надхвърлят необходимото за съответната държава, за да упражни тя законното си право да поддържа въоръжена сила (пар.50) По-нататък, що се отнася до проверката на дискриминационния характер на разглежданите мерки, тя предполага да се провери дали с оглед на целите, визирани в законодателство, което спада към законното упражняване на правото да се поддържа въоръжена сила, положението на лицата от състава на въоръжените сили, които отказват да изпълняват службата си, може да се сравнява с това на други лица, за да се изследва дали наказанията, наложени на първите, могат да бъдат явно дискриминационни. Елементите в предадената на Съда преписка по делото обаче не позволяват да се приеме, че в конкретния случай съществува такова сравнимо положение. При всички случаи националните органи трябва да проверят това. (пар.54)

13 Актове на преследване Съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, Х и др. (X, Y & Z.), Решение на СЕС от г. „Член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване (пар.61)

14 Мотиви за „преследване“
Член 10 от Квалификационната директива: Раса Религия Националност Политическо мнение Принадлежност към определена социална група Член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 изисква връзка между мотивите за преследване, посочени в член 10 от нея, и актовете на преследване.

15 Мотиви за преследване: Религия
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи Член 9 „Свобода на мисълта, съвестта и религията“: „ Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Свободата да се изповядва религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите.“ Член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз, озаглавен „Свобода на мисълта, съвестта и религията“, включва параграф 1, чийто текст е идентичен с този на член 9, параграф 1 от ЕКПЧ

16 Мотиви за преследване: Религия
Член 10 от Директива 2011/95 Мотиви за преследване 1. При оценяването на мотивите за преследване държавите- членки вземат под внимание следните елементи: (...) б) понятието „религия“ включва по-специално притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, индивидуалното или колективното участие или въздържане от участие в частни или публични богослужения, други религиозни актове или изразяване на религиозни убеждения, както и форми на лично или обществено поведение, основаващи се на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания;

17 Религия Р на СЕС от 05.09.2012г. по с.д. C-71/11 и C-99/11, Y. & Z.
Въпрос (пар.49): Дали следва да се провежда разграничение в това отношение между „същината“ на свободата на религия и външното ѝ проявление.“ Отговор (пар.62 и следв.): За да се определят конкретно деянията, които могат да се считат за преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директивата, не следва да се прави разграничение между деянията, които биха засегнали „същината“ („forum internum“) на основното право на свобода на религията, което не би обхванало публичните религиозни дейности („forum externum“), и деянията, които не биха засегнали твърдяната „същина“.

18 Религия Р на СЕС от г. по с.д. C-71/11 и C-99/11, Y. & Z. (продължение) „ Това разграничение не е съвместимо с широкото определение на понятието „вероизповедание“, което Директивата дава в член 10, параграф 1, буква б), включвайки всички негови съставни елементи — публични, частни, колективни или индивидуални. Деянията, които могат да съставляват „тежко нарушение“ по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директивата, включват сериозни деяния, които накърняват свободата на молителя не само да практикува своята вяра в частното си обкръжение, но и да се ползва от свързани с нея публични прояви.“

19 „Самоотказ“ от същностна характеристика?
Р на СЕС от г. по с.д. C-71/11 и C-99/11, Y. & Z. 77 Преценката дали рискът е голям, която трябва във всички случаи да се прави бдително и предпазливо (Решение по дело Salahadin Abdulla и др., точка 90), се основава единствено на конкретната оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата, съдържащи се по-специално в член 4 от Директивата. Никое от посочените правила не сочи, че при преценката дали е налице голям риск спрямо лицето действително да бъдат извършени актове на преследване при определена обстановка, би трябвало да се вземе предвид възможността на молителя да избегне риска от преследване, като се откаже от разглежданата религиозна практика, и следователно от закрилата, която Директивата цели да му гарантира чрез признаването на статута на бежанец. (...) Обстоятелството, че лицето би могло да избегне риска, като се откаже от някои религиозни действия, по принцип е ирелевантно. (...)При оценката на молбата за получаване на статут на бежанец на лично основание посочените органи не следва да очакват от молителя да се откаже от своите религиозни действия.

20 „Самоотказ“ от същностна характеристика?
Съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, Х и др. (X, Y & Z.), Решение на СЕС от г. Сексуална ориентация „При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.“ (пар.76)

21 Мотиви за преследване: Определена социална група
Член 10 от Директива 2011/95 Мотиви за преследване 1. При оценяването на мотивите за преследване държавите- членки вземат под внимание следните елементи: (...) г) една група се счита за определена социална група, когато по- специално: — нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и — тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество.

22 Мотиви за преследване: Определена социална група
Член 10 (1) (г) от Директива 2011/95 (продължение) „(...) В зависимост от условията, преобладаващи в държавата на произход, специфична социална група може да бъде и група, чиито членове имат като обща характеристика определена сексуална ориентация. Сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от националното право на държавите-членки. Аспектите, свързани с пола, включително и половата идентичност, се отчитат надлежно за определянето на принадлежност към дадена социална група или установяването на характерна черта на такава група;“

23 Определена социална група
Съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, Х и др. (X, Y & Z.), Решение на СЕС от г. Дадена група се счита за „определена социална група“, когато в частност са изпълнени две кумулативни условия. По отношение на първото от тези условия е безспорно, че сексуалната ориентация на дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от нея. (пар.45-46) По отношение на второто условие: „наличието на наказателно законодателство като разглежданото във всяко от главните производства, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица представляват отделна група, разглеждана като различна от заобикалящото я общество.“ (пар.48)

24 Сексуална ориентация Съединени дела С-199/12, С-200/12 и С-201/12, Х и др. (X, Y & Z.), Решение на СЕС от г. Съгласно член 10, параграф 1, буква г) от Директивата сексуалната ориентация не може да се разбира като включваща деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки. Освен тези деяния, нищо във формулировката на разпоредбата не указва, че законодателят на Съюза е искал да изключи от приложното поле на тази разпоредба някои други видове деяния или прояви, свързани със сексуалната ориентация (пар.66-67) за да се определи конкретно кои са актовете, които могат да се считат за преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата, не е необходимо да се прави разграничение между актовете, които биха засегнали същината на проявлението на сексуална ориентация — ако се предположи, че е възможно да се установи подобна същина — и тези, с които не би се засегнала тази предполагаема същина (пар.78)

25 от тежки посегателства
Реален риск от тежки посегателства Член 3 ЕКПЧ: Забрана на изтезанията Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Член 15 от Квалификационната директива на ЕС: Тежки посегателства Тежките посегателства са: а) смъртно наказание или екзекуция; или б) изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход; или в) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. – Дело С-465/07, Elgafaji

26 Какво означава „реален риск“?
Съществени основания да се смята, че при връщането лицето ще бъде изложено на реален риск от третиране, забранено от член 3 ЕКПЧ ЕСПЧ се съсредоточава върху обозримите последици от връщането на лицето в предложената държава. Съдът разглежда: а) индивидуалните обстоятелства при конкретното лице, заедно с б) общите условия в държавата като, например, дали има обща ситуация на насилие или въоръжен конфликт или дали има нарушения на човешките права. Дело Salah Sheekh срещу Нидерландия, жалба № 1948/04, Решение от 11 януари 2007г. - Когато индивидът принадлежи към група, която е обект на систематично лошо третиране, може да не е необходимо да се представят доказателства за рискови фактори от лично естество.

27 До нови срещи! Благодарим Ви за вниманието и участието!


Изтегли ppt "Семинар по бежанско право"

Сходни презентации


Реклама от Google